Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Лудият дебют и невероятната първа седмица на Рашфорд в Юнайтед

И други нападатели на ""червените дяволи" са се радвали на успешни дебюти, но от самото начало си пролича, че Рашфорд е нещо различно Снимка: Getty Images
И други нападатели на ""червените дяволи" са се радвали на успешни дебюти, но от самото начало си пролича, че Рашфорд е нещо различно

Някак неусетно изминаха пет години от дебюта на Маркъс Рашфорд за Манчестър Юнайтед.

Днес той вече не е никому непознат юноша, а световна футболна звезда, както и нещо много повече - пример за подражание далеч извън рамките на спорта заради благодорната си кауза, трогнала цяла Великобритания.

Началото му в първия отбор на Юнайтед беше като история от приказките, случила се в странен период за отбора покрай поредица от причудливи обстоятелства.

През февруари 2016 г. Луис ван Гаал все още се опитваше да спаси каквото може от кариерата си в Манчестър Юнайтед - и преминаваше през криза на взаимоотношенията си с отбора след загуба в Лига Европа от Мидтиланд с 1:2.

Това не беше първата криза около нидерландския мениджър през последните месеци и още на Коледа, когато загуби с 0:2 от Стоук Сити, той беше убеден от боса Ед Удуърд да се оттегли в края на сезона.

"По-лош и от Мойс" - тази фраза беше започнала да се чува на "Олд Трафорд" по адрес на легендарния треньор, който трябваше да вдъхнови играчите за силен край на кампанията и да спаси пострадалата си репутация.

Отпадане в групите на Шампионската лига, провал срещу Стоук, поражение от напълно непознат датски съперник (с българина Николай Бодуров в състава си), недоволни футболисти и шеф, който вече не го иска - Ван Гаал определено беше притиснат до стената, а предстоеше реванш срещу Мидтиланд.

По онова време Маркъс Рашфорд беше на 18 и имаше само два мача като титуляр за състава до 21 г., но беше привикан да се присъедини към първия тим за домакинството срещу датчаните.

Още по-голямата изненада беше попадането на Рашфорд сред титулярите поради контузия на Антони Марсиал на загрявката. Провалите на Ван Гаал като наставник на Юнайтед не бяха малко, но лошият късмет също го преследваше и той нямаше голям избор в ситуации като тази. Налагаше му се да се довери на неопитния Рашфорд, а положението се влоши още повече, когато Мидтиланд поведе в 27-ата минута.

Малко по-късно Бодуров си отбеляза автогол и това беше началото на обрата, но за втората част Юнайтед имаше нужда от нещо повече - от някаква искра, от проява на неустрашимост, непредвидимост, агресия.

Тогава на сцената стъпи Рашфорд, за да покаже, че е способен да бъде лидер в такива моменти. Той даде преднина на своите след пас по земя на Хуан Мата и 15 минути по-късно добави втори гол, с който Юнайтед поведе в общия резултат.

Отборът се успокои и до края докара резултата до 5:1, а естествено, след мача всички говореха за сензационния нов нападател, счупил рекорда на Джордж Бест за най-млад голмайстор на Юнайтед в евротурнирите.

Местното момче и юноша на клуба се хвърли в тълпата от фенове (включваща вратаря Дийн Хендерсън) след втория си гол, сякаш за да каже "Аз съм един от вас". Това беше мечтан дебют, но за еуфория беше рано, тъй като публиката на Юнайтед беше виждала и други такива.

Джеймс Уилсън също се беше разписал два пъти в първия си двубой за отбора, но в онзи момент вече затъваше под наем в Брайтън, докато Федерико Македа се мъчеше да спаси кариерата си в Чемпиъншип.

Рашфорд обаче беше нещо различно.

Луис ван Гаал може да бъде критикуван за много неща в Юнайтед, но едно от най-големите му качества е неугасващата му вяра в младите футболисти и склонността му да им дава шанс и в най-напечените моменти.

Манчестър Юнайтед обърна сблъсъка срещу Мидтиланд с Рашфорд, Гийермо Варела и Джо Райли на терена, а само три дни по-късно посрещаше Арсенал във Висшата лига и трябваше да се бори със същия осакатен от контузии състав.

До голяма степен принуден от обстоятелствата, Ван Гаал гласува доверие на Рашфорд във втори пореден мач - когато мечтаният дебют беше минало, очакванията към таланта се бяха покачили, а съперникът беше доста по-сериозен.

29 минути след началото младокът се разписа за трети път с екипа на Юнайтед, но един гол отново не му беше достатъчен и той добави втори само три минути по-късно.

Арсенал се върна в мача и успя да изравни, но през втората част Рашфорд асистира на Андер Ерера за крайното 3:2.

Ван Гаал нямаше как да спести суперлативите си и определи нападателя като "фантастичен". Маркъс вече беше звезда, независимо колко настояваха в клуба той да не бъде товарен със свръхочаквания.

Отам до края на сезона Рашфорд присъстваше редовно в състава и завърши с 18 мача и 8 гола, включително победен удар срещу Манчестър Сити в първото му градско дерби.

По-късно той определи този гол като своя любим с екипа на тима.

През май същата година Маркъс подписа нов дългосрочен договор, с който заплатата му се увеличи 40 пъти. Той взе участие и във финала за ФА Къп, в който трофеят беше спечелен с 2:1 над Кристъл Палас.

Именно с този трофей завърши двугодишният период на Ван Гаал на "Олд Трафорд".

Странните две години на нидерландеца, запомнени с театрални падания на тъчлинията, нелепи пресконференции и често мъчителен за гледане футбол, все пак поставиха началото на ред важни процеси в клуба.

И краят беше положителен не само заради спечелената Купа на Англия, но и защото Ван Гаал винаги ще остане човекът, отворил пътя на Рашфорд към големия футбол.

А след началния тласък местното момче не спира да впечатлява и прави уверени стъпки към превръщането си в легенда.



Най-четените