Лудогорец отвори яма от 6 точки на върха между себе си и най-близкия преследвач Литекс.
Реално авансът е 7 точки, защото в преките сблъсъци тимът от Разград вече има предимство и дори при равен точков актив, ще е първи.
10 кръга преди края титлата изглежда сигурна за Лудогорец. Точно както беше и в предишните два сезона, когато обаче именно към края на март нещо се объркваше.
През сезон 2011-2012 г. Лудогорец зимува на върха, но загуби 3 поредни мача през март. Изостана на 8 точки от ЦСКА и се заклати за промени, но удържа фронта, не смени Ивайло Петев и докара нещата до последен мач с армейците, където спечели титлата.
Вярно, по пътя имаше мачове като този с Миньор (с треньор Стойчо Стоев...), където Лудогорец потренира срещу юноши. Имаше и съдийска подкрепа в решителния миг срещу Литекс (1:1), но - точките накрая бяха най-много за Разград.
Миналият сезон премина под мотото "Може ли някой да ги доближи", но колебания през март, гарнирани с нелепо 0:1 на "Герена" с късметлийски автогол в добавеното време, свалиха шампиона от върха.
Тогава обаче се намеси съдбата и Димитър Везалов, та Лудогорец дублира титлата.
Сега тимът от Разград далеч не бе убедителен срещу ЦСКА в София, но спечели някак с 1:0. Остават му 10 мача, в които да задържи наглед сигурен аванс.
След 49 изиграни двубоя през сезона, нормално е Лудогорец да не поддържа постоянно едно високо ниво. Също така е обяснимо защо ЦСКА, пълен с опитни играчи и воден от опитен треньор, напипа противодействие срещу ставащата вече предвидима игра на шампиона. Това ще се случи още веднъж-два пъти до края на първенството и е сигурно, че Лудогорец ще губи точки.
Но разликата с предишните два сезона е, че преследвачите изглеждат колебливи. ЦСКА през 2012-а и Левски през 2013-а гониха Разград със зъби и нокти, на мускули и с решимост.
Литекс не дава вид, че може да стори същото. Останалите са твърде далеч, а до края на сезона има твърде малко време.