Големите плажове и сините води на Имбитуба са същински рай на спокойствието за повечето жители на този крайбрежен град в Южна Бразилия.
Но за един забележителен талант те се оказват място за първите тренировки, в които бъдещата футболна звезда се влюбва в играта и започва да развива качествата си.
Жорже Луис Фрело Фильо е познат на всички като Жоржиньо, архитекта в полузащитата на Челси и в италианския национален тим.
Преди три години той се превърна в първата нова придобивка на Маурицио Сари в Челси, но отдавна превъзмогна подхвърлянията, че е просто любимец на треньора и успя да докаже стойността си в английския футбол.
Важна фигура и при Франк Лампард, и сега при Томас Тухел, Жоржиньо е от тези разиграващи халфове в задни позиции, които все по-рядко се срещат във футбола.
Сари беше човекът, който много разви Жоржиньо през общия им период в Наполи, но бразилецът получава първите си футболни уроци далеч по-рано, и то от най-важния човек в живота си.
"Мама играеше футбол, така че научих много от нея. Тя все още играе и разбира много", разказва футболистът.
"Водеше ме на плажа с топката и прекарвах целия следобед в упражнения за техника на пясъка".
От самото начало майката на Жоржиньо Мария Тереза Фрейтас иска синът ѝ да бъде подготвен за всичко в играта и да бъде стъпка напред пред съперниците.
"Възпитан съм да се изправям срещу проблемите", уверява бразилецът. А проблеми и трудности не липсват по пътя му до Висшата лига и до превръщането в основен играч на Челси.
Момчето преживява раздялата на родителите си, когато е само на 6 години. Оттогава нататък Мария сама го отглежда и се заема да бъде неговият първи треньор.
Майката прекарва по-голямата част от дните си в работа като чистачка, а на Жоржиньо купува не само топка, но и футболни обувки.
Когато той отива в първия си отбор Брускао, вече притежава стабилна основа благодарение на тренировките с Мария.
Връзката между майка и син е толкова силна, че 29-годишният Жоржиньо все още не може да говори без емоции за спомена от онзи период - когато едва на 13 трябва да се премести на 180 км от родното място и да използва появилия се шанс за развитие.
"Като говоря за това, продължавам да усещам буца в гърлото", признава халфът.
Заедно с 50 други момчета, той е избран да бъде част от проект на италиански бизнесмени в Гуабируба, планиращи да създадат нова вълна брилянтни бразилски футболисти.
Децата обаче тренират при лоши условия и животът им е същинско изпитание.
Жоржиньо си спомня ледените душове, квартирите без прозорци и еднообразната храна, но те също дават своя принос да калят характера на момчето.
След две години в лагера, Жоржиньо е сред малцината, които са избрани да се присъединят към Верона, тогава във втора дивизия на Италия.
На 15 години бразилецът се мести в Европа и става част от Верона срещу скромната заплата от 18 паунда на седмица.
Голяма част от тези пари момчето харчи, за да поддържа връзка с майка си.
"Нищо друго не можех да правя", казва той и обяснява колко внимателно е разпределял доходите си, за да може да се изхрани и да се свързва с майка си онлайн.
"Това продължи година и половина. На втората година тренирах с професионалистите и срещнах бразилския вратар Рафаел Пинейро, който сега ми е почти като брат. Разказах му историята си и той не можеше да повярва. Оттогава се грижеше нищо да не ми липсва".
За един сезон полузащитникът е преотстъпен на Самбонифачезе в четвърта дивизия, за да натрупа игрова практика, а после се завръща във Верона и започва бързият му възход в италианския футбол.
Жоржиньо дебютира за Верона на 18 години през септември 2011 г., после е водещ футболист в отбора, който през 2013-та печели промоция за Серия "А".
Тъй като вече прави много сериозно впечатление, трансферът не закъснява и бразилецът се присъединява към Наполи през януари 2014 г.
Именно със светлосиния екип попада в полезрението на масата футболни фенове, журналисти и анализатори заради бързината в мисленето и умението да играе интелигентно с по едно-две докосвания в средата на терена.
Тези качества го превръщат в идеален фокус на заформящия се стил на Наполи, който ще бъде наречен Сарибол.
В Неапол Маурицио Сари изгражда един от най-атрактивно играещите тимове в цяла Европа и макар че така и не успява да спечели трофей, привлича към Наполи много неутрални привърженици.
Когато наставникът взе футболиста със себе си в Челси, той му даде много точна оценка: "Жоржиньо не е физически силен, а е техничен тип играч. Най-важното му качество е скоростният му ум".
Още в първия си сезон на "Стамфорд Бридж" полузащитникът спечели Лига Европа под ръководството на Сари, но клубът се реши на раздяла с мениджъра и така Сарибол не просъществува дълго във Висшата лига.
Имаше подозрения, че Жоржиньо (който от 2014 г. е италиански национал) ще се окаже излишен без Сари и ще бъде продаден от Франк Лампард, но подобно нещо не се случи.
Въпреки някои съмнения в началото, Лампард повярва на халфа, а пък сега при Томас Тухел Жоржиньо е несменяем титуляр и отново е интегрална част от развиващия се стил на състава.
Челси и Тухел имат да благодарят за това на майката на футболиста - и на онези плажове в Имбитуба, послужили като негов първи тренировъчен комплекс.
