Завръщането на класиката

Късно снощи Рафаел Надал спечели шестата си титла от „Ролан Гарос" и се изравни с легендарния Бьорн Борг по броя на спечелените трофеи в Париж. От самото начало на финалния двубой срещу Роджър Федерер личеше, че ще станем свидетели на един от най-добрите финали в историята на тениса.

И в хода на мача това очакване се потвърди. Ако имаше и пети сет това щеше да усили драматизма на сблъсъка и да го нареди сред най-епичните срещи между двамата големи съперници.

Федерер започна мача със страхотна увереност и самочувствие, допълнителен ефект от силния мач, който изигра преди това срещу Новак Джокович.

Швейцарецът показа агресия, скорост и страхотна дисциплина и бе на път да спечели първия сет. Такива мачове обаче обикновено се печелят от два или три момента и Рафаел Надал демонстрира, че е голям шампион когато успя да ги намери и да ги оползотвори. Първият такъв бе при 5:2 в полза на Федерер в първия сет. В този миг едва ли е останал някой, който да се съмнява в таланта на Рафа. От този момент нататък се промени и езикът на тялото на испанеца, той започна да излъчва много по-голяма увереност и това се отрази и на играта му.

Последният важен момент в мача бе в първия гейм на последния сет. Роджър бе много близо до възможността да започне с пробив. Надал обаче прояви характер, блокира устрема на съперника си и постепенно го принуди да свали гарда и да се предаде.

За Надал този турнир бе особено важен. Испанецът трябваше да докаже, че въпреки колебанията в играта си, въпреки четирите загуби във финални двубои от Новак Джокович, две от които на любимия му червен корт, въпреки поразклатеното самочувствие и увереност все още е онзи тенисист, който миналата година впечатли всички с постоянните си и блестящи изяви. Единственият начин да направи това бе като спечели „Ролан Гарос". И той го направи.

За Федерер турнирът в Париж също бе своеобразен тест. Швейцарецът продължава да е абсолютен рекордьор по спечелени отличия от Големия Шлем - 16. Но последното такова бе от преди повече от година.

Горе-долу от същия период Федерер не бе играл и на финал: миналата година на Ролан Гарос титлата си оспорваха Надал и Сьодерлинг, на Уимбълдън бяха Надал и Бердих, на Откритото първенство на САЩ Надал и Джокович, в Австралия тази година Мъри и Джокович.

Освен това Роджър е №3 в ранглистата и по-често се коментира дали кариерата му не е в края си, а не възможността той да се изкачи по-нагоре в подреждането на най-добрите.

Снощи обаче легендата доказа, че изобщо не бива да бъде отписван. Тестът бе издържан и нищо чудно на „Уимбълдън" Роджър да постигне онова, което не успя в Париж.

„Ролан Гарос" обаче остави открит въпроса за първото място в света. Лидерската позиция остана притежание на Надал, но дали така ще бъде и след двубоите на „Уимбълдън"? Как ще се отрази първата загуба за годината на Новак Джокович? Или успехът в Париж ще отвори пътя на Рафа към нови триумфи? След един финал и един полуфинал на турнирите от Големия шлем през 2011 ще успее ли Анди Мъри да направи и нещо повече?

Заради всичко това, а и заради историята на „Уимбълдън" ще бъде повече от интересно.

Новините

Най-четените