Статистиката не казва всичко, но казва много.
Роберт Левандовски сякаш прекара на самотен остров първите четири мача на Барселона през новия сезон.
Рутинираният реализатор не излизаше на голови ситуации, не играеше достатъчно с топката и принудително се движеше в зони, където не носеше опасност. Затова и не можеше да прави каквото прави най-добре.
Но в неделя това се промени. Полякът участва в три от петте гола срещу Бетис, защото имаше партньор в последната третина - креативен и енергичен партньор, който му даваше всичко, от което се нуждае.
Разбира се, става въпрос за Жоао Феликс, някога втория най-скъп тийнейджър в света, считан за суперталант, после за нереализиран талант.
Само на 23 години, а вече преживял рязък възход и няколко тежки падения.
Още от юли португалецът говореше, че Барселона е мечтаният отбор за него, ако се осъществи желанието му да напусне Атлетико Мадрид.
Но оставаше въпросът дали беше възможен такъв трансфер от финансова гледна точка и как щеше да се намери място на Феликс в състава. Все пак през миналия сезон Барса спечели титлата с по-прагматичен и скован футбол от този, който свързваме с миналото на клуба.
Необходим ли беше наистина играч, който при всичките си технически данни и талант в атакуващ план, няма особен интерес към играта в защита и работата без топка?
Рано е за крайни оценки, но Феликс вече даде заявка, че може да направи нещо голямо в Каталуния.
Срещу Бетис той се разписа и с цялостното си представяне напомни колко опустошителен може да бъде в предни позиции. Във вторник в Шампионската лига беше още по-добър срещу Антверп и не само вкара два пъти, но отново асистира на Левандовски.
Бетис и Антверп не бяха съперници, които да уплашат с нещо Барселона, но беше удоволствие да се гледа играта на Феликс в тези мачове, а за него самия е незаменимо усещане отново да се радва по този начин на футбола и да чувства, че е решаващ играч.
Гръмкият му трансфер в Атлетико Мадрид преди 4 години беше в немалка степен озадачаващ.
Атлетико вложи цели 126 млн. евро, за да го купи от Бенфика, макар че Феликс по никакъв начин не изглеждаше подходящ за футбола на Диего Симеоне.
Такъв тип изкусни креативни халфове не вършеха работа в коравия тим на треньора и присъствието на Феликс изискваше или промяна на игровия стил на "дюшекчиите", или някаква трансформация при самия футболист.
Но просто тогава Атлетико разполагаше с финанси, тъй като на свой ред получи 120 млн. от Барса за Антоан Гризман (трансфер, който беше също толкова лоша идея).
Симеоне, клубът и самият Феликс положиха немалко усилия колаборацията да сработи, но сякаш всичко беше обречено от самото начало. Феликс отбеляза 34 гола и добави 16 асистенции за 4 г. в Атлетико, но никога не стана основен футболист, често оставаше на пейката за важните мачове и влезе в публично пререкание с наставника.
Чоло пък използва медиите, за да изрази съмнения в отдадеността на младата звезда.
Дойде времето Феликс да се пробва някъде другаде, а при новия собственик Тод Боели Челси беше готов да изсипе торба с пари за всякакви експерименти с цел подобряване на атаката.
Още в 57-ата минута на дебюта на португалеца със синята фланелка си пролича, че нещата няма да се получат.
Феликс прегоря и беше изгонен за напълно излишно остро влизане, а до края на наема си не успя да заблести в закъсалия и зле функциониращ състав на лондончани.
Отбелязаните от него четири гола не бяха достатъчна мотивация за Челси да извади 100 млн. евро и да го привлече за постоянно. Сякаш Феликс нямаше друг избор, освен да се завърне в Мадрид и да чака още една нерадостна кампания под ръководството на Симеоне.
Тогава едно ексклузивно интервю пред трансферния гуру Фабрицио Романо разбуни духовете. Жоао говори по много теми, но най-запомнящ се беше цитатът: "Барселона винаги е бил моят първи избор и бих се радвал да е следващият ми отбор".
