Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Кошмарът на Данчо Тъча и ЦСКА е цигански крал и полубожество отвъд океана

Този спомен още стряска съня на феновете на ЦСКА. 22-23 хиляди по трибуните на "Армията" бяха готови да изригнат благодарствено в чест на любимците си, че са се класирали за групите в турнира за Купата на УЕФА, но един безмилостен нападател с гореща циганска кръв имаше други идеи за октомврийската вечер през 2007-а в София.

Йордан Тодоров не се вслуша в указанията на Стойчо Младенов да изчисти в тъч и реши да се прави на бразилец и да прехвърля вратаря на Тулуза. Стражът на гостите обаче овладя топката и я изсипа напред, където Андре-Пиер Жиняк така смълча Борисовата градина, че се чуваше есенният листопад. И Тодоров не получи прякора Пелето или Гаринчата за опита си за прехвърлящ удар, а стана Данчо Тъча...

Сърцатият бранител, който скоро ще навърши 40, отдавна се изгуби от полезрението на феновете, но Жиняк продължава да наказва всеки, дръзнал да подцени инстинкта му на хищник.

След Тулуза нападателят премина в Марсилия и прекара на "Велодром" пет силни години. През 2015-а договорът му с тима воден от Марсело Биелса изтече и трябваше да вземе важно решение. Наближаваше 30-те, но бе изпратил брилянтна кампания в Лига 1 с 21 попадения и единствено Александър Лаказет бе успял да го изпревари в надпреварата за стрелец номер 1 във френския елит.

Интерес към него не липсваше. Италианските Интер и Наполи се включиха в битката за подписа му, а Галатасарай също бе готов с примамлива оферта.

Лион пък искаше да го задържи на родна земя, а ако нещата опираха до пари, пред Андре-Пиер имаше и баснословно предложение от Саудитска Арабия.

Накъде ли поемаше бившият френски национал?

Предположенията бяха много, но мексиканският Тигрес дойде като гръм от ясно небе. Напук на всички очаквания, 29-годишният Жиняк предприемаше неочаквана авантюра. Какво беше това - бягство или пък някаква демонстрация? Обиден ли беше голмайсторът на някого?

Подобно нещо можеше да се допусне, след като година по-рано Дидие Дешан не го взе за световното първенство в Бразилия и обясни решението си, че нападателят е като "воденичен камък" за отбора.

Но Андре-Пиер нито бягаше, нито се сърдеше. Просто започваше да пише нова глава и отваряше нови хоризонти. "Идвам за големи неща - каза той при представянето си в клуба от град Сан Николас де лос Гарса в покрайнините на Монтерей. - Много съм щастлив. Дойдох в Тигрес да спечеля лигата и Копа Либертадорес."

Амбициозно, нали?

Но Жиняк не помпаше мускули на непозната територия, а бе напълно сериозен. Щателно бе проучил какво го очаква и не се обезсърчаваше от стереотипите, които ни се загнездват, когато гледаме филми или четем за поредната война между мексиканските наркокартели.

Той отиде там, за да покори нов свят. Да продължи да бележи, да вдига трофеи и да стане легенда на още един континент. С над 150 гола за Тигрес в досегашните си шест сезона в клуба, той не само изпълни заканата си да изведе отбора до шампионската титла, но го класира и на финал на световното клубно първенство, загубен минимално с 0:1 от европейския крал Байерн. И неслучайно по улиците на Сан Николас де лос Гарса хората говорят за него като за полубожество.

Но както вече споменахме, френският голмайстор отлично бе проучил къде отива и беше подготвен за тези успехи.

Със солиден треньор като бразилеца Рикардо Ферети и финансовия гръб на циментената компания Cemex, Тигрес можеше да си позволи да привлича южноамерикански национали като Рафаел Собис, Науел Гусман, Гуидо Писаро и Егидио Аревало Риос, които Андре-Пиер завари в отбора при пристигането си.

Той нямаше никакво време за адаптация и веднага бе хвърлен в дълбоките води. Мексиканците се бореха със зъби и нокти в турнира за Копа Либертадорес, а дебютът на французина дойде в първия полуфинал от надпреварата като гост на бразилския Интернасионал. Тигрес отстъпи с 1:2, но след този резултат шансовете за финал останаха живи.

На препълнения "Естадио Универсарио" седмица по-късно Жиняк изведе новия си отбор напред в резултата след само 17 минути игра. А знаете ли кой пазеше на бразилците? Един от най-добрите вратари в момента - Алисон от Ливърпул. Тигрес вкара още два до полувремето, а до края на мача допусна само един във вратата си и се класира за битката за трофея срещу Ривър Плейт.

Хапката обаче се оказа твърде голяма за мексиканските "тигри", които отстъпиха с 0:3 на "милионерите" на Марсело Гаярдо, но все пак постижението им беше епохално.

На вътрешната сцена Жиняк бързо накара буйните фенове на стадион "Универсарио" да пишат песни за него и да ги пеят почти през целия мач. Някогашният палач на ЦСКА разплакваше противниковите вратари с обичайната си честота и до декември вече имаше на колана си първата си титла - тази от Апертура 2015. След това дойде трофеят Campeon dos Campeones (Суперкупата на Мексико), както и наградата Bola D'Oro за най-добър играч в страната.

Градчето Сан Николас може да ни се струва на края на света и малцина от нас да са гледали през живота си дори един мач от Liga MX, но подвизите на Андре-Пиер нямаше как да останат скрити от очите и ушите на френския национален селекционер Дидие Дешан, който подготвяше стратегии за предстоящото европейско първенство на родна земя.

И чудото стана факт - в състава на "петлите" за Евро 2016 фигурираше името на футболист, който играе в мексиканското първенство.

