9 играчи, които бяха изпуснати за без пари

Sportcafe 06.01.2017, 14:26

Снимка: Getty Images

От Златан Ибрахимович до Андреа Пирло...

1. Стив Макманамън – от Ливърпул в Реал Мадрид – 1999 г.
Когато Макманамън отлетя за Мадрид, всички смятаха, че крилото ще се провали и едва ли не след седмица ще се завърне на Острова. Вместо това, англичанинът се превърна в ключов играч в тима на Висенте дел Боске, който спечели две титли в Испания и на два пъти триумфира в Шампионската лига. През това време мърсисайдци не се и доближиха до голям трофей.

2. Сол Кембъл – от Тотнъм в Арнсенал – 2001 г.
Едно е да напуснеш клуба си за без пари, съвсем друго е да се присъединиш към най-големия му съперник. Сол Кембъл го направи през 2001-ва, напускайки Тотнъм и обличайки фланелката на Арсенал. С „артилеристите“ спечели две титли във Висшата лига, ставайки част от Непобедимите, докато „шпорите“ завършваха някъде по средата на класирането.

3. Естебан Камбиасо – от Реал Мадрид в Интер – 2004 г.
Само година след като се отърва от Клод Макелеле, Реал повтори грешката си с Камбиасо, позволявайки на единствения си дефанзивен полузащитник по онова време, който така и не попадаше в състава на Карлош Кейрош, да си тръгне за без пари. В следващите 10 години „белите“ взеха едва три титли, докато големият съперник Барселона бе властелин не само в Испания, но и на Стария континент. По същото време Камбиасо ликува с пет поредни титли в Серия А, помагайки на Интер и за требъла през 2010 година.

4. Демба Ба – от Уест Хем в Нюкасъл – 2011 г.
Трябва да признаем, че тук вината на клуба е малко по-различна. Когато Демба Ба пристигна на „Болейн Граунд“ за по-малко от милион през зимата на 2011-а, в договора му бе залегнала клауза, че ако „чуковете“ изпаднат, нападателят може да напусне като свободен агент. По-малко от половин година по-късно това се случи и сенегалецът подписа с Нюкасъл. Там вкара 29 гола в 54 мача, които доведоха до трансфер в Челси. Ба не пожъна същия успех на „Стамфорд Бридж“ и само година по-късно бе продаден в Турция. От лятото на 2015-а играе за китайския Шанхай Шенхуа.

Снимка: Getty Images

5. Андреа Пирло – от Милан в Ювентус – 2011 г.
Всичко изглеждаше приключило за Андреа Пирло, когато Милан отказа да поднови договора му. Ювентус прибра ветерана и Маестрото показа на „росонерите“ колко всъщност са грешили. Пирло и Юве станаха властелини в Серия А, като бяха и на крачка от трофея в Шампионската лига. А Милан пропадна в нищото и в следващите пет години спечели един-единствен трофей – Суперкупата на Италия в последната седмица на 2016 г.

6. Пол Погба – от Манчестър Юнайтед в Ювентус – 2012 г.
Пол Погба бе на 18 г. и искаше да играе по-често в Юнайтед. Сър Алекс Фъргюсън смяташе, че французинът все още не е готов да играе по-голяма роля в състава. Тогава на хоризонта се появи Мино Райола, който намери клуб, който да даде исканото от Погба. Когато халфът напусна Юнайтед, великият мениджър не изглеждаше много притеснен, обвинявайки Погба в арогантност, наричайки Райола продажен. В Юве обаче Погба се превърна в един от най-големите таланти на поколението си. Толкова добър, че четири години по-късно Манчестър Юнайтед счупи трансферния рекорд, за да си го върне.

7. Роберт Левандовски – от Борусия Дортмунд в Байерн Мюнхен – 2014 г.
В момента изглежда, че всеки добър футболист в Бундеслигата, рано или късно, ще заиграе за Байерн. Когато обаче вземеш играч като Левандовски за без пари, си е истинско постижение. Баварците отдавна искаха да привлекат полския нападател, но от Борусия така и не успяха да се разберат с Байерн, след което изпуснаха Лева безплатно. След като облече фланелката на баварците, Роберт Левандовски спечели две поредни титли в Бундеслигата, както и Купата на Германия. В същото време Дортмунд остана с празни ръце, въпреки блестящата игра на футболисти като Пиер-Емерик Обамеянг.

8. Джеймс Милнър – от Манчестър Сити в Ливърпул – 2015 г.
Няма да е пресилено, ако кажем, че Джеймс Милнър играе може би най-добрия футбол в кариерата си, след като се присъедини към „червените“. Английският халф не намираше често място в титулярния състава на Мануел Пелегрини и затова реши да смени „гражданите“ с Ливърпул. Там талантът му бе оценен и поливалентността на 31-годишния Милнър го превърна дори в ляв бек.

Снимка: Getty Images

9. Златан Ибрахимович – от ПСЖ в Манчестър Юнайтед – 2016 г.
Всички очакваха пристигането на Златан Ибрахимович във Висшата лига да завърши подобно на това на Андрий Шевченко, когато 34-годишният швед напусна ПСЖ заради Манчестър Юнайтед. Вместо това, Ибра наниза 17 гола във всички състезания преди Нова година, което е повече от попаденията на който и да е друг футболист на „червените дяволи“ за последните два сезона, взети заедно. Междувременно, ПСЖ се мъчи в Лига 1, докато Златан покорява нови върхове.

Не е често срещана гледка добри футболисти да сменят отбори като свободни агенти. Но и това се случва.

Практиката добри играчи да имат възможността да напуснат като свободни агенти е благодарение на Жан-Марк Босман, който печели делото срещу клуба си Стандарт Лиеж.

Съдебното решение промени футбола и даде много по-голяма власт на футболистите върху собствената си съдба. Удари силно по лиги като холандската и белгийската, които нямат финансовите възможности на големите първенства.

Под опасността да загубят талантите си за без пари, по-малките отбори са принудени да ги продават за много по-ниски суми от пазарната им оценка или да се разделят с играчи, с които не желаят, разделяйки се и с надеждите да състави конкурентноспособен на грандовете отбор.

Но подобни безплатни трансфери все още се случват и в големите тимове. Да, много по-рядко, но понякога се случва и на много известни имена.

В галерията ви представяме 9 примера за играчи, които накараха бившите си отбори да се пукнат от яд за това, че са ги изпуснали като свободни агенти.