Една вечер, която можеше да донесе толкова много на Микел Артета и Арсенал, приключи с твърде познато разочарование.
На "артилеристите" им стана навик да гледат как Манчестър Сити празнува за тяхна сметка, но този път можеше да е различно. Този път от тях се очакваше да поставят началото на различна ера и на свой ред да започнат да трупат трофеи.
Финалът за Карабао къп можеше да бъде първа стъпка към квадрупъл - на това се надяваха най-оптимистично настроените фенове, тъй като Арсенал наистина беше в битката за четири трофея преди неделния мач.
Разбира се, сезонът все още може да завърши по мечтан начин, защото тимът на Артета е в отлична позиция с 9 точки преднина на върха във Висшата лига и с благоприятни жребии за Шампионската лига и ФА Къп.
Купата на лигата беше най-малко важният турнир, но немощното представяне при поражението с 0:2 от Сити, който е основен конкурент и в първенството, няма как да не е трудно за преглъщане.
Сега опасението на привържениците на Арсенал е, че тази загуба ще има неприятно психологическо отражение преди решаващите битки в останалите надпревари.
До момента в Премиър лийг "топчиите" са по-добрият от двата отбора, но във финала за Карабао бяха категорично надиграни тактически и особено през второто полувреме отстъпваха по всички параграфи.
Фатално се оказа решението Кепа Арисабалага да бъде титуляр на вратата и неговият гаф при първия гол на Нико О'Райли ще бъде запомнен като ключовия момент.
Артета вероятно съжалява за решението си да бъде докрай лоялен към Кепа в този турнир и да остави по-класния Давид Рая на пейката.
Но стражът не е единствената причина за загубата в двубой, в който испанският треньор се оказа тотално надхитрен от своя ментор Пеп Гуардиола и така и не намери отговор на отправеното тактическо предизвикателство.
За Сити в игра също беше резервният вратар Джеймс Трафорд, проявил се с тройно спасяване през първото полувреме. Преди почивката Арсенал имаше по-добрите положения, но после отборът нямаше отговор за качеството и интензитета на съперника.
В най-добрата си версия, този тим на Артета умее да задушава противниците и да ги държи притиснати в тяхната половина, или да ги примамва да пресират и с умни разигравания да се възползва от празните пространства.
Но на "Уембли" футболистите в червено и бяло бяха видимо объркани от нежеланието на Сити да пресира техните защитници и вратар.
Когато не владееха топката, "гражданите" оформяха линия от четирима, чиято цел беше да блокира опциите за пас към халфовете. Те преднамерено не поставяха противниковите бранители под натиск и ги оставяха да разиграват безцелно помежду си и да връщат към Кепа.
Важното беше да не се позволява подаване към някой от градивните полузащитници Мартин Субименди и Деклан Райс, които оставаха изолирани от играта.
Арсенал очевидно не беше подготвен за такъв подход.
Колкото и страхотни защитници да са Уилям Салиба и Габриел Магаляеш, тяхната сила не е в изграждането на атаките и в пробивните подавания между линиите.
За Кепа Арисабалага също е известно, че не блести при разпределянето на топката и в случая той не виждаше друго решение, освен да изсипва дълги топки и да очаква силният във въздуха Кай Хаверц да се пребори в чуждата половина.
Сити се справи сравнително лесно с почти всички далечни подавания на вратаря и печелеше или първата, или втората топка.
Така тактическият ход на Пеп Гуардиола разби на пух и прах всички подмятания на критиците му, че той е изхабен, разкрит или приключил за голямата игра.
Но никак не говори добре за Микел Артета фактът, че той не намери решение на проблема през целия двубой.
Не се забеляза опит Райс или Субименди да бъдат върнати по-назад и да взимат топката от защитата, нито пък Салиба, Габриел и Кепа поеха някакви рискове при разиграванията.
Цялостно Арсенал разочарова тотално през вечерта и болезнено много си личеше отсъствието на техничарите в халфовата линия Мартин Йодегор и Еберечи Езе.
Но дори без тях отборът не би трябвало да изглежда толкова безпомощен.
Сити вдигна рязко темпото след почивката и реално спечели мача благодарение на един период от двайсетина минути в началото на второто полувреме, когато тотално скри топката на Арсенал.
След като вкараха двете попадения, "гражданите" отново възприеха по-пасивния си подход и той продължаваше да работи.
Арсенал не направи достатъчно и завърши полувремето с мизерното xG от 0.17 гола и само 37% притежание на топката.
Артета не потърси друг отговор на начина, по който централната зона беше затворена за играчите му, от това да използва дълги топки.
Впоследствие той призна, че тимът му е трябвало да борави по-добре с топката, което впрочем се превръща в хроничен проблем в последните месеци.
Макар че бяха наранени от безславното отпадане от Реал Мадрид в Шампионската лига, манчестърци не са опонент, срещу когото можеш да разчиташ само на защита и директен футбол.
Вярно е, че финалът можеше да протече много различно, ако не беше грешката на Кепа и ако Арсенал имаше малко повече късмет, тъй като все пак удари на два пъти гредите в заключителните етапи.
Но Сити се чувстваше твърде комфортно на "Уембли" и сега има не само още една купа във витрината си, но и психологическо предимство в борбата за титлата.
В лагера на Арсенал пък се задълбочават някои деликатни въпроси.
Съществува ли ментален проблем, който пречи на отбора да печели трофеи? Загубен ли е блясъкът в атака и поставя ли се твърде голям акцент върху отбранителната игра?
И може ли съставът да превъзмогне досегашните си разочарования, за да постигне най-после нещо голямо?
Повечето въпроси ще се сдобият с отговор във финалните месеци от сезона, когато дори само спечелване на Висшата лига би компенсирало всички предишни негативни емоции.
Но за целта отборът трябва да покаже нещо повече, за да не се окаже напразна цялата упорита работа досега.
Самият Артета призова да бъде използвана болката от финала, за да се мобилизират играчите и оттук нататък да осигурят "най-хубавите два месеца, които някога сме имали заедно".
Няма спор, че мениджърът изгради удивителен отбор през последните години - но сега е моментът този отбор да докаже, че е способен да покорява върхове, а не само да стига до подножието им.
Досега Арсенал така и не успява да направи последната крачка. И причината е именно в продукции като тази срещу Сити в неделя.
