Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Изгубих си обувката на първия мач. Юнайтед на Моуриньо не е моят Юнайтед

Тогава нямаше социални мрежи, но пак се разбираше, когато си играл зле. Усещаш го в шума на тълпата. Чуваш неща от типа „Скоулси беше ужасен днес.“ Когато живееш сред феновете, го чуваш постоянно. Или когато мениджърът дойде, сложи ръка на рамото ти и ти каже: „Може ли да видим истинския Пол Скоулс днес?“
Тогава нямаше социални мрежи, но пак се разбираше, когато си играл зле. Усещаш го в шума на тълпата. Чуваш неща от типа „Скоулси беше ужасен днес.“ Когато живееш сред феновете, го чуваш постоянно. Или когато мениджърът дойде, сложи ръка на рамото ти и ти каже: „Може ли да видим истинския Пол Скоулс днес?“

Ако хората ме попитат за мнението ми, ще им го кажа, независимо дали е правилно, или не. Казвам, каквото мисля. Не си измислям нищо и не съм добър в това да крия какво чувствам. Аз съм обикновен раздразнен фен на Юнайтед, баща на син, който ходи на всички мачове – у дома и навън.

Момчето ми е истински фен на Юнайтед – лунатик, който иска да ходи на всяко гостуване. Опитвам се да го разубедя за някои мачове. Момчетата, с които се движи, ме разсмиват. Когато се тегли жребият за купите, те искат възможно най-далечния противник, за да може денят им заедно да е по-дълъг. При футболистите е точно обратното.

Като фен и местно момче, винаги съм бил част от фенската култура. Чувствахме ходенето на мачове на „Олд Трафорд“ като мисия. Един от първите ми двубои беше с баща ми – срещу Челси. Преди мача стана сбиване пред стадиона. Нааках се. Баща ми ме хвана и побегнахме. Изгубих си обувката.

Трябваше да изляза от тази среда, вече не се движа с момчетата, с които ходехме по мачове. Пиех от четвъртък до понеделник. Всяка вечер преди мач. Културата тогава повеляваше и пиене в автобуса на път за мач. На връщане – също. Това беше културата на работническата класа. Знам от някои от момчетата, че още съществува. Бих искал пак да ходя с тях като нормален фен, но не мисля, че ще е лесно.

Но това не е обкръжението, което искаш около себе си, когато си футболист. Бях селектиран в националния отбор и си казах, че трябва да изляза от тази среда. Пиех, трупах килограми. Трябваше да се взема в ръце и момчетата го разбраха.

***

Не обичам да използвам фрази от типа „когато ние играехме, правехме това и това“, но когато погледна сегашния състав, не мисля, че им липсва класа. Това, което им липсва, са няколко топ играчи, с които другите отбори разполагат.

Говоря за полузащитата и нападението. За играчи като Де Бройне, Азар или Давид Силва. Имаме Джеси, който може да бъде такъв футболист, но все още не се знае коя е точната позиция за него. Хуан Мата има тези качества, но мениджърът продължава да го слага на крилото, а той няма краката да играе на тази позиция. Бил съм в същото положение – пускат те да бягаш, а ти искаш да влезеш в средата, където се случват нещата и бързината не е от такова голямо значение.

Останалата част от отбора е ОК. Марсиал и Рашфорд са много талантливи футболисти. Трябва да поработят над увереността си. Плаши ме, че могат да бъдат продадени и да бъдат брилянтни за някой друг отбор. Предричам подобно бъдеще за Марсиал.

За Алексис Санчес

Знам, че има качества, но никога не съм мислил за него като за играч от нивото на Юнайтед. Индивидуалист е. Не мисля, че имахме нужда от него, особено за тези пари. Как ще се отървем от него, след като взима подобна заплата? Взехме го само за да не отиде в Ман Сити.

Имам чувството, че който и футболист да дойде, изпитва проблеми. Сигурно и Лионел Меси да вземем сега, и той ще има проблеми в този отбор.

Не ми хареса, че мениджърът поздрави шефа на скаутското звено на Уест Хем след загубата и за това, че е открил (Иса) Диоп. Това е сериозен удари по собствените ти скаути. Ако си скаут в Ман Юнайтед, как можеш да знаеш какво търси мениджърът, след като той променя формацията на всяка седмица? Сигурно е невъзможно.

Хората говорят за последните 10 мача от този сезон на Моуриньо, но играта през миналата година беше същата. Завършихме втори миналия сезон само заради вратаря. Добрите вратари не се намират лесно. Де Хеа не е на обичайното си ниво този сезон и не спасява тима, както го правеше през миналия.


Защитната четворка също се променя всяка седмица. Донякъде е разбираемо, защото който и да играе, прави грешки. Мисля, че Крис (Смолинг) е най-добрият ни защитник в момента, най-трудно преодолимият, въпреки че трябва да поработи върху играта с топка.

За Ерик Байи не знаем много, защото е постоянно контузен. Трябва ти стабилна защитна четворка. Спомнете си само – имахме (Рио) Фърдинанд и (Неманя) Видич, (Яп) Стам и (Рони) Йонсен, (Стив) Брус и (Гари) Палистър. Те играеха постоянно и се разбираха. Сега това го няма.

