Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Обещанието към себе си е най-лесният начин да започнеш да правиш нещо

Матеу Гендузи винаги си е поставя високи цели Снимка: Getty Images
Матеу Гендузи винаги си е поставя високи цели

Когато кажа, че съм на 19 години, всички се изненадват.

„О, Матео, толкова си зрял за възрастта си!“

„Г-н Гендузи, държите се като мъж!“

„Мислех си, че си поне на 25!“

Тези неща ме карат да се смея сега. Но когато растях, беше обратното. Хората ме смятаха за бебе. Казваха ми: „Дори не си бил жив по времето на Мондиал 1998“, и че не знам нищо за футбола. Но аз гледах клипове от турнира и Зидан стана моят идол. Но хората, които ми се подиграваха, бяха прави. Не съм бил жив за първата световна купа на Франция.

Затова си обещах, че един ден ще помогна на Франция да спечели Световното първенство отново. Доста смело, нали? Но това е най-лесният начин, за да започнеш да правиш нещо.

В нашето семейство се целим високо. Родителите ми са ме учили да уважавам другите, да бъда мил, да се уча от хората и да си поставям високи цели. Затова и когато играехме футбол с братята ми в задния ни двор в Пойзи, аз винаги бях Зинедин Зидан. Затова и когато бях в академията на ПСЖ, исках да съм нападател, като другия ми идол – Педро Мигел Паулета.

Затова и когато напуснах ПСЖ, когато бях на 15, не бях притеснен, защото имах план и се придържах към него. Един от младежките ми треньори ми каза: „Имаш всички нужни качества. Не се променяй. Играй футбол по начин, който ти харесва, и ще имаш страхотна кариера.“ Никога няма да го забравя.

Година след като напуснах ПСЖ, вече играех в Лориен, но трябваше да се изправя срещу бившия си отбор във финала за Купата до 17 г. Бяхме добър отбор, но всички очакваха ПСЖ да спечели. Трябва да знаете нещо за мен обаче – мразя, когато някой ми каже, че ще ме победи. И в онзи финал, ПСЖ срещу Лориен, дадох всичко от себе си. Оставих дроба си на терена. В края на мача целият бях схванат. Но победихме, а аз знаех, че съм взел правилното решение, когато напуснах ПСЖ.

Сега се чувствам по същия начин в Арсенал – че съм взел правилното решение и че нещо хубаво ще се случи. Когато пристигнах, не си казвах: „Аз съм новият, най-младият в отбора, така че ще трябва да внимавам.“, а: „Беше купен, за да подобриш този отбор.“, Така мисля аз. Опитвам се да помагам на тима си всеки ден. Ако трябва да говоря със съотборниците си, говоря с тях. Ако трябва да им викам, понякога им викам! Може би и затова всички са шокирани, когато разберат, че съм само на 19.

Не казвам неща само за да се харесам на някого. Не се преструвам, нито лъжа. Опитвам се да съм в най-добрата си форма и се надявам, че хората го оценяват. И когато кажа, че искам да печеля трофеи с Арсенал, хората знаят, че ще работя усилено, за да се случи това. И мисля, че ме уважават точно поради тази причина.

Така че – да, пропуснал съм победата на Франция през 1998-а. Не бях повикан в отбора през 2018-а. Но следващият път, в който Франция достигне финал на Световно първенство, аз ще бъда част от него. Целете се високо.

Най-четените