Дидие Дрогба вее бясно синьо-бялото знаме на Челси, дадено му от фен от трибуните. Франк Лампард си вдига двете ръце към небето и стои така, без да мръдне.
Те двамата бяха последните играчи с изтощени тела и еуфория в главата, които напуснаха терена на „Стамфорд Бридж" снощи. Просто не искаха да си тръгнат. И кой би ги обвинил за това? Двамата ветерани и легенди на клуба искаха да изцедят за себе си и последните възможни овации от публиката.
Докато влизаха в тунела, те вероятно са осъзнали, че са били най-важната част от една от най-великите вечери в историята на Челси.
„Старата гвардия", към която се числи още и капитанът Джон Тери, напоследък бе отписана и обвинявана, понякога с основание, в егоцентризъм и свръхвлияние в клуба.
Но което си е така, така си е - блатгодарение на тях тримата и с немалка доза късмет, „сините" изнесоха представление, в което показаха смайваща мощ, издръжливост и отдаденост.
Играта им не бе непременно естетична или артистична. Да, ролята на техничаря се изпълняваше отлично от Хуан Мата, но мачът бе спечелен преди всичко с мощ и характер.
Джон Тери се контузи в осмата минута от продълженията, но дотогава капитанът показа страхотното си влияние върху отбора, само три седмици, след като бе претърпял операция на коляното. Защитникът чистеше центриранията на Наполи, отнемаше невъзможни топки от атаката на италианците и лично заби с глава втория гол за своя тим.
Напоследък често забравяме какъв велик нападател е Дрогба, но снощи си го припомнихме точно в тази светлина. Великолепният му гол след плонж показа пътя на неговите съотборници в 28-ата минута, а по-късно в мача, когато се измори и зае позиция зад гърба на Фернандо Торес, той вече бе демонстрирал, че дори и на 33, още не е залязъл за големия футбол.
Петер Чех беше като хокеен вратар в началото на мача, когато с ръце, крака или тяло застана на пътя на бурята от удари към вратата си - 7 за първите 15 минути!
Ашли Коул и Микаел Есиен също запазиха спокойствие при този щурм, благодарение на опита си, но и двамата не бяха чак толкова важни в мача, колкото Франк Лампард. Дори нетолкова заради асистенцията му от ъглов удар към Тери за втория гол или за изстрела от дузпа при третия, когато едва не скъса мрежата на Де Санктис. Най-забележителното е, че през първия половин час Лампс беше тотално надигран от противниковите халфове и изглеждаше, че времето на 33-годишната легенда на Челси е безвъзвратно отминало. След това обаче с хъс и даже отчаяние, като боксьор, който е бил натикан във въжетата в първите рундове и е поел десетки крошета, Франк преглътна кръвта и дочака своя момент, за да нокаутира противника.
Според първоначалния сценарий изглеждаше, че „сините" са твърде тромави и уязвими, за да устоят на атрактивното и елегантно нападение на Наполи. Но той не се хареса на Лампард, Тери и компания. Те скъсаха страниците и написаха нова история, която вече е част от фолклора на „Стамфорд Бридж".
А Дрогба, който се страхуваше, че за последен път в своята кариера слуша химна на Шампионската лига, заяви след мача: „Най-прекрасното чувство е да изживееш такива моменти, надявам се, че ще продължим да го правим".
Този Челси едва ли има сили да се противопостави на испанските гиганти Барселона и Реал (Мадрид) или на германския колос Байерн, но снощи изнесе забележително шоу в една незабравима нощ. Така „Старата гвардия" показа, че не се предава и че винаги е готова да ни разкаже още една приказка...
