12 години по-късно Алехандро "Алекс" Санчес се връща към историческата си поява от резервната скамейка пред 50 000 зрители и признава, че тя е променила неговия живот.
"Беше най-хубавият момент от живота ми, със сигурност. Беше сбъдната мечта и беше всичко, за което съм се борил, откакто съм се родил".
Датата е 8 ноември 2009 г., а Реал Сарагоса гостува на звездния тим на Валенсия в испанския елит.
Тимът на Унай Емери доминира от самото начало, а Хуан Мата, Давид Вия и Пабло Ернандес правят резултата 3:0 в полза на домакините. Младият Давид Силва пък записва асистенция.
Но цялото внимание привличат не попаденията, а смяната в 86-ата минута: след като е вкарал 12 гола в 10 мача за втория отбор на Сарагоса през последните седмици, нападателят Алекс Санчес получава възможност от треньора си Марселино да се докаже на най-високо ниво.
Това е велик миг не само за самия Санчес, но и за цялата общност на хората с увреждания, за всеки от тях, който някога е мечтал да стигне до професионалния спорт.
Защото испанецът се превръща в първия еднорък играч в професионалния футбол.
Фактът, че се оказва на терена заедно с един от идолите си Давид Вия е просто допълнителен бонус.
"Помня всеки един момент от онзи 8 ноември. Бях много притеснен, тъй като над 50 000 бяха на стадиона. Мислех само за това при загрявката, но всичко се промени, когато треньорът ми каза, че влизам. Исках да се насладя на играта възможно най-много", разказва Алекс Санчес.
"След мача получих стотици съобщения и обаждания, но първо се обадих на семейството си, за да споделя щастието с тях".
Роден без дясна ръка, Санчес не позволява увреждането му да го спре по пътя към голямата мечта. Футболът му помага да се интегрира напълно в обществото след щастливото му детство, прекарано в семейство, което го подкрепя докрай.
"Детството ми беше пълно с щастие и радости. Не съм имал проблем с увреждането си, защото винаги съм се приемал какъвто съм. Наистина да играя футбол беше най-голямото предизвикателство на тази възраст, но все пак винаги съм имал два крака, с които да ритам топката".
"Това беше най-важният фактор за мен при израстването ми. Иначе никога не съм обръщал внимание на мнението на непознати. Много хора, които говорят за футбол никога не са ритали топка".
В началото Алехандро Санчес играе единствено за удоволствие, но когато става на 15 започва да осъзнава, че има шанс да направи кариера.
След като оставя добри впечатления в тогавашния си отбор, той научава от треньора си, че ще бъде взет от Реал Сарагоса за следващия сезон. "Това щеше да промени живота ми и осъзнах, че е първа стъпка, за да стигна до професионалния футбол".
Крачката от аматьорско до професионално ниво е трудна и момчето скоро разбира, че не всички наоколо стискат палци за успеха му. Налага се да научи някои тежки уроци, превърнали го в по-силна личност в дългосрочен план.
"В началото беше много трудно, защото реално трябваше да минавам на изпит всеки ден, но с това се свиква. Научих се как да се справям с напрежението. Когато влезеш в професионалния футбол, разбираш, че някои съотборници не искат ти да успееш. Футболът е най-индивидуалният сред колективните спортове и трябва да си готов за това".
Алекс бързо прави впечатление в Б отбора на Сарагоса и записва няколко мача за първия тим, но отново се сблъсква с неща, за които не е съвсем подготвен.
Той си дава сметка, че е позволил да му повлияят реакциите в медиите след дебюта му срещу Валенсия и това му е попречило.
"Психическите изпитания са сред най-големите предизвикателства, с които се сблъскваш в професионалния футбол; особено ако си първият в историята на Ла Лига, който играе с увреждане като мен".
"Някои сензационалистки медии не тълкуваха фактите както би трябвало и това ми се отрази тежко. Бях само на 20 и трябваше да слушам, да гледам и да прочета някои неприятни гледни точки. Беше доста тежко, но всъщност се оказа полезно за мен. Осъзнах, че не можеш да контролираш всичко, което хората казват за теб".
Един сезон след дебюта си Алекс решава да отиде някъде, където ще играе по-редовно и успява да се наложи в Сегунда дивисион с екипите на Теруел и Туделано. За няколко години той записва над 100 мача и близо 40 гола, после преминава и през Осасуна.
През този период Алекс Санчес съвсем очаквано се превръща в идол на децата с увреждания, мечтаещи за кариера в спорта.
Днес голмайсторът вече е на 31 г. и продължава да играе за втородивизионния Туделано - отбора, в който прекарва най-много време от футболния си път. Не спира и да бележи редовно, като за предишния си тим, австралийския Сидни Олимпик, успя да вкара 34 гола в 44 мача.
Играчът все още получава писма от родители, които му разказват, че е вдъхновение за техните деца.
"Много съм щастлив от това. Осъзнах, че могат да съм модел за подражание за тези деца, щом майките им взеха да ми разказват техните истории. Когато аз бях дете, нямаше такъв човек, на когото да подражавам. А е много важно от ранна възраст да възприемеш увреждането като нещо нормално. Щастлив съм, ако успея да им помогна".
Той е решил дори да издаде книга, за да разкаже историята си и да разкрие повече детайли за живота на един спортист с увреждане.
Като тийнейджър Алекс Санчес мечтае да бъде оценяван единствено въз основа на футболните си умения. Но днес вече се е насочил и в други сфери, има докторантура по право, магистратура по политика и засилен интерес в областта на човешките права в спорта.
Смята обаче и да остане на терена поне още няколко години.
"Важното в живота е ентусиазмът, а аз винаги съм бил много ентусиазиран относно футбола и правото. Целият ми живот е преминал във футбола, затова се надявам да прекарам остатъка от активните си години в нещо, свързано с правото", признава той.
Днес Алекс Санчес очаква с интерес следващия етап от живота си, а във футбола винаги ще остане пионер, направил нещо историческо.
