Футболът бил в кръвта на Матю Монагън. Харесали го от Манчестър Юнайтед, бил капитан на три различни възрастови формации на Уелс и много хора виждали у него бъдещия Алан Хансен или Кевин Ратклиф.
Но Матю издържал само два месеца като професионалист, неспособен да се пребори с призрака, вселен у него от педофила Бари Бенел и 3-годишните му сексуални издевателства.
Монагън се изтръгнал от ръцете на насилника, когато сменя Крю с Юнайтед като обещаващ тийнейджър, но едва сега някои детайли от 5-годишния му период на "Олд Трафорд" получиха логичното си обяснение.
И чак днес великият сър Алекс Фъргюсън може да разбере какво попречи на юношеския национал на Уелс да извърви пътя от талантлив младок до запазено място в историята, каквото винаги ще имат Гигс, Скоулс, Бекъм и останалите.
Матю, който е година след знаменития клас `92, живеел заедно с Роби Савидж, Кийт Гилеспи и Кевин Пилкингтън.
Често тренирал с Бекъм, братята Невил и останалите бъдещи звезди, а в двустранна игра му се наложило да пази Андрей Канчелскис.
"Пуснаха ме като ляв бек. Редовно играехме с големия отбор от 1994-а на Хюз, Брус и останалите легенди", спомня си Монагън.
Но въпреки добрите перспективи на терена, в живота винаги бил в "засада" - пиене, комар, изцепки... Често с Гилеспи, с когото още го крепи приятелство, макар и само във Facebook.
Един път Фърги толкова му се ядосал, че тикнал в ръцете му стара самобръсначка "Bic" и го накарал да се избръсне пред него. Обвинил го, че е небръснат заради поредния запой предишната вечер. "Какво, по дяволите, ти става?", крещял шотландецът.
През 1994-а Монагън напуснал след скандал с треньора от школата Ерик Харисън, с когото стигнали до бой. "Каза ми, че никога не съм бил истински капитан. Със сигурност бяха щастливи да видят гърба ми, защото бях пълен провал."
Купоните и неспазването на режима били едно на ръка, но Матю имал проблеми и на терена. Веднъж се превил на две и заплакал, твърдейки, че го боли корема.
Изпратили го в клиника за обстойни прегледи, но той избягал.
"Искаха да вкарат камера в стомаха ми, за да видят какво ми е, но аз знаех, че проблемът не е физически. Избухвах в плач заради паник атаки. Понякога дори не осъзнавах какво се случва и какво правя", обяснява бившият футболист.
"Оправдавах се със стомаха, а всичко това струваше на клуба три бона."
Матю поне веднъж седмично завършвал в кабинета на Фъргюсън. "Той е голяма личност и се опитваше да ме вкара в правия път. В един момент успя, но като цяло постоянно бях замесен в неприятности. Наложи се да ме оперират от херния, а в болничната ми стая имаше хладилник пълен с бира. Когато приятелите ми идваха да ме виждат, удряхме по няколко."
Всички в Юнайтед знаели, че Матю обича алкохола, но сър Алекс и останалите нямали дори бегла представа какво го подтиква към чашката.
Грозната истина излезе наяве, след като Монагън последва примера на Анди Удуърд и също разказа за педофилския ад, в който го е бил заключил Бенел.
В единия от случаите до къщата на насилника, на 35 мили от Крю, го закарал Дарио Грейди, който все още е директор на клуба.
Представяте ли си? Май някои неща не се променят.
Матю прекара понеделнишката вечер в общинското жилище с жена си Денис и сина им, когато историята му излезе наяве, а 20-годишното момче разбра, че баща му е бил жертва на насилие.
"Нуждая се от цигара, преди да започнем", каза Матю с мекия си уелски акцент и в продължение на повече от час разказва не само за погубената си кариера, но и за погубеното си детство.
За първи път бил изнасилен на 10, а Бенел бил допълнително окуражен да действа от факта, че родителите му са разведени, а детето - объркано.
Забелязал го по време на мач в Уелс и го поканил да се присъедини към школата на Крю.
