Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Да се срещнеш с най-страховитите футболни ултраси в света

Да се срещнеш с най-страховитите футболни ултраси в света

Независимо дали обичате футбол, или не, е много вероятно да сте попадали на графита 1312 по улиците на различни български (а и никак не само) градове. Той е своеобразен код на футболните ултраси по света и всяка цифра отговаря на реда на съответната буква от латинската азбука - така се получава акронимът ACAB, означаващ All cops are bastards (от англ. "Всички полицаи са копелета").

1312 е и заглавието на новата книга на британския ъндърграунд журналист Джеймс Монтагю, който е базиран в Белград. В нея Джеймс описва срещите си с някои от най-страховитите футболни фенове в света. Какво е чувството да се изправиш очи в очи с тарторите на агитката на Бока Хуниорс или да бъдеш в компанията на Фабрицио Пискители-Диаболик, страховития лидер на тифозите на Лацио, който бе убит в Рим миналото лято? Отговорите на тези и на много други въпроси Джеймс сподели в специално интервю за Sportcafe...

Най-логично е да започнем със самото заглавие на книгата. "1312 е универсален код на всички ултраси по света - обяснява ни Монтагю. - Забелязах, че този графит се среща по стадионите, а и не само, независимо дали си в Белград, или в Казабланка. И всъщност няма никакво значение дали феновете са крайнодесни, с леви политически убеждения или пък не се интересуват от политика изобщо - обединява ги едно нещо - усещането, че полицията е врагът."

И като стана дума за политика, няма как да не го питаме до каква степен тя се преплита с футболната култура в наши дни? "Почти всяка история, на която се натъкнах, имаше своя политически бекграунд. Много често политическата и футболната сцена са свързани неразривно помежду си. Може би Швеция е едно от малкото изключения. Там има доста фракции, които не изразяват открито политически пристрастия. Случва се в сектора да има хора, които са с коренно различни убеждения. Но дори и тогава феновете имат ясно изразена обществена позиция - срещу полицейския контрол, например", разказва британецът.

Докато работи върху книгата си, Джеймс се среща с някои от най-крайните ултраси по целия свят. Едни от тях го очакват в Буенос Айрес. В аржентинската столица разговаря с членове на фракцията на Бока Хуниорс La Doce, което в превод от испански означава 12 (името се асоциира с факта, че публиката често е наричана 12-ият играч на даден отбор). Това ли е най-опасното му преживяване? Оказва се, че не. "Срещата ми с La Doce беше доста стряскаща, както и тази с Диаболик, покойния тартор на фракцията Irriducibili ("Непримиримите") на Лацио. Но и в двата случая ставаше дума за относително контролирана среда обаче. Най-страховито се оказа в Швеция, където присъствах на уговорен бой между фенове, но ситуацията излезе извън контрол и се превърна в откровен бунт. А също и моментът, в който ултраси на индонезийския Персиб ни гонеха, размахващи мачете. Искам да ви кажа, че фенсцената в Индонезия е абсолютно ненормална!", хваща ни съвсем неподготвени Джеймс.

Крайно шокиращо се оказва и следващото му признание - а именно коя е групировката, която го е изненадала най-много? "Когато отидох в Лос Анджелис, очаквах да се натъкна на т.нар. "пластмасова" ултрас култура, привнесена от Европа. Оказа се обаче, че да гледаш мач в компанията на местната фракция 3532 беше топ преживяване. В Швеция също беше учудващо яко", казва Монтагю.

Макар да е базиран в Белград и да познава доста фенове на Цървена звезда, от групировката Delije ("Героите") отказват да се срещнат с него. Защо? "Delije не искат да са в светлината на прожекторите. Фактът, че съм журналист, ми затвори доста врати. Ултрасите просто не искат да се пише много за тях. Когато се срещнах с Диаболик в Италия, първото нещо, което той ме попита, бе дали ме интересуват само историите за сблъсъците с противникови агитки и за насилието. Отговорих му, че са ми интересни и много други неща - като статуса на фракцията му в италианското общество, например. Като че ли го изненадах и накрая си говорихме два часа", разказва Джеймс.

Опитите му с ултрасите на Звезда може и да удрят на камък, но една друга история от балканската футболна сцена се оказва, че му е любима. "Без съмнение, това е историята на Исмаил Морина, който пилотира дрона по време на мача между Сърбия и Албания в Белград. Впоследствие се срещнах с него дори в затвор в Хърватия. Онзи случай с дрона донякъде съсипа живота му, но цялата история е толкова ненормална, че си заслужава да се направи филм по нея!", категоричен е авторът на 1312.

В новата му книга няма глава за българските ултраси, макар да е мислил по въпроса и да обещава такава в евентуалното продължение. "Четох една книга, която се казваше Top Faces BG. Много исках да посветя глава на България, но проблемът беше, че вече имах написани 400 страници! Ето защо се отказах от планирани пътувания до България и Румъния. Обещавам, ако има втора книга по темата, да включа вашата страна, както и Мароко, Колумбия, Холандия, а също и Русия", завършва Джеймс.

Най-четените