Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

"Дъщеричката ми дори не позна кой съм. Тръгнах си и започнах да плача": Защо Белами напусна мечтаната работа и как пребори депресията

Успешната футболна кариера и обещаващото начало в треньорството не предпазват Крейг Белами от депресивни чувства - затова той повдига темата за психичните разстройства в спорта Снимка: Getty Images
Успешната футболна кариера и обещаващото начало в треньорството не предпазват Крейг Белами от депресивни чувства - затова той повдига темата за психичните разстройства в спорта
"Дъщеричката ми дори не позна кой съм. Тръгнах си и започнах да плача": Защо Белами напусна мечтаната работа и как пребори депресията Снимка: Getty Images

През август миналата година Крейг Белами се прибира от работното си място в Белгия до дома си в Кардиф.

Това е поредната му кратка визита - задълженията му го държат далеч от семейството, а COVID-19 още повече затруднява пътуванията.

В онзи момент неговата отдалеченост от близките му вече започва да му се отразява сериозно. А прибирането му е по специален повод: рождения ден на най-малкото му дете. Орла навършва една годинка.

Но Белами, добре познат бивш футболист от Висшата лига, трябва да си тръгне още на следващия ден.

Чакат го обратно в клуба му Андерлехт, където работи мечтаната си работа: тренира младежите до 21 г. и си сътрудничи с мениджъра на първия отбор Венсан Компани, негов бивш съотборник в Манчестър Сити.

Двамата прекарват по 14 часа на ден в тренировки, планиране и усъвършенстване, точно както Крейг Белами би искал.

Но уелсецът осъзнава и че разделението от семейството го съсипва. И преди се е срещал с това, което Компани нарича "чудовището на депресията" и познава признаците.

Белами е успявал да се затвори емоционално и да понесе всичко заради футбола, а години по-късно тръгва да го прави отново, макар да има представа какви са последиците. В миналото играчът е говорил открито за проблемите си с психичното здраве и няма проблем да го направи и сега - за да насочи вниманието към опасности, които мнозина спортисти подценяват.

"Прибрах се през август след подготовката с Андерлехт, беше първият рожден ден на дъщеря ми и бях на партито, а тя дори не знаеше кой съм".

"Разтворих ръце да я прегърна, но тя изобщо не дойде при мен. И защо да го прави? Беше ме виждала 8-9 пъти и дори тогава бях близо до нея за по един ден. Реално не бях част от живота ѝ", признава Белами.

"Членовете на семейството ми бяха наоколо и празнуваха рождения ден. Ако аз отидех някъде близо до нея, тя изобщо не ми обръщаше внимание, но отиваше при братовчедите си и при други хора. И беше разбираемо, аз всъщност изобщо не исках да ходя при нея, защото беше срамно. Махнах се оттам и се разплаках. Какво трябваше да направя? Да се махна и да не се връщам? Или да остана в живота ѝ?"

През лятото на 2019 г. Белами приема офертата на Компани да стане треньор в Андерлехт, мести се в апартамент в центъра на Брюксел и двамата започват амбициозен процес по преизграждане на най-известния белгийски клуб.

Разчитат на клубната академия да съживи отбора, а в основния състав средната възраст е 22.4 години.

Снимка: Getty Images

"Винаги съм искал да работя в чужбина", разказва 42-годишният бивш нападател на Ливърпул, Сити и Нюкасъл. За него е уникален шанс да се докосне до прочута футболна школа като тази на Андерлехт и няма как да не се възползва.

"Знаех, че съм достатъчно добър, за да бъда треньор. Исках да се уча и трябваше да направя следващата крачка. Разполагахме с някои страхотни млади футболисти. Андерлехт имаше финансови проблеми и знаехме, че няма да е лесно, но академията щеше да ни измъкне от ситуацията. С продажба на играчи щяхме да си стъпим на краката".

"Тотално обикнах работата. Да прекарвам време с Вини ми отвори очите за толкова неща. Как се отнася с хората, как взима решения, колко е спокоен".

"Показа ми цял различен свят. Общото между нас беше работливостта, работехме по 12 до 14 часа дневно, ставах в 7:30 сутринта и си тръгвахме от тренировъчния терен в 8 вечерта."

През първите 6 месеца всичко е брилянтно за Крейг Белами, но през март връхлита пандемията.

