Честито, татко! Велики футболни бащи и синове

Честито, татко! Това са казали много деца на бащите си вчера на 19 март. В Италия, Испания, Португалия и почти целия католически свят, това е денят, в който се празнува бащата.

В живота често децата стават такива, каквито са били родителите им. Футболът като професия не прави изключение. В играта има много известни и прочути фамилии. Много футболисти също са се обадили на своите татковци, за да ги поздравят. Понякога децата надминават бащите си, но не винаги.

Почти за всяко момче бащата е този, който за първи път го води на игрището, показва му футболната топка, води го на мач на любимия отбор. А понякога също е първият му треньор.

Но отношенията между бащи и синове във футбола със сигурност не са лесни. Берам Каял, бивш играч на Селтик, например кръсти сина си Пирло. Не Андреа, а Пирло и точка. Сега на момчето цял живот ще му се налага да обяснява защо името му е такова. Той все пак си е добре.

Много по-добре от 40-годишния англичанин наречен Греъм Алекс Джими Стюърт Джери Брайън Мартин Стив Сами, Стюърт Лу Гордън Дейвид Томи Мат. Това са всички имена на играчите на Манчестър Юнайтед от 1976 г. А това дори не е най-силният отбор в света. Носител на ФА Къп и после нищо в следващите 6 години.

Все пак в днешния футбол има и по-добри случаи с избора на имена. Мнозина дори приемат прякорите на бащите си. Като Диего Пероти. Нормално име и отлична кариера. За Диего Пероти прякорът е „Монито", защото баща му Уго беше „Ел Моно" и играеше не с кой да е, а с Диего Марадона. По подобен начин бе кръстен и Хуан Себастиян Верон. Той носеше прякора „Малката вещица", просто защото Хуан Рамон Верон беше „Ла Бруха" - Вещицата.

Понякога, но не чак толкова рядко и баща и син са от огромна класа. А също може и да са съотборници. Така например се случи с фамилия Гудьонсен. В контролата през 1996 г. в Талин между Естония и Исландия, малкият Ейдур влезе на мястото на баща си Арнор. Какво обаче да кажем за фамилия Малдини? Те не са играли заедно, но са с почти идентични успехи.

Паоло и Чезаре имат общо 11 титли на Италия и 6 Купи на европейсите шампиони. Те постигнаха почти идентични успехи. И двамата вдигтаха КЕШ като капитани на Милан. Единият беше капитан на Италия на световно първенство, а другият - треньор на Адзурите на Мондиал. Бащата стана треньор, а синът само футболист.

Като Алберто и Даниеле де Роси. Синът подписа наскоро с Рома за още 3 години. Баща му пък е в школата на клуба от много време.

В Англия също има огромна традиция на бащи и синове. Достатъчно е да споменем фамилия Клъф. Брайън беше отличен голмайстор в дните си на терена за Мидълзбро и Съндърланд. Но постигна най-големите си успехи като треньор на Дарби Каунти и Нотингам Форест. Благодарение на Брайън Клъф Нотингам Форест е единственият тим, който има повече спечелени КЕШ, отколкото титли на страната.

Синът му Найджъл беше играещ треньор на Бъртън Албиън доста време, като играч направи кариера в Нотингам. Преди през 2009 г. да последва стъпките на татко и да поеме Дарби Каунти. Сега е начело на Шефилд Юнайтед и се справя отлично в различните купи на Острова.

Франк Лампард наскоро изигра своя мач №600 във Висшата лига и е едва вторият с подобно постижение в историята. Неговият баща Франк Лампард старши прекара 18 години в Уест Хям, където играеше като ляв бек. Той беше помощник треньор на тима, когато Франк младши направи своя дебют. Синът се превърна в легенда и най-добрият голмайстор на Челси в историята на клуба.

Техни роднини, и то много близки, са фамилия Реднап. Съпругата на Франк Лампард Старши е сестра на съпругата на Хари Реднап, който доскоро водеше Куинс Парк Рейнджърс. Хари Реднап е един от най-опитните треньори в Англия и само Арсен Венгер и Алекс Фъргюсън имат повече мачове като мениджъри във Висшата лига от него.

Сър Алекс също има свой син, който защитава честта на фамилията - Дарън. Игра за кратко в Манчестър Юнайтед и също пое по стъпките на баща си в мениджърската професия. Наскоро беше освободен от Питърбро, където работи 6 години. И за първи път от 25 години насам никой от фамилията не е замесен в английския футбол.

Синът на Хари Реднап - Джейми беше невероятен халф и дълго време играеше за Ливърпул и Тотнъм. Сега Джейми е един от уважаваните анализатори в „Скай Спортс".

Има много случаи, в които синът не успява да надмине баща си. Така беше с Жорди Кройф. Синът на Йохан Кройф игра в Барселона и Манчестър Юнайтед, но така и не успя да постигне нещо значимо. Кръстен на Свети Жорди, един от закрилниците на Каталуня, синът на Йохан доскоро играеше за един клуб в Малта.

Диего Марадона има две дъщери, но също така има извънбрачен син, който опита да пробие в Италия, но не успя. Една от дъщерите на Марадона обаче се омъжи за Серхио Агуеро и направи Диего дядо. Бенхамин има за баща Кун Агуеро, дядо му е Дигео Марадона, а кръстник му е Лео Меси. Какъв ли футболист ще стане?

Ако приемем, че вечната битка кой е №1 в историята на футбола е между Марадона и Пеле, няма как да пропуснем и бразилската легенда. Неговият син Единьо също тръгна по стъпките на баща си. Но се провали. И то сериозно. Като футболист не постигна нищо. После влезе в затвора заради афера с наркотици.

Но за каквито и футболни фамилии да говорим, никой не може да настигне Форлан. Дядото Хуан Карлос Корасо, таткото Пабло и синът Диего са спечелили поне по една Копа Америка всеки. Абсолютен требъл.

Новините

Най-четените