Свинефермата, която ограби Кройф и го върна към футбола

Малко е трудно човек да си представи колко дълъг път е извървял футболът в последните 30-40 години. И не става дума само по отношение на технологиите, тренировките и цялостната философия, а на чисто организационно ниво.

Дори и в средата на 70-те обаче Йохан Кройф е гений във всяко едно отношение и колкото и клиширано да звучи, е човек, изпреварил времето си. И тук не говорим за виртуозната му техника, умението да вижда играта 3-4 хода напред и магическите му голове.

Маестрото е сред първите, които предлагат играчите да имат пенсионни фондове в Холандия, така че да не останат на улицата след края на кариерата си.

Той осъзнава и друго важно нещо, което е основополагащо за успеха му – че човек не може да разбира от всичко и е най-добре да се придържа към областта, в която е най-добър. Затова и години по-късно, когато е треньор на Барселона, назначава екип от 7-8 специалисти, които да му помагат.

Докато е професионален футболист, Кройф никога не крие, че изкарва много пари, въпреки че и до последния си час твърди, че не знае колко точно е богат. Той е много дисциплиниран, когато става дума за финансовото му състояние, и от млад е наясно, че трябва да мисли и за живота след футбола.

Тъстът му, Кор, се превръща в негова дясна ръка и агент, който се грижи за всички сделки и за парите на футболиста. Ръководството на Аякс даже е шокирано, когато двамата се появяват при преговори за подновяване на договора на Кройф, защото до този момент играчите винаги са се изправяли сами пред борда на директорите.

Благодарение на Кор Йохан Кройф мисли единствено за футбол, а останалото не е негова грижа, което изглежда напълно нормално от днешна гледната точка. През 70-те обаче е иновативно.

Тъстът на футболиста му помага и за спонсорски договор с Puma, а след това показва колко е добър, решавайки един привидно невъзможен ребус. На Световното през 1974 г. националният отбор на Холандия сключва сделка с Adidas, за която никой не знае. На форума обаче Кройф разбира и е изправен пред дилема, защото няма право да ползва две спортни марки. Кор обаче му подсказва да махне едната лента от логото на Adidas и така го спасява от нарушение.

Отново Кор го кара да изчисли средната посещаемост на отборите, за които играе Йохан, и да види колко повече зрители идват на стадиона, когато футболистът играе, така че да дели приходите от „допълнителните“ фенове с клуба.

Заради премахването на подобни дребни камъчета Кройф вярва безрезервно на дясната си ръка и никога не предприема ход без знанието на доверения си човек. Може би обаче за да докаже, че и той понякога е обикновен човек с недостатъци, Йохан на своя глава прави нещо за първи и последен път в живота си.

През 1978 г. той решава да сложи край на кариерата си и изиграва два прощални мача с Аякс и Барселона. Така вече има много повече време да мисли за неща, различни от футбола, което съвсем не е добра новина.


Кройф смята, че най-нормалното продължение на житейския му път е бизнесът заради широкия кръг от познанства, които има. Комбинацията от много контакти, пари и невежество обаче е фатална, защото позволява на всеки да се възползва от играча. И точно това се случва.

Йохан няма обяснение как допуска да бъде преметнат по толкова евтин и елементарен начин. Не знае и как е намерил за „добра“ сделка, която и 10-годишно дете не би сключило.

Футболистът инвестира парите си в… свинеферма. Купува парцели без да получи нотариални актове, без да казва нито на Кор, нито на жена си, Дани. Пълна лудост! Забърква такава каша, че състоянието му се изпарява, а през 1979 г. е принуден да смени и жилището си.

Намесва се обаче финансовият му ангел хранител. Тъстът му е категоричен, че Кройф трябва да възобнови кариерата си, за да влезе всичко в релси и играчът се вслушва. Подписва с Лос Анджелис Ацтекс, а после играе за Вашингтон Дипломатс, Леванте, отново Аякс и Фейенорд преди да сложи край на кариерата си, а през 1985 г. да стане треньор.

Колко голяма е ролята на свинефермата в бляскавата кариера на великия Йохан Кройф? Толкова, че да го върне на терена и към богатата му витрина да добави награда за най-добър футболист в Ередивизи, три шампионски титли и две купи на Холандия. Да го прати в САЩ, където отблизо се запознава с подхода при управление на спортни отбори, а после същите принципи да приложи в Аякс и Барселона.

И разбира се, да му напомни още един път – не можеш да разбираш от всичко, но не е и необходимо.

 

Новините

Най-четените