Както за толкова много други хора, така и за него нещата стават неочаквано сложни.

Прибира се вкъщи на Коледа в края на 2020-а и вече усеща все по-силно безпокойство.

"Част от мен си мислеше "Защо сме създали това момиченце на този свят в толкова голяма несигурност", усещах, че ставам антисоциален, а социалните ми умения и без това не са големи".

"Беше си битка още като бях хлапе и преминах в Норич. Напуснах дома си на 15 и исках да блокирам всичко останало, като се фокусирам върху футбола. Но когато ми липсваха хората, които обичам и които ме обичат, не можех да се концентрирам да бъда футболист. Трябваше да потисна емоциите си".

Нещо подобно се случва с него и в Брюксел, където става все по-изолиран. Заради коронавируса вече не го посещават близки и роднини. Липсват му синовете му Елис (24) и Камерън (20), но те поне вече са големи и имат свой живот. 

Но Крейг чувства все по-голяма вина, че не може да бъде част от живота на Орла и другата му дъщеря, тийнейджърката Лекси.

Когато е на 15 и се бори за футболната си кариера, уелсецът плаче всяка вечер на заспиване и си мисли, че не иска да е футболист, защото не иска да изпитва такава болка от липсата на близки хора.

Но тогава той решава да мисли повече за кариерата, отколкото за емоциите си и опитва да направи същото години по-късно, вече като треньор.

Снимка: Getty Images

"В един момент в Белгия пробвах да направя като в Норич и да блокирам емоциите. На семейството казах "Забравете за мен, няма да се връщам". Взе да ми се струва, че за бебето така ще е по-добре, защото само ще я обърквам, ако ту се появявам, ту изчезвам от живота ѝ".

"Опитах да се откъсна и това продължи един месец, но знаех, че не е правилно. Не съм такъв човек. Иска ми се да не бях толкова емоционален. Но щом съм създал дете, искам тя да знае, че баща ѝ я обича и че може да разчита на него".

Другият проблем на Крейг Белами е, че трудно понася мисълта, че ще разочарова Венсан Компани с напускането си. 

Андерлехт иска бившият нападател да остане и даже го притиска да подпише нов 3-годишен договор, повишава го до помощник-треньор на Компани.

В професионален план уелсецът се доказва всеки ден, но миналия месец вече усеща, че е време да си върви. Компани също разбира за какво става въпрос.

Двамата наблюдават как техният Андерлехт разгромява Мехелен със 7:2 и Белами решава, че това е добър ден да съобщи на всички треньори и на ръководството.

Спортният директор Петер Вербеке го уверява, че 3-годишният договор ще продължава да го чака в клубния сейф - но засега пътищата им се разделят.

Вече около месец Крейг е обратно в Кардиф, близо до децата си, и всеки ден взима по-голямата си дъщеря от училище.

Отново посещава психолог и е наясно с позитивите от това.

"Хората вече са много по-отворени за проблемите с психичното здраве. Един от четирима души има подобни проблеми някога през живота си и това вече не е табу. Не е слабост, а нещо нормално", обяснява Белами.

"Късметлия съм, че в последните 5-6 години има хора около мен, които забелязват моите проблеми преди да ги забележа и аз. Мога да говоря по въпроса и това ми помага. Ставам и по-добър треньор".

Но какво смята да прави сега бившият нападател, който в близкото минало правеше впечатление с безкомпромисния си подход по английските терени?

"Имам нужда да си почина и да прекарвам повече време с хората, с които досега не го прекарвах. И на играчите винаги съм казвал да поставят семейството на първо място, сега давам личен пример. Виждам ли живота си без футбол? Не. Но за момента имам по-важни въпроси за разрешаване".

Крейг признава, че му липсват тренировките, мирисът на трева, вълнението от подготовката за мачовете.

"Имах всичко това, но взех правилното решение да напусна", категоричен е той.

"Сега като съм отново тук, не си правя илюзии, че ще виждам Орла всеки ден. В преходен период сме, виждаме се два пъти седмично, което не е достатъчно, но всички трябва да се адаптираме. И се чувствам като най-големия щастливец".

"А, има и още нещо", сеща се да допълни Белами. "Вече щом разтворя ръце, Орла идва при мен".

Най-четените