Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Мане вече не е същият играч, но продължава да мечтае за своя велик реванш в името на родината

Бремето на големите очаквания и травмите от миналото тегне над Сенегал и Садио Мане Снимка: Getty Images
Бремето на големите очаквания и травмите от миналото тегне над Сенегал и Садио Мане

Над две години изминаха от финала за Купата на африканските нации в Кайро през 2019-а.

Но за голяма част от отбора на Сенегал раните едва ли са зараснали и разочарованието едва ли е отминало.

Трудно е да забравиш онази гледка - как почти всички играчи на тима падат на земята като покосени при звука на последния съдийски сигнал в загубения от Алжир финален двубой.

Усещаше се болката от още една пропусната възможност във вечер, която обещаваше толкова много.

Докато алжирците празнуваха едва втората си континентална титла и първа от 1990 г. насам, в Сенегал трябваше някак да осмислят какво се беше объркало и защо съдбата ги беше изоставила в най-решаващия момент.

Късметлийски гол след рикошет беше дал преднина на Алжир още във втората минута, а "лъвовете на Теранга" така и не успяха да го върнат, като даже изпитаха емоцията да бъде отсъдена дузпа в тяхна полза и след това да бъде отменена.

Камерите уловиха лидера на Сенегал Садио Мане, седнал на тревата и борещ се с мъката от поражението. Сенегал беше чакал този финал 17 години след 2002-ра, когато също претърпя разочарование на крачка от трофея.

И погледите на нацията бяха вперени именно в Мане, суперзвездата на Ливърпул, който в най-важния мач на националния си отбор от близо две десетилетия не успя да покаже качествата си.

А по-рано в надпреварата Садио беше решаващ играч, напълно според очакванията, и вкара гола за 1:0 над Уганда на осминафинала, после асистира на Идриса Гай за победното попадение на четвъртфинала срещу Бенин.

Срещу Алжир обаче Мане олицетворяваше безидейността на Сенегал срещу самоотвержено защитаващите се противници, готови на всичко да запазят най-бързия гол, отбелязван във финал за Купата на африканските нации.

Накрая ударите бяха 12:1 в полза на фаворита в двубоя, но всъщност повечето опити на сенегалците представляваха безпомощни изстрели от дистанция.

"Заслужавахме повече тази вечер", промълви селекционерът на Сенегал Алиу Сисе след разочарованието.

Бившият капитан на сенегалския тим пое треньорския пост през 2015 г. и класира "лъвовете" за Мондиал 2018 в Русия. Сенегал прогресираше и изглеждаше, че се е запътил към нещо голямо, но Сисе знаеше колко тънка може да бъде границата между успеха и провала.

Той изпита като футболист разочарованието от загубения финал през 2002 г., когато златното поколение на Сенегал допусна само един гол по пътя до сблъсъка за трофея с действащия шампион Камерун.

За пръв път сенегалците бяха толкова близо до титлата на африканския континент, но срещаха изключително опитен камерунски състав с желязна защита, която не се беше пропукала нито веднъж в турнира. 

Сенегал също не успя да пробие тази отбрана, а мачът стигна до най-логичния си резултат след 120 минути - нулево равенство.

Дойде моментът дузпите да решат всичко и те започнаха мечтано за Сенегал, тъй като Тони Силва спаси удара на Пиер Воме, а Фердинанд Коли вкара за "лъвовете".

Всичко обаче приключи кошмарно с три поредни пропуска на сенегалците, като последователно от бялата точка се провалиха Амади Файе, звездата Ел Хаджи Диуф, а накрая и капитанът Алиу Сисе.

Последният пропуск беше най-болезнен. Ригоберт Сонг не беше успял да донесе победата на Камерун и при гол на Сисе надстрелването щеше да продължи.

Настоящият селекционер на Сенегал обаче отправи топовен удар право във вратаря, който беше спасен.

Настъпило ли е времето за реванш 20 години по-късно?

"Искам тази купа. Преследвам я от 1999-а", призна наскоро Алиу Сисе, след като разкри списъка с 27-те повикани национали, които ще се борят за нея.

Сенегалците тръгнаха за Камерун, за да заличат натрупалите се стари травми, но подготовката им далеч не мина безпроблемно.

Коронавирусът изолира под карантина трима футболисти и шестима от треньорския щаб, а със здравословни проблеми са двама от най-качествените играчи, Калиду Кулибали и Исмаила Сар.

Водещият защитник на Наполи се контузи в началото на декември, а крилото на Уотфорд - още през ноември. Въпреки недоволството на клуба си, Сар ще се надява да играе от един момент нататък.

Тревогите около оформянето на силен титулярен състав няма как да успокоят очакванията в Сенегал.

Президентът на страната Маки Сал хвърли ръкавицата още преди отборът да отпътува на подготвителния лагер.

"Този път не говоря за финал, а за купата. Трябва да се борите, за да ни донесете купата", заяви държавният глава пред отбора. "Можете да го направите. Вие сте най-добрите тактически, технически и откъм класа".

Няма спор, че Сенегал разполага със силен национален отбор. "Лъвовете на Теранга" са най-високо класираният африкански тим в ранглистата на ФИФА, където държат 20-ото място.

Но драмата им е в това, че същевременно са единственият сред водещите осем африкански отбори, който никога не е печелил континенталната купа.

Затова те ще се състезават по терените в Камерун, носейки тежестта както на високите очаквания, така и на миналите разочарования.

Несъмнено най-голямата тежест отново ще трябва да понесе Садио Мане.

29-годишната звезда вече не е на нивото отпреди три години, когато отиде на турнира след спечелване на Шампионската лига с Ливърпул.

Тогава той нижеше гол след гол за "мърсисайдци", докато напоследък не може да се похвали с кой знае каква резултатност.

Крилото вкара на Челси в началото на месеца, за да прекрати суха серия от 9 поредни срещи, но всъщност спадът във формата му се наблюдава вече от около 18 месеца.

И възникват подозрения, че този спад е постоянен, а не нещо временно.

В националния отбор Мане има подкрепата на някои опитни съотборници, но на голяма част от състава му липсва опит - цели 17 души от групата очакват да дебютират в Купата на африканските нации.

Участието на тима започва в понеделник с мач срещу Зимбабