Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

"Клоп изкрещя: "Прави, каквото искаш!", след което ме прегърна. Но представяте ли си какво означава да играеш за Гуардиола?"

"Клоп изкрещя: "Прави, каквото искаш!", след което ме прегърна. Но представяте ли си какво означава да играеш за Гуардиола?" Снимка: Getty Images

Илкай Гюндоган е един от малкото късметлии във футбола, играли и за Пеп Гуардиола, и за Юрген Клоп - двама от най-изявените специалисти в играта в днешно време.

30-годишният полузащитник на Манчестър Сити разказа историята на живота си пред The Players Tribune. Гюндоган разказва за тежкото си детство като дете на турски имигранти в Германия, за първите си стъпки във футбола и, разбира се, за взаимоотношенията си с Клоп и Гуардиола.

Германецът бе взет от Борусия Дортмунд през 2011 година от Нюрнберг срещу 5,5 милиона евро. Прекара пет години на "Сигнал Идуна Парк", в които по веднъж стана шампион на Германия и вдигна купата.

Именно връзката между Клоп и футболистите бе в основата на успехите на Дортмунд, който достигна и до финал в Шампионската лига, загубен от Байерн Мюнхен. Гюндоган разказва за подхода на Клоп, описвайки ги както като строг възпитател, който иска да контролира всеки аспект от играта и тренировъчния процес, но и като мека душа, на когото не можеш да се сърдиш дълго.

Що се отнася до Пеп, Гюндоган не казва нито една лоша дума срещу него. Нещо повече - още докато играе за Клоп в Дортмунд, германецът мечтае да бъде част от отбор на каталунеца. Затова и не се замисля, когато идва офертата от Манчестър Сити.

"Ние сме професионални футболисти и 99% от ежедневието ни е планирано - разказва Гюндоган. - Всеки ден получаваш график на телефона си къде трябва да бъдеш и какво да правиш. Нямаш право да се събудиш, когато си поискаш, и да решиш да отидеш за кафе.

Всяка малка грешка може да те вкара в беля. Знам го, защото веднъж наистина успях да вбеся Юрген Клоп. Беше полудял.

Embed from Getty Images

Случи се във втория ми сезон в Дортмунд. Изоставахме в Бундеслигата, но имахме шанс да спечелим Шампионската лига. В отбора имаше правило, според което всеки трябваше да споделя болежките си с лекарите преди всяка тренировка. По този начин можехме да избягваме контузии, а Юрген щеше да знае, че въпросният футболист може и да не тренира днес.

Един ден се събудих и почувствах лека болка в бедрото. Не знаех дали е мускулен проблем, или просто бях изморен. Може би трябваше да пиша на лекаря, но реших, че всичко ще се оправи.

Както винаги, пристигнах на базата час преди тренировката. За да се уверя, че няма нищо, помолих доктора да ме погледне. Той каза, че мускулът изглежда леко стегнат, но аз го успокоих, че всичко е наред. Тогава той реши да каже на треньора и след няколко минути пристигна Юрген. Не беше доволен.

Попита какво става, обясних му, че всичко е наред, а той ме прекъсна: "Защо не ни каза? Знаеш правилото." Опитах се да му обясня, че няма проблеми и че мога да тренирам. Тогава той побесня. Знаете как изглежда, когато е напрегнат и стисне зъби, нали? Точно такъв поглед ми хвърли и изкрещя: "ПРАВИ, КАКВОТО ИСКАШ, ПО ДЯВОЛИТЕ!" Излезе и блъсна вратата.

Не разбирах защо реагира така, а малко след като излязох на терена, Юрген дойде при мен. Очаквах пак да ми обяснява нещо, но той ме прегърна през рамо и каза: "Приятелю, знаеш ли защо бях толкова бесен? Защото ме е грижа за теб. И не искам да се контузиш."

Бях шокиран. Бяхме се скарали, а сега той говореше с мен, както баща би разговарял със сина си. Това ми показа какъв човек е той: много емоционален, но и много открит и честен. Юрген ме научи нещо онзи ден - винаги да бъда честен. Както с останалите, така и със себе си.

Няколко години по-късно трябваше да използвам този съвет. През 2016-а имах нужда от нещо ново. Вече бях прекарал пет години в Дортмунд и знаех, че трябва да променя нещо. През февруари Пеп Гуардиола обяви, че ще напусне Байерн Мюнхен и ще поеме Манчестър Сити. Тогава си помислих: "Представи си какво би било да играеш за Пеп."

Обожавах неговата Барселона; за мен това е най-великият отбор в историята. А и винаги ми е било трудно да играя срещу Байерн. 90 минути гониш топката и дори не можеш да разбереш защо. Все едно си в матрицата, без да го осъзнаваш.

Няколко човека ми бяха казали, че Пеп ме харесва като футболист. Освен това, веднъж, когато играхме срещу Байерн, чакахме началото на второто полувреме в тунела с още няколко играчи. Пеп мина покрай нас и ме побутна леко. Не беше нищо сериозно, но не разбрах защо го направи. Може би трябваше да го попитам. Но беше сигурно, че не би го направил, ако не ме харесваше поне малко, нали?

Снимка: Getty Images

Когато стана ясно, че Сити наистина ме иска, този път трябваше да бъда сигурен. Точно преди да подпиша попитах Пеп това, което исках. Можех да го попитам всичко, но го попитах: "Наистина ли ме искаш?" Разбира се, че знаех отговора. Едва ли щеше да иска да се срещнем лично, ако не ме искаше. Но аз имах нуждата да знам. Исках да го каже.

Вече пет години работя с Пеп и се разбираме прекрасно. Дори когато скъсах кръстни връзки през декември 2016-а и отсъствах осем месеца, той не се съмняваше, че ще се възстановя и отново ще си върна най-добрата форма.

***

Веднъж един приятел ми беше на гости и изведнъж осъзнахме, че Пеп има рожден ден, и той предложи да му занесем подарък. Пеп ми е съсед в Манчестър и му занесохме бутилка шампанско, а приятелят ми му надписа картичка с пожелание на испански.

Почукахме на вратата му, Пеп отвори и много се зарадва. След това двамата се прибрахме, н ослед около половин час на нашата врата се почука. Помислих, че приятелят ми е поръчал пица, но тогава той отвори и на прага беше Пеп и поздрави с: "Как е, Гюндо?"

И двамата бяхме изненадани, защото Пеп не е особено общителен. Виждали сме се в асансьора, но никога не е влизал в апартамента ми. Но сега носеше бутилката шампанско и три чаши. Влезе и остана около час, в който просто си говорехме.

Това ме накара да се замисля, че въпреки че играем футбол, в професията ми също толкова важни са и гората. И мисля, че когато приключа кариерата си, това, което ще помня най-много, са хората, с които съм я споделял."

Гюндоган не успя да спечели Шампионската лига с Дортмунд и Клоп през 2013-а, но осем години по-късно има втори шанс за купата с ушите. Този път със Сити и Пеп.

Най-четените