Легендата на Ливърпул Тери Макдермът издава брилянтната нова книга Living for the Moment и освен всичко друго, тя съдържа вълнуващи детайли за времето му в Нюкасъл - като играч и като помощник-треньор при две различни ери в клуба.
Книгата излиза официално днес, а в нея Макдермът разказва за буреносния втори период на Кевин Кийгън като старши треньор на „свраките" (когато самият Макдермът му е помощник). Тогава Кийгън напусна по скандален начин след конфликт с шефовете и със собственика Майк Ашли. Ето каква е истината на Макдермът за събитията.
При първия си период в клуба, Кевин Кийгън реално управляваше Нюкасъл с подкрепата на тогавашния собственик сър Джон Хол. Имаше взаимно доверие.
Определено такова разбирателство не се срещаше през втория му период.
Собственикът Майк Ашли се беше обградил с хора, които феновете нарекоха „кокни мафията". Става въпрос за Денис Уайз, спортния директор, Тони Хименес, вицепрезидента, плюс Дерек Ламбиъс, който реално беше изпълнителен директор, и Джеф Ветири, главния скаут. През малкото време на Кевин обратно в Нюкасъл, ние рядко виждахме Майк Ашли. Първите няколко седмици след тренировка отивахме в офиса на Кевин, сядахме на една маса с Денис и останалите и обсъждахме трансферни цели. Те предлагаха потенциални нови попълнения и ние нямахме проблем с това, стига мениджърът да има последната дума.
За съжаление се оказа, че нещата не се случват по този начин. Работата не беше такава, каквато беше описана на брошурата.
Постепенно недоверието на Кевин към Денис започна да расте. Треньорът смяташе, че Денис и останалите до него не обичат Нюкасъл, че това е просто работа за тях. Усещаше се, че всичко ще свърши със сълзи.
Кевин нямаше никакво време за Хименес, но имаше готовност да се придържа към работата си, защото наистина обичаше клуба и феновете. До сблъсък се стигна, докато се готвехме едва за третия мач от сезон 2008-09 срещу Арсенал. Кевин получи обаждане от Хименес, който му каза, че клубът е получил „великолепна" оферта от Астън Вила за Джеймс Милнър. Той беше добър играч, който можеше да свърши работа на няколко различни поста. Вила предлагаше 10 млн. паунда за него, но Кевин настоя Джеймс да остане при нас.
Вече пътувахме към Лондон за мача, когато Хименес звънна на Кевин да му каже, че Вила са вдигнали офертата си на 12 млн.
Беше си добра оферта, така че Кевин попита кой бихме взели да замени Милнър. Трябваше да е някой наистина добър, защото Джеймс беше решаващ играч. Хименес каза, че е приел офертата и че изглеждало, че може да вземем Бастиан Швайнщайгер от Байерн Мюнхен.
Кевин отвърна, че няма какво да му мислим - направо го взимаме. Тогава обаче Хименес каза, че понеже Кевин се познава с Карл-Хайнц Румениге, който беше шеф в Байерн, дали може да му звънне?
„За какво?", попита Кевин.
„За да попита дали Швайнщайгер би бил заинтригуван да дойде в Нюкасъл", беше отговорът.
Кевин беше бесен. Губехме Милнър, но нямахме договорен заместник. Налагаше се той да се обади на Румниге. В крайна сметка се свърза с него и превключи разговора на високоговорител.
На английски Кевин обясни причината да се обажда - че от клуба са му казали, че може би ще могат да привлекат Швайнщайгер.
Карл-Хайнц веднага започна да се смее. Разкри, че в Байерн получили мейл от Нюкасъл сутринта с оферта от 5 млн. евро за футболиста. „Кевин, не можехме да спрем да се смеем. Ако бяхте предложили 50 милиона, пак нямаше да го продадем, но пет!?"
След като разговорът свърши, погледнах Кевин и той беше смъртноблед. Бяхме загубили много добър играч без да имаме подходящ заместник. Клубът го беше изиграл.
На следващата сутрин телефонът звънна и беше Хименес, който питаше за Швайнщайгер. Естествено, последва буря. Кевин се скъса да ругае и обясни на Хименес точно какво мисли за него. Не съм виждал Кевин толкова гневен.
Той разбра и че клубът се опитва да продаде други играчи като Майкъл Оуен и Джоуи Бартън зад гърба му. Пламтеше от гняв.
Мисля, че един от проблемите му беше, че собственикът Ашли не беше достатъчно в течение. След свадата с Хименес го посъветвах да звънне на Майк и да му каже какво е станало. Майк обаче каза, че не е знаел и че ще се обади на Ламбиас. Това беше - повече не чухме нищо от него по темата.
След мача с Арсенал, който загубихме с 0:3, Кевин звънна и ме помоли да отида у тях. Разбрах, че е ядосан. Каза ми, че двама играчи преминават медицински тестове в Нюкасъл. Малко по-късно Денис звънна и каза на Кевин, че клубът ще подпише с двамата играчи - Сиско за над 5 млн. паунда и Начо Гонсалес под наем.
Кевин каза, че не е одобрил сделките, така че как може да ги подписват?
Денис го помоли да проучи двамата футболисти и настояваше, че са добри играчи. „Виж ги в YouTube", каза му той. Кевин отново звънна на Майк Ашли и го пита дали знае, че нови играчи подписват с Нюкасъл. Ашли каза, че не знае, но ще се свърже отново с нас. Не го направи.
В отчаян опит да изясни нещата, Кевин се съгласи да отиде на среща на „Сейнт Джеймсис Парк" ден след затварянето на трансферния прозорец. Беше среща, завършила с бурна свада между Кевин и Ламбиас, като Кевин просто скочил в колата си и напуснал стадиона за последен път.
Така през 2008 г. Кийгън си тръгна от Нюкасъл.