Юнайтед прилича на Ливърпул от преди години. Правим същите грешки, каквито правеха те тогава. Преди години се присмивахме на Ливърпул и Сити как сменят мениджъри и футболисти всяка година. Никога не правеха нещата, както трябва. Сега те гледат нас и ни се присмиват. И правят всичко правилно.

Доведоха най-добрите треньори в света. Имат най-добрите щабове, които са отговорни за играчите, които привличат. Имат разпознаваем стил на игра всяка седмица.

Всичко е лесно при тях в момента. Лесно е и за скаутите, които знаят, че се играе в система 4-3-3 и знаят на кои позиции да търсят играчи. Почти невъзможно е за човек от Юнайтед да работи по същия начин. Не знам дали Жозе има идея за бъдещето. В Юнайтед е пълна бъркотия.

Най-големият проблем в Юнайтед е липсата на желание и поведението на футболистите. Когато гледаш мача срещу Уест Хем, изглежда сякаш футболистите не искат да играят за Жозе. Но аз не бих го уволнил. Смятам, че ситуацията е обратима. Бих искал Жозе да покаже на всички защо е толкова велик треньор. Това е най-големият тест в кариерата му. Би било велико. Но не знам дали е възможно.

Не познавам добре Жозе. Само от времето, когато съм играл срещу него. Обичах да гледам интервютата му, колкото е самонадеян. Мисля, че беше брилянтен. Но всичко това изчезна. Остана само оплакващият се Жозе, който дразни. Оплаква се от футболистите си, от това, което няма. Обича да се изтъква, че е най-добрият треньор, но трябва да го докаже.

Не мисля, че не е получил нищо. Похарчи цяло състояние и купи доста играчи. Ако не ги смята за добри, защо изобщо ги взима и се занимава да ги тренира?

За Пол Погба

На колко години е? 25? Прави някои от най-невероятните неща във футбола. Страхотен подавач и дрибльор. Има перфектно докосване и дрибъл. След това, пет минути по-късно, ще направи някои от най-глупавите неща във футбола. Сякаш мозъкът му се изключва. Все едно мисли само за себе си и иска да покаже на всички колко е добър. По този начин е лесно да се играе срещу него. Срещу Уулвс подаде по страхотен начин топката към Фред, а в следващата я изгуби, което доведе до гол. Това е Погба с две думи.

Не виждахме подобни неща от него в Ювентус, но тогава той беше по-малка риба. Спомнете си съотборниците му тогава – Буфон, Пирло, Бонучи, Киелини, Маркизио – изключителни футболисти с опит. Много харесвах този отбор особено спокойството на Пирло и начина, по който контролираше мача. Погба беше част от страхотен отбор, но дойде в Юнайтед, където няма кой да го контролира, както в Ювентус.

За Ромелу Лукаку

Не мисля, че той е голмайстор, който може да печели мачове. Не мисля, че играе добре извън наказателното поле. Не съм сигурен дали работи усилено, но все още е млад, а и вкарва доста. Бърз и мощен е, но Лукаку е един от многото футболисти на Юнайтед, на които им липсва увереност. Не мисля, че самият той осъзнава колко добър може да бъде и се нуждае от спешна помощ, защото кой друг може да играе като централен нападател в Юнайтед сега?

Аз също съм страдал от липса на увереност. Понякога продължаваше с месеци. Уж си здрав, а на връщане към вкъщи си мислиш, че не си. Никога не съм се съмнявал в мнението на мениджъра за мен, защото дори да играех лошо, винаги е разчитал на мен. Чувстваш се много гадно, когато не играеш добре. Чудиш се кога ще дойде следващият ти гол, следващият ти добър пас. Понякога се паникьосвах.

Тогава нямаше социални мрежи, но пак се разбираше, когато си играл зле. Усещаш го в шума на тълпата. Чуваш неща от типа „Скоулси беше ужасен днес.“ Когато живееш сред феновете, го чуваш постоянно. Или когато мениджърът дойде, сложи ръка на рамото ти и ти каже: „Може ли да видим истинския Пол Скоулс днес?“

Не си глупав. Сам знаеш, когато не играеш добре. Но всичко може да се промени с един добър пас или с гол с коляно. Всичко минава от невъзможно към елементарно и нямаш идея как и защо. Много от това зависи от мозъка и много бих искал да видя играчите, на които сега им е трудно в Юнайтед, всичко да се промени и за тях.

Кои отбори обичаш да гледаш?

Реал Мадрид, Барселона, Сити, Ливъпрул. Бих искал да кажа Юнайтед, вместо който и да е от тях.

Кои футболисти обичаш да гледаш?

Модрич, Кроос, Меси. Когато гледах Меси срещу Тотнъм, се сетих отново за дебата „Меси или Роналдо“.

Кой е най-добрият?

Меси. Но и Роналдо е брилянтен.

Роналдо е изключителен в това, което прави – с бързина и мощ. Бележи, бие свободни удари. Но като цяло – Меси. Ле-ле, пасовете му... всичко!

 

Най-четените