"Виждали ли сте някога Джерард да печели лигата?"
Това иронично скандиране беше любимо на неприятелите на Ливърпул в годините, когато капитанът на тима все още се бореше на терена с червения екип.
На няколко пъти той беше агонизиращо близо (достатъчно е да си спомним онова фатално подхлъзване срещу Челси), но така и не успя да вдигне шампионска титла в кариерата си, преминала почти изцяло на "Анфийлд".
От неделя обаче въпросът "Виждали ли сте Джерард да печели лигата?" вече има различен отговор. Макар и не с "мърсисайдци", макар и в съседно първенство, Стиви Джи дочака своя голям реванш от съдбата.
А началото беше изпълнено с толкова напрежение и съмнения.
През май 2018 г. Глазгоу Рейнджърс заложи на един 37-годишен начинаещ мениджър без предишен опит в мъжкия футбол и със скромен стаж като наставник на юношите на Ливърпул.
Селтик беше окупирал трофея в шотландската Висша лига и вървеше към смазващото постижение от 10 поредни титли. "Детелините" нямаха спирка под ръководството на Брендън Роджърс, докато мениджърите на Рейнджърс издържаха по няколко месеца.
Пристигането на Джерард не донесе внезапна промяна и в следващите сезони статуквото в местния футбол се запази.
Но Джърс отбелязаха прогрес в Европа и започнаха да побеждават в елиминационната фаза на Лига Европа, вместо да берат срам в Люксембург в предварителните кръгове. Предишният постоянен мениджър на тима Педро Каишиня се беше посрамил с отпадане от люксембургския анонимник Прогрес и ултрасите на Рейнджърс го атакуваха в срамна сценка в храстите пред стадиона.
Личеше си, че със Стивън Джерард започва нова ера и към него беше проявено търпение, за да успее да сбъдне голямата мечта на всички на "Айброкс".
Днес вече знаем, че 10 поредни титли за Селтик няма да има, тъй като Рейнджърс е новият шампион на Шотландия, а Джерард успя още в първите си години като мениджър да постигне това, което му се изплъзваше като футболист.
Трофеят беше спечелен по смазващ начин - Рейнджърс все още няма загуба в 32 мача през сезона и води на Селтик с 20 т. Кампанията продължава, но отсега е ясно, че това е триумф за историята.
"Той се зае с много сложна задача", коментира опитният мениджър Рой Ходжсън, който тренираше Джерард в Ливърпул и в националния отбор на Англия.
"Но постигна успех отвъд очакванията на всички и отвъд това, което хората имаха право да очакват. Направи го като прояви множество лидерски и треньорски качества. Но аз не съм изненадан".
Показателно за авторитета на Джерард и отношенията му с ръководството е, че към него беше проявено нужното търпение, за да развие проекта си, да дочака криза при големия враг и да обърне баланса на силите в шотландския футбол.
В първия му сезон Рейнджърс завърши 9 т. зад Селтик, а през следващия разликата се увеличи на 13. Той само веднъж успя да се класира на финал за Купата на лигата и не достигна до финал за Купата на Шотландия, но в клуба продължаваха да му имат доверие.
"Знаех с какво се захващам. Не беше нещо, което ще променим светкавично", разказа наскоро Стиви Джи в подкаста на Роби Фаулър.
"Най-важното беше един разговор, който имах с президента, борда на директорите и изпълнителния директор. Казах им "Нека бъдем реалисти. Къде сме ние като клуб? Колко голяма е разликата, какво ще е нужно, за да я смалим, колко време имам на разположение? Ключовото е цялата тази подкрепа, защото те удържаха на думата си".
Европейските мачове не само породиха у феновете надежда, но и показаха, че качествата на Джерард като играч може и да се прехвърлят в новото му амплоа.
Рапид Виена, Порто, Брага, Галатасарай, Стандарт Лиеж, Лех Познан - всички те бяха победени от Рейнджърс, а не са за подценяване и равенствата с Фейенорд, Бенфика и Виляреал.
На европейската сцена бившият полузащитник блестеше и в активните си години на терена, така че евроуспехите са просто продължение на традицията.
Две купи на Англия, три купи на лигата, Шампионска купа, Купа и Суперкупа на УЕФА. Тези трофеи спечели легендата като футболист, преди да достигне години по-късно и до първото си голямо постижение като треньор.
Което едва ли ще е последното.
Steven Gerrard has perfected the ‘darts at Ally Pally’ dance move.
— Pete Evans (@PeteEvans87) March 6, 2021
He’s loving it. pic.twitter.com/8ylyrr8wcQ
Наивно би било да си помислим, че след титлата наставникът няма да бъде забелязан от други отбори в други първенства.
Но още по-наивна би била тезата, че моментните трудности на Юрген Клоп на "Анфийлд" доближават Джерард до треньорския пост в Ливърпул още сега.
Доколкото са известни намеренията на Стиви, той не смята да напуска Глазгоу скоро и вече гледа към възможността да надгради успеха като върне клуба в Шампионската лига. Груповата фаза не е далеч и трябва да бъдат преодолени само два кръга от квалификациите.
"Постиженията му като играч и репутацията му на личност, капитан и лидер ще го направят невероятно атрактивен за всеки клуб, който си търси мениджър в бъдеще", убеден е Рой Ходжсън.
"Ако неговата амбиция е просто "Един ден ще водя Ливърпул", тогава смятам, че това, което прави в момента и това, което може да предложи го поставят в добра позиция, когато този пост се окаже свободен".
Сега обаче е време Рейнджърс да доиграе сезона и да се порадва на титлата, смятана от някои за най-значимата в цялата история на тима.
Трофеят не просто идва след 10-годишна пауза, но и е под номер 55 за клуба, което затвърждава пред феновете, че богатата и горда история на Рейнджърс си остава непокътната след финансовата катастрофа от 2012-та.
Самият Джерард успя да покаже, че и като треньор може да носи бремето на огромните, понякога нереалистични очаквания.
Той определено си извоюва правото на забележително бъдеще в професията - което обаче, поне в краткосрочен план, все още е свързано с "Айброкс".