Диего Симеоне беше бесен и тотално замрази техничаря, не го броеше за жив по време на подготвителния лагер, а даже номерът на фланелката му беше отнет.
Изходът от ситуацията беше ясен - Барса трябваше да си оправи финансовия баланс и да успее да го вземе под наем преди края на трансферния прозорец.
Както напоследък се случва при каталунците, борбата беше до последно, но в заключителните часове от прозореца сделката стана факт. Феликс получи каквото искаше и щеше да има шанса да рестартира кариерата си в каталунската столица.
Тактическите въпроси обаче оставаха и беше ред на Шави Ернандес да търси най-подходящото място на Феликс на терена.
Стабилната защита и многото победи с 1:0 направиха тима шампион за 2022/23 и включването на луксозен играч като португалеца заплашваше да наруши баланса на Барса.
Полузащитата с фигури като Гави, Педри и новопривлечения Илкай Гюндоган не оставя място за изтънчен плеймейкър, но Феликс притежава искра в нападение, каквато често липсваше през миналия сезон.
Самият Левандовски разкритикува тактиката на отбора след равенството с Хетафе в откриващия уикенд на 2023/24 и се оплака: "Понякога не играем с достатъчно атакуващи футболисти, аз нямам подкрепа".
Полякът имаше право и не го каза, за да злепостави Шави или да търси някакво лично оправдание. На "блаугранас" наистина им трябваше допълнителна доза въображение и експлозивност и именно затова беше привлечен Жоао Феликс.
Португалецът е най-добър като втори нападател, когато оперира зад типичен таран. Проблемът му от известно време насам е, че този тип тактически схеми се срещат все по-рядко.
Големите клубове все повече залагат на флангови играчи и на мултифункционални халфове зад тях, а това не са предпочитаните позиции на Феликс.
Благодарение на Шави обаче, изглежда талантът си намери точната роля. В неделя той рядко беше на повече от 10-15 метра от Левандовски и имаше задачата да остава в предни позиции и постоянно да комбинира с голмайстора.
В Шампионската лига системата отново сработи и предстои да видим как ще се разгърне по-нататък партньорството между двамата играчи.
Първите индикации са повече от добри.
Може би Жоао Феликс най-после намери правилното място, където да заблести и може би на 23 години кариерата му най-сетне ще се изстреля рязко нагоре.
Този сезон изглежда определящ за неговото бъдеще в големия футбол и ролята му зад нападател като Левандовски е идеалната възможност да започне да оползотворява потенциала си.
Рано е обаче да си мислим, че той ще стане незаменим за каталунците и че те със сигурност ще искат да го откупят.
Малцина футболисти са по-умели технически от Феликс, но той продължава да изглежда като ситуационен играч, необходим в строго определени ситуации, например срещу упорито отбраняващи се съперници.
В Ла Лига би могъл да бъде полезен в доста от двубоите, но не е сигурно какво място би имал в дерби сблъсъците. Когато Барса трябва обезателно да се отбранява с 11 футболисти и да търси повече сигурност, най-вероятно Шави ще се обърне към Гюндоган или Педри, вместо към Феликс.
Португалецът трябва да е подготвен да бъде резерва и да влиза късно при негативен развой, което твърде много ще напомни на времето му в Атлетико.
Затруднената финансова ситуация на Барселона пък означава, че постоянен трансфер на Феликс засега е малко вероятен.
Играчът направи голям жест и се съгласи да намали ударно заплатата си, за да заиграе в Каталуния, но доколкото е известно, в договора му за наем дори няма откупна клауза.
Отделно, той удължи договора си с Атлетико чак до 2029 г. и макар че вече не струва над 100 милиона, цената му си остава висока - по-висока, отколкото Барса може да плати.
Затова опасността е Феликс да си остане просто временно решение за Барселона и дори да продължи с доброто си представяне, да няма шанс да се задържи след края на сезона.
За момента каталунците трябва просто да се наслаждават на добрия му старт - и да се надяват Жоао да помогне за постигането на големи неща през кампанията. А дори да е щастлива и успешна, тази история може да се окаже прекалено кратка.