"Между нас няма вражда. Дешан е почтен човек. Доказа това с връщането ми в националния отбор", коментира Жиняк пред France Football.

Той остана резерва за сметка на Оливие Жиру на финала срещу Португалия, но взе участие в шест от седемте мача на вицешампионите и нямаше какво да иска повече, гледайки на нещата от собствената си камбанария. Разочарованието край Айфеловата кула и в цялата страна бе обяснимо заради пропуснатата титла, но завръщането на Жиняк беше паметно.

Европейската епопея на Андре-Пиер с "петлите" приключи и се завърна обратно при своите мексикански "тигри". А там го очакваха още много отличия - както индивидуални, така и отборни. Тигрес спечели Апертура през 2016-а и 2017-а и Клаусура през 2019-а. А през цялото време французинът беше най-ярката звезда на тима, като в първите си четири сезона отбеляза 104 гола (33, 26, 21, 24).

105-ият падна през август 2019 г. и Жиняк стана голмайстор номер 1 в историята на клуба.

Преди началото на следващия мач Андре-Пиер бе изправен в центъра и заобиколен от 105 мариачи музиканти, които изпълниха популярната в страната песен "El Rey" ("Кралят"), обра овациите на 40 хиляди по трибуните. Шефовете на клуба му подариха възпоменателни награди и се зарекоха да издигнат статуя на голмайстора пред стадиона.  А френският стрелец се отблагодари за почестите с хеттрик още в първите 23 минути.

Сред многобройните триумфи обаче се прокрадваше и разочарование. Нали още на представянето си френския голмайстор заяви, че идва да вдига не само трофеи на вътрешната сцена, но и на континенталната? Тигрес и феновете му отчаяно искаха и международно признание, а Копа Либертадорес вече не беше опция след реформите и оттеглянето на мексиканските тимове от надпреварата.

През 2016-а и 2017-а "тигрите" загубиха последователни финали в Шампионската лига на КОНКАКАФ от Америка и Пачука. През 2018 г. тимът отпадна заради правилото за голове на чужд терен от ФК Торонто, а през 2019 г. загуби нов финал от големия враг Монтерей, след което Жиняк заяви, че няма да се откаже от футбола, докато не спечели "този проклет трофей".

И през 2020-а френският стрелец най-после си отдъхна.

През март Андре-Пиер вкара феноменален гол със задна ножица на УНАМ, за да напомни на света за обещанието си, след което "тигрите" продължиха да хапят смъртоносно всеки дръзнал да се изпречи на пътя им.

Американският Ню Йорк Сити беше повален на четвъртфиналите, а след това дойде ред на Олимпия от Хондурас на полуфиналите, за да се стигне до финал с Лос Анджелис ФК на Карлос Вела.

В Сан Николас де лос Гарса имаше и еуфория, и страх. Радостта от поредния финал бе обяснима, а притесненията идваха заради контузията на Жиняк преди последната битка. Но той нямаше да пропусне за нищо на света тази среща и треньорът Тука Ферети не можеше да не се съобрази с желанието му да играе. В големи периоди от мача, това не изглеждаше като най-удачното решение, но без да блести, шест минути преди края на редовното време Андре-Пиер изпрати "тигрите" в рая, разписвайки се победно за 2:1.

"Por fin ganamos esa pinche copa muchachos!", извика той на перфектен испански пред камерите: "Най-накрая спечелихме тази шибана купа, момчета!"

Очевидно тя означаваше много него. И именно тази победа подпечата визите на Тигрес за световното клубно, на което тимът достигна до финал и бе спрян с мъка от могъщия Байерн.

На 35-годишна възраст французинът отново бе най-важната фигула за своите, отбелязвайки и трите попадения за мексиканците при 2:1 над Улсан Хюндай на четвъртфиналите и 1:0 над Палмейрас на полуфиналите.

Напук на възрастта той беше все така нахъсан, жаден за успехи, всеотдаен, нестандартен и непредвидим. Но Андре-Пиер винаги си е бил такъв - тотално непредвидим.

Кой можеше да предвиди, че когато на масата са офертите на Интер и Тигрес, той ще посегне към втората. Или че ще сбъдне заканите си за много голове и трофеи? Че ще стане футболно божество за феновете от Сан Николас? Но никога не му е пукало какво мислят другите. Поглежда към небето и се води от звездите. Знае, че няма да го предадат. Умее да чете знаците. А това си има и своето логично обяснение.

"Произхождам от семейство на испански цигани, но като малък съм осиновен от голяма френска фамилия роми. Израснах с тях. Съпругата ми е френска циганка, така че синът ми автоматично също е такъв. Семейството ми живееше в каравани и работеше по пазарите. Когато някой ми дадеше дрехи, ги давах на мащехата си да ги продава. Понякога отивах с нея на пазара и заставам зад сергията. Циганите обичат големите купони и да има много храна. Готвят за 100 души дори да са наясно, че ще има само 30. Ядем и пием много, играем най-различни игри и ходим на лов."

Благодарение на веселите ромски партита фигурата на Андре-Пиер никога не е била най-атлетичната, но пък е по-ловък от изпечен джебчия.

В един момент е типичен централен нападател, а в следващия е заходил по крилата. Дриблира, пресира, подава и вкарва. А най-изумителното е, че може да контролира играта с лекотата на вещ плеймейкър. Заради всичко това феновете го обожават, а голямата привилегия се падна на тези на Тигрес.

През 2015-а стрелецът погледна небето и звездите бяха изписали името на мексиканците. Следващото нещо беше да си купи билет за Монтерей и да обяви на света: "Идвам за нещо голямо!".

Най-четените