Трагичната и същевременно героична участ на добродушния великан Ходор дълго ще се обсъжда от феновете на Game of Thrones.
С цената на живота си той удържа вратата срещу чудовищен враг и спаси Бран Старк. А зрителите най-накрая разбраха откъде идват прякорът и единствената му реплика - Hold the door...
Един друг гигант - Стив Макнълти, е достойният футболен еквивалент на Ходор, без дори да броим и визуалната прилика с актьора Кристофър Найрън. Със своите близо 100 кг при ръст 185 см минава за най-тлъстия играч на Острова. И е способен сам да удържи вратата пред връхлитащите нападатели.
Макнълти е играл за общо осем английски отбора. Но всичко започва в Ливърпул, където минава през всички възрастови групи. Малкият фен на Евертън се озовава в „червената“ академия още на 6 години.
През 2003 г. е капитан на тима до 19 г. и получава предложение за едногодишен договор. Стив обаче решава да напусне. Проваля се на пробите в няколко клуба от Чемпиъншип и най-неочаквано професионалната му кариера стартира от осма дивизия.
Всичко се развива зле заради една провалена сделка за телевизионни права. Тя съсипва не само бъдещето на Макнълти, но и на десетки други талантливи момчета.
Събитието влиза в историята като Collapse of ITV Digital. Компанията трябва да плати невероятните 315 млн. паунда за мачовете от всички професионални лиги на Англия с изключение на Висшата. Но след това фалира и голяма част от обещаните пари не стига до клубовете. А всичко вече е планирано за години напред - договори, трансфери, академии, инфраструктура...
„Това бе ужасно време за играчите без контракти. Всички ние трябваше да се борим от нулата - и за уважение, и за пари“, спомня си Макнълти.
Едва 20-годишен, централният защитник изглежда обречен да се лута в долните дивизии. Това буквално го срива - все пак Стив минава за един от най-обещаващите продукти от школата на Ливърпул.
„Това ти отваря очите за много неща, но и ти връща жаждата за игра. От мач на мач започваш да печелиш уважение и чакаш да те забележат“, спомня си бранителят.
Първите два сезона прекарва в Бърскоу. Следват още два във Воксхол Мотърс - тим с по-високи амбиции. Нещата стават още по-сериозни в Бароу, където Стив се превръща в капитан, избран е за най-добър играч в Северната конференция и изкачва клуба в пета дивизия.
През сезон 2008-09 Бароу преодолява 6 кръга за Купата на Англия. Осем хиляди души от 70-хилядното население на града пътува до Мидълзбро. Двубоят е загубен с 1:2, но всички се радват като при спечелена титла.
Приключението в турнира е страхотно, но борбата за оцеляване в пета дивизия не е особено вдъхновяваща. А Макнълти отказва да подпише договор на пълен работен ден - по това време изкарва по-добри пари като шофьор на камион.
„Имам дете, семейство и ипотека. Просто не мога да си го позволя“, отсича защитникът. „Разочарован съм, но той избра парите пред кариерата“, обяснява президентът на клуба. Но премълчава факта, че предложената заплата е два пъти по-ниска от тази на типичния офис служител.
Стив започва да обмисля раздяла във футбола, но шестте му сезона го превръщат в апетитна хапка на пазара. Флийдууд Таун му отправя изкушаваща оферта и го купува за рекордните за клуба 17 000 паунда. Той отново слага лентата и заедно със съотборниците си завоюва две последователни промоции.
Да, Кристиано Роналдо бележи гол след гол, но в действителност 2014-а се превръща в годината на Стив Макнълти. Трансферът му в четвъртодивизионния Лутън го прави популярен в цяла Англия и му носи уважението на медиите, феновете и играчите. Не празна слава, а прословутия respect. През настоящия сезон носи екипа на Транмиър в пета дивизия и бе избран за №1 през февруари.
Сред най-епичните му сблъсъци на терена е този срещу друг исполин - Адебайо Акинфенва. „Той е по-тлъст от теб“, скандират феновете от трибуните. Те винаги знаят как да подкрепят големия си любимец.
Вижте повече в галерията.