Всеки петък майка му карала Матю до гарата в родния му град и той хващал влака за Крю - на около 120 мили. Понякога пътувал с друго момче от региона, но често и сам. Отсядал в къщата на Бенел - през всеки уикенд и всеки празник. И издевателствата не закъснели.
Приятелят му спял на горното легло, когато бил посетен за първи път. "Не знам дали и другото момче е било негова жертва. Видях го в един пъб, когато бях на 19, но не сме говорили за това", казва Матю.
Монагън твърди, че откровените изнасилвания, които е преживял са били няколко на английски земя и няколко по време на турне в Америка. "В Щатите бях на 12 и се опитвах да се съпротивлявам, но той беше огромен мъж. Опитвах се да го избутам от леглото, но не можех. И до днес не съм в състояние да спя до стена. Трябва да има разстояние. Дори, когато съм в хотел - винаги дърпам леглото."
Една миризма ще остане в съзнанието на Матю завинаги - миризмата на мокри кърпи.
"Много момчета минаваха през къщата му. Веднъж бяхме целият отбор - 15 човека. Взимаше някои от децата в леглото си. Веднъж се засякохме с Анди (Удуърд) на гарата и погледите ни се спряха за 3-4 секунди. Нищо не си казахме..."
На няколко пъти настоял пред майка си, че не иска да се връща в Крю, но без да обяснява защо.
А престъпленията се повтарялия и преповтаряли.
Бенел му казвал, че ще го подготви да стане капитан на Уелс, но само ако му се подчинява. И момчето изпълнява заповедите му в продължение на 3 години.
След като обвиненията срещу педофила се доказват през 1998 г. и той е осъден ефективно, Монагън получава обезщетение от 1200 паунда. Той се свързва и с Асоциацията на професионалните футболисти да провери дали може да получи компенсация и от Крю.
"Казаха ми, че никога не съм бил играч на отбора, а само на юношеския Рейлуей Джуниърс, така че нямам основание да търся обезщетение. Тренирахме на базата на Крю и играехме с екипи на отбора. Ако не съм бил част от Крю, как живеех в къщата на мениджъра? От асоциацията повече никога не се свързаха с мен."
Подобно на Удуърд, Монагън също говори за "обществената тайна", каквато била злоупотребата на Бенел с децата. Още тогава не можел да си обясни как всички знаят, а само в Крю се правят, че проблемът не съществува.
Отказал се от футбола, мислейки си, че е за добро.
В един момент даже имал три работи - режел дърва, бил барман и пожарникар на половин работен ден.
"Когато оставах с 20 кинта в джоба, след като си платя сметките, ми се искаше да се бях задържал поне 2-3 години в играта. Нервните кризи обаче бяха жестоки и не можех да се справя."
След скандала с Ерик Харисън и напускането на Юнайтед, получил 6 хиляди паунда от клуба.
Но отишъл на хотел и профукал всичко за месец и половина.
По-късно поиграл малко за Портмадог срещу 120 лири на седмица, но осъзнал, че и там няма да се справи заради обременената си психика и паник атаките.
Изгледал в бар в Нефин триумфа на Юнайтед в Шампионската лига през 1999-а.
"Не знам дали щях да успея в Юнайтед, но поне щях да стигна до Висшата лига и да съм нещо като Роби Савидж. Бях приличен играч", констатира уелсецът.
Съвсем обяснимо - миналото е неизчерпаем източник на болезнени спомени за Матю, но близките му също страдат.
"Има добри и лоши периоди, но страданието му е всекидневно", отбелязва с тъга жена му Денис.
"Наскоро бяхме на почивка в Турция и изведнъж излезе и седна пред ресторанта. Яденето още не беше дошло, а той изобщо не се върна."
Да говори за тайната обаче му се отразява добре.
"Откакто Анди Удуърд се свърза с мен и момчетата започнаха да говорят, а хората да разбират какво се е случвало, се чувствам по-силен", с надежда завършва Монагън.
И надежда винаги има - особено за този смел мъж с откраднато детство, който разкри на сър Алекс "какво, за Бога" не му е било наред.
