В продължение на десетилетия във фитнес общностите на бодибилдъри битуваше идеята, че най-добрият възможен начин за мускулен растеж е чрез тотално и пълно изтощение.
Всички серии до пълен отказ и отвъд него. Прилагане на постоянен шок и микроразскъвания, така че после мускулите да се възстановят и да станат по-големи.
В последното има известна доза истина, но реалността е малко по-сложна.
Да, трябват тежки тренировки, които да водят до микроскопични увреждания на мускулните влакна. Тялото реагира, като възстановява и надгражда тази тъкан, за да издържа по-добре на бъдещ стрес. Увреждането сигнализира, че мускулът е претърпял достатъчно напрежение и претоварване, за да се наложи адаптация.
Проблемът е, че мисленето единствено и само в тази посока води до крайности и объркване на ненужно увреждане на мускулните влакна с това, което трябва да бъде ефективно напрежение.
Необходим е точно толкова стимул, колкото е достатъчен, за провокира адаптация и прогрес, а не пълно изтощение и съответно постигане на негативни резултати.
Доброто мускулно увреждане представлява контролирано, възстановимо нарушаване на тъканта, което възниква при високо механично напрежение и прогресивно натоварване - всяка тренировка добавяте повторения, серии и/или повече тежест към конкретно упражнение.
Лошото увреждане от своя страна превишава възстановителните способности и причинява прекомерно възпаление. Тогава тялото изразходва ресурсите си за възстановяване, вместо да трупа сила и маса в мускулите.
Как обаче да разберем, че прекаляваме?
Опитът в залата и доброто планиране на тренировките не са гаранция, че може да се избегне трупането на негативно мускулно увреждане. В случая е важно да се слуша какви знаци дава тялото.
Винаги е проблем, ако силата пада в продължение на няколко последователни тренировки, а мускулната треска продължава повече от три-четири дни. Щом не можете да тренирате ефективно определен мускул отново в рамките на 48 часа и нямате възможност да прогресирате при конкретно упражнение, значи възстановяването куца.
Избягвайте да тренирате винаги до отказ, да правите резки скокове в обема на тренировките или да "унищожавате" един мускул веднъж в седмицата, вместо да го тренирате умерено повече пъти.
В крайна сметка търсеният ефект е умерена мускулна треска и подобряване на резултатите от седмица на седмица.
Тогава вече може да се говори за прогрес в залата и постигане на желаните резултати.
