Онези шапки с козирка по цялата обиколка бяха много модерни тогава. Наричахме ги „идиотки" или „рибарки". На стадионите по целия свят те наводняваха трибуните в клубните цветове. У нас ги видяхме наживо в цялата им масовост през 1992, когато десетки хиляди фенове на Цървена звезда дойдоха да подкрепят отбора си в София.
„Уембли", 20 май 1989 г. Целият стадион е море от синьо и червено, а във всеки кадър сякаш има по една такава шапка в един от двата цвята. Смесени, безразборно нахвърляни из добрия стар стадион. Един град е опитал да се пренесе на 90-хилядната арена. Но той обича два отбора.
Ливърпул и Евертън се обединиха буквално през онази пролет, след като на 15 април 1989 г. фенове на „червените" загинаха на стадион „Хилзбъро" в Шефилд в началото на полуфинала за Купата на Англия срещу Нотингам. Дни по-късно станаха 96, двама починаха от травмите си. Град Ливърпул изживя огромна травма, а евертънците страдаха не по-малко, защото доста от тях също бяха загубили близки, роднини и приятели в трагедията.
Това бе трагедия на града.
Съдбата отреди град Ливърпул да изиграе собствен финал 35 дни по-късно. Ливърпул срещу Евертън. Смесени в автобусите и влаковете към Лондон, заедно на трибуните, пеещи химна на Ливърпул „Вие никога няма да останете сами", тези 90 000 видяха един от най-зрелищните мачове в историята на английския футбол. 3:2 за Ливърпул с продължения.
В събота двата отбора отново ще излязат на „Уембли", този път в полуфинал на същия турнир. В неделя е годишнината от „Хилзбъро" и мачът ще премине изцяло в духа, който винаги обгръща града за няколко дни около 15 април. Това е мач на два съперника, които успяват да извисят ръст над своята битка за надмощие в града и се уважават, подкрепят и никога не забравят.
Кени Далглиш бе мениджър на Ливърпул в онзи кошмарен ден в Шефилд. Той изведе отбора и на „Уембли" във финала на 20 май 1989 г. Крал Кени ще води „червените" и в събота, в преследване на втория си трофей след завръщането в клуба. Победата и желанието изгарят и двата отбора, но в този мач няма да има грубости или сбивания. Защото има твърде много респект.
Още от четвъртък феновете тръгнаха за Лондон, настанявайки се в квартали близо до „Уембли". Отново са заедно, "червени" и "сини". Това е първата им среща на митичния стадион след онзи мач. Дори самият стадион не е същият, това е новият „Уембли". Символично - така, както се измени английският футбол като цяло.
Ливърпул и Евертън през 1989 бяха два от трите най-успешни отбора за периода. Третият бе Арсенал. Ливърпул бе спечелил титлата в три от последните шест сезона, а Евертън - два пъти.
Сега тимовете от града на „Бийтълс" са далеч от челото, на над 30 точки от лидера в класирането Манчестър Юнайтед. Нито единият от двата отбора не е бил шампион във Висшата лига, създадена през 1992 г. От онзи мач на стария „Уембли" само веднъж Ливърпул успя да спечели титлата (1990). Но едно нещо никога не се промени в английския футбол. Респектът и непрестанните борби за справедливост на Ливърпул и Евертън за жертвите и виновните на „Хилзбъро". Трагедията, която промени завинаги играта на Острова.
В събота черните ленти на ръцете и сълзите по време на минутата мълчание ще напомнят на целия свят за онзи ужасен ден - 15 април 1989 г. Но смесените червени и сини шалчета и шапки, някои носени и преди 23 години, ще покажат още веднъж огромната сила и любов в този толкова луд по футбола град.
После ще започне мачът. Най-важен за град Ливърпул от 23 години насам.
"15 април 1994 г..." Абе, вие да не спите, като ги превеждате тия статии!? Егати позорището...
Няма значение годината-важното е че двата клуба са институции в Англия.Но най-забележителен според мен е оня мач от1986г,когато Йън Ръш и Гари Линикър бяха герои...
Статиите тук по принцип са издържано написани, аз затова и реагирах така остро на фактическата грешка. А защо писах, че е превод нямам идея, вероятно в бързината... Успех в бъдеще.