Представете си футбол, в който зрението не играе роля, а основен инструмент за ориентация е звукът.
Футболът за незрящи е именно такъв спорт, който преобръща традиционните представи за играта и разкрива нови измерения на човешката воля.
А благодарение на Параолимпиадата много хора по света разбират за него и се убеждават, че най-великата игра може да бъде достъпна дори за онези, които не виждат, а чуват топката.
Как се заражда този специфичен спорт и какви са правилата му?
Футболът за незрящи произхожда от игри на училищни дворове за деца с нарушено зрение. Испания се смята за пионер в спорта, който започва да се играе през 20-те години на миналия век.
Без ръководен орган по онова време, всяка страна играе по свои правила. С течение на времето обаче започват да се провеждат приятелски международни турнири.
През 1996 г., след десетилетия на развитие, Международната спортна федерация за слепи (IBSA) признава играта за официален спорт, а през следващата 1997 г. в Барселона се провежда и първото Европейско първенство по футбол на IBSA.
Но как точно се играе?
Всеки отбор се състои от петима играчи: четирима полеви и един вратар. Полевите играчи носят превръзки на очите, за да се уеднаквят условията за всички, тъй като някои могат да виждат повече светлина и сенки от други.
Междувременно вратарите са зрящи или частично зрящи и играят важна роля в комуникацията с отбора.
Отборите също така разполагат и с двама водачи - един в средата и друг зад вратата, към която атакуват.
Тези помощници допринасят с ценни инструкции.
Мачовете са разделени на две полувремена от по 20 минути. Игрището е значително по-малко в сравнение със стандартното за зрящи футболисти, което прави играта по-динамична.
Една от интересните особености на слепия футбол е, че публиката трябва да бъде изключително тиха по време на играта, за да могат играчите да чуват топката.
Да, правилно прочетохте - "чуват", защото в топката при футбола за незрящи са вградени звънчета.
Футболистите също така трябва да извикат "Идвам", когато тръгват да отиграват топката, за да предупредят противника. Около терена пък има прегради, които предотвратяват излизането на топката по време на мач.
При Параолимпийските игри има и конкретни изисквания - състезателите трябва да бъдат класифицирани в категория B1, което означава пълна слепота или много ниска зрителна острота.
Вратарят, както посочихме, може да бъде напълно зрящ или с частично зрение (B2 или B3), като неговата задача е да насочва слепите играчи и да спасява ударите.
Футболът за незрящи дебютира на Параолимпийските игри в Атина през 2004 г. и оттогава неизменно е част от програмата. Бразилия доминира в дисциплината, като е спечелила златото на всяко издание до момента.
Един от най-запомнящите се моменти е в мача за златния медал в Токио преди три години, когато Нонато отбелязва фантастичен гол, осигурявайки победа с 1:0 над Аржентина.
Именно Аржентина е най-голямата конкуренция на Бразилия през годините и участва на всички параолимпийски игри, освен в Лондон през 2012 г.
В тази игра, която съчетава техника, тактика и координация, играчите демонстрират невероятни умения, въпреки липсата на зрение.
Създаден като средство за интеграция и преодоляване на ограниченията, футболът за незрящи днес е вдъхновение за мнозина, показвайки, че истинската сила не се крие в очите, а в сърцето и духа.
