"Честно казано, не мисля особено за това - споделя Марко Марин в интервю за Goal.com, след като преминава в Олимпиакос през 2016-а за прякора, който му е лепнат още от началото на кариерата му - Германския Меси. - Меси е Меси и е на напълно различно ниво от който и да е друг на света.
Където и да отида, изигравам няколко мача и веднага започват да ме сравняват с него. Дори тук, още след първия мач се започна отново с: "Нашият нов Меси." Хубаво е да го чуваш, но никой не го мисли наистина. Няма място за сравнение между мен и Меси. Всичко е заради стила на игра."
Марин изгря на сцената на европейския футбол като 18-годишен талант в Борусия Мьонхенгладбах. Дебютира за тима през 2007/08, когато Борусия още играеше във Втора Бундеслига, и помогна на отбора да се завърне в елита.
Представянето му бе толкова впечатляващо, че бе включен в разширения състав на Германия за европейското първенство през 2008 година, но впоследствие не намери място сред 23-мата избраници на Йоахим Льов.
Висок едва 1,65 м, първият прякор, който феновете на Гладбах му лепнаха, бе Кибритената кутийка. Но съвсем скоро привържениците по целия свят го знаеха и като Германския Меси.
Сравненията с великия аржентинец не бяха изцяло неоправдани. С дрибъла и пъргавината си, а и заради височината, имаше истински надежди, че Марин може да бъде най-бляскавият талант на новото германско поколение млади футболисти.
През 2009-а бе купен от Вердер Бремен, където заформи едно от най-вълнуващите млади партньорства не с кой да е друг, а с Месут Йозил. Впоследствие и двамата бяха извикани от Льов за предстоящото световно първенство през 2010-а.
Марин взе участие в първите два мача, но след разочароващата загуба с 0:1 от Сърбия в груповата фаза, изгледа от пейката остатъка от първенството. Междувременно, Йозил се превърна в една от звездите на Бундестима, който финишира трети в Южна Африка. Представянето му на мондиала му спечели трансфер в Реал Мадрид.
От своя страна, Марин се завърна в Бремен и се нагърби с цялата организаторска дейност на терена за тима, останал без Йозил, отчитайки се с 11 асистенции през 2010/11.
Въпреки че през следващия сезон Вердер подобри класирането си и финишира девети, Марин усещаше, че може повече. Беше време за следващата стъпка в кариерата му. Така се откри възможността за трансфер в Челси, който току-що бе спечелил Шампионската лига и бе воден от клубната легенда Роберто Ди Матео.
Марин впечатли с изявите си по време на предсезонната подготовка и изглеждаше, че е готов да се превърне в ключов футболист за Челси през задаващата се кампания. Контузия в бедрото обаче осуети плановете, които бяха повлияни негативно и от уволнението на Ди Матео, който бе заменен от Рафаел Бенитес.
Германският полузащитник успя да изиграе само шест мача във Висшата лига в споменатия сезон 2012/13.
Отбелязаният гол с първото му докосване, появил се като резерва в 91-вата минута, при победата с 4:1 над Уигън през февруари 2013-а бе един от малкото му щастливи моменти в клуба. Той си остана и единственото му попадение за Челси, а въпреки че продължи да бъде собственост на "сините" в следващите три години, така и не изигра нито минута повече за тима от "Стамфорд Бридж".
Вместо това на няколко пъти бе отдаван под наем. В първата година бе пратен в Севиля, с който триумфира в Лига Европа, отчитайки се с два гола (в квалификациите) и две асистенции по пътя към трофея.
През следващото лято дестинацията се промени - Италия. Там не му провървя и след шест безплодни месеца с екипа на Фиорентина, в които не записа нито един мач в Серия "А", бе върнат на "Стамфорд Бридж". Година по-късно нямаше късмет и в Андерлехт, след като периодът му там бе белязан от друга контузия в бедрото.
Последният му наем бе в Трабзонспор. В Турция също не показа нищо впечатляващо, отчитайки се с два гола и четири асистенции в 24 мача. Трабзон не пожела да го задържи, договорът му с Челси изтече и така се стигна до трансфер в Олимпиакос.
В Гърция Марин прекара две години, след което игра година и половина в Цървена звезда, а от 2020-а е в Саудитска Арабия. И въпреки че трансферът в Челси не се оказа очакваната стъпка в превръщането му в суперзвезда, германецът не съжалява за преминаването си на "Стамфорд Бридж".
"Отидох там с надеждата да играя и започнах много добре в подготовката, но след като получих тежката контузия, беше тежко отново да намеря мястото си в отбора - разказва той пред Goal.com.
Може би не получавах достатъчно шансове за изява, да покажа качествата си, но в Челси винаги са играли добри футболисти и е трудно да се вредиш да играеш.
По време на периодите ми на наем всеки месец говорех с човек от клуба по "Скайп". След всеки мач те ми изпращаха анализ на играта ми. Челси свърши страхотна работа по време на всеки мой период под наем, тъй като Пауло Ферейра и Еди Нютън поддържат постоянен контакт с футболистите.
Не те пращат под наем и да те забравят. Затова съм щастлив, че бях част от Челси и все още съм фен на отбора."
