Малкото братче

Тази вечер започва същинската фаза на втория континентален клубен турнир - Лига Европа.

След гигантските сблъсъци Реал (Мадрид) - Манчестър Сити и Челси - Ювентус, на които се насладихме в последните два дена, предстоят двубои, които повечето футболни фенове, ако не симпатизират пряко на някой от замесените отбори, вероятно биха изгледали неособено съсредоточено.

Липсата на български клубове и този сезон не помага особено за интереса към Лига Европа у нас, а и решението на телевизиите кои двубои да излъчат, прилича малко на стрелба напосоки.

След като БНТ, която има правото на първи избор, е взела безспорно най-очаквания мач Тотнъм - Лацио, другият правоносител bTV с каналите си bTV Action и Ринг.бг ще покаже малко странни мачове.

От 20:00 ч. присъствието на Йънг Бойс - Ливърпул е лесно обяснимо с големия брой привърженици на „червените" у нас, както и от 22:05 на Твенте - Хановер предвид участието на Николай Михайлов.

Любопитно е защо в първият часови пояс е мачът Фенербахче - Олимпик (Марсилия)? Със същия успех биха могли да ни покажат още Наполи - АИК, Бордо - Брюж или Щутгарт - Стяуа. Или пък Днипро - ПСВ с крехка надежда да пуснат в игра Манолев.

Може би отговорът се крие в турската общност в България, ако съдим и по избора на Манчестър Юнайтед - Галатасарай в сряда, докато Байерн - Валенсия вървеше в платения Интернет канал...

Във втория пояс изборът се е спрял на Интер - Рубин, като спокойно можеше да бъде и Спортинг (Лисабон) - Базел или Олимпик (Лион) - Спарта (Прага). На колегите безспорно не им е лесно и този разбор не е с цел критика към тях, ами да илюстрира колко беззвезден е турнирът в сравнение с големия брат.

Целта на създаването на Лига Европа през сезон 2009/10 бе да дублира успешния формат на Шампионската лига и да даде възможност на повече отбори от повече страни да почувстват нещо подобно на тази атмосфера, както и да се възползват от по-големи телевизионни приходи заради по-големия брой мачове.

В това отношение лансиралият тази концепция президент на УЕФА Мишел Платини успя - всички знаем каква е еуфорията у нас, когато Левски и ЦСКА участват в групите, а самите клубове разчитат на парите от турнира като сериозна част от своя бюджет.

В момента в групите на Лига Европа са намерили място немалко тимове, които трудно бихме могли да си представим в ШЛ или поне ако са там, вероятно ще бъдат бити жестоко от който ги хване - такива са например Нефтчи, АЕЛ, Мьолде, Видеотон, Апоел Ирони, Леванте...

Затова приносът на ЛЕ към демократизацията на европейския футбол е безспорна. Но масовостта неминуемо се отразява на продукцията - обратно на твърдението на Карл Маркс, че количествените натрупвания водят до качествени изменения, защото той има предвид положителни такива.

Клубове от водещите първенства в Европа по правило не си дават зор във втория по сила турнир, като от Ливърпул например обявиха дни преди срещата с Йънг Бойс, че в състава ще дебютира 18-годишният юношески национал на Германия Самет Йезил - едва ли много от читателите са чували името му.

В първите четири сезона от историята на новия формат на Ливърпул три пъти му се случва да участва в Лига Европа, като по правило мърсисайдци разчитат до голяма степен на резервния си състав - къде от високомерие, къде от стремеж да запазят основните си играчи за битките в Премиършип.

Подобна тенденция е налице и у други грандове, чувстващи се онеправдани да са там, особено след като са отпаднали от Шампионската лига. Така например двата манчестърски отбора през миналия сезон отстъпиха без кой знае каква съпротива на Атлетик (Билбао) и Спортинг (Лисабон) - не че са искали да отпаднат, но бе явно, че са по-съсредоточени в битката помежду си за титлата на Англия.

Фактът, че откакто съществува Лига Европа, трофеят е печелен два пъти от Атлетико (Мадрид) и веднъж от Порто, а в последните два сезона полуфиналистите са изцяло от Португалия и Испания, е показателен за по-високата мотивация на тимовете от Примейра Лига и на тези от Примера дивисион, които остават в подножието на върха, запазен за Барселона и Реал (Мадрид).

Ако върнем лентата не само три, ами десет години назад, когато още надпреварата бе наречена Купа на УЕФА, ще открием допълнителни аргументи в същата посока - виждаме още един трофей на Порто, два (поредни) на Севиля и един на Валенсия.

Останалите, които допълват десетката, са руските ЦСКА (Москва) и Зенит и украинския Шахтьор (Донецк) - богати източноевропейски клубове, стремящи се към това да бъдат един ден конкуренция на най-големите от Испания, Англия и Италия.

Явно е, че рецептата за утешение работи с пълна сила, особено в случаи като тези, когато Зенит победи Манчестър Юнайтед, а Атлетико разгроми Челси за Суперкупата на Европа.

Въпреки това предизвикателство към величието на победителите в Шампионската лига Лига Европа все пак си остава малкият брат, износващ дрехите на батко си, и на този етап, който започва днес, той не е способен да ни предложи нещо кой знае какво.

Разбира се, с напредването на борбата в групите, ще става по-интересно, а когато на 1/16-финалите дойдат и класиралите се на трето място в Шампионската лига, ще се оформят сериозни битки.

Просто трябва малко търпение и... все пак се радваме, че я има Лига Европа.

Новините

Най-четените