Англия очевидно копира тактиката на България за справяне със стреса от световното. През 1994-а кадрите показваха непрестанни игри на карти около басейна и смях край бирени бутилки от българските момчета, които стигнаха до медали от мондиала.
Свободен режим, оставен напълно от Димитър Пенев.
Е, между Рой Ходжсън и Пената има повече от една прилики, съгласете се. Човекът изглежда някак нехаен и не на мястото си, но пък играчите го харесват. Води тренировки със слънчеви очила, на пресконференциите бърка Стивън Джерард с Франк Лампард и опитва да говори на няколкото езика, които владее. И става каша.
Някак нехайно чаровен е.
И в лагера му е весело. Англия се настани на 100 м от плажа в Рио, както бе и на стотина метра от плажа в Маями на предварителния си лагер.
Час след пристигането Даниел Стъридж, Дани Уелбек, Крис Смолинг и Джордан Хендерсън си показаха телата на пясъка, разходиха се, снимаха се с местни дечурлига и умираха от майтап. Световно ли? И защо да се стягаме като войници?
В същото време Рой разведе "тарторите" Рууни, Джерард, Лампард и Кейхил на шопинг тур в близкия мол.
После имаше организирано посещение в училище по капоейра (бразилски танц, съчетаващ самба и бойно изкуство) в една фавела недалеч от хотела.
Там Стъридж и Уелбек не можаха да се сдържат и походиха на ръце, танцуваха и пяха.
Лейтън Бейнс е в Рио с китарата си, защото не може да заспи вечер, без да изсвири няколко песни. Разбира се, с отбора наоколо.
Рууни цели бутилки с минерална вода на тренировката, и то със стена - чудесна практика за усъвършенстване на преки свободни удари. Останалите залагат и се заливат от смях.
Рос Баркли закъсня 15 минути за тренировка, целият рейс пееше "Всички отиваме на лятна ваканция", докато го чакаше, а Ходжсън не можеше да си събере усмивката. Накрая сложиха младежа до Джерард, който уж да му се скара... А той го удари на майтап.
На тренировка се тръгва всеки с каквато фланелка има, всички са различни и трудно можеш да кажеш, че това е отбор от големите сили във футбола на голямо първенство. Или поне - трудно, ако си видял как Фабио Капело бе въвел военна дисциплина в лагера преди 4 години в Южна Африка и всичко се правеше под строй и в еднакви униформи.
Сега контрастът е пълен. В щаба на Англия е весело. Както беше при нашите преди 20 години. При такова настроение и подход, вариантите са два - или страхотен успех с позитивната енергия на колектива, или шумен провал.
След няколко дни ще знаем дали всичко ще завърши със същите широки усмивки или в сълзи за англичаните.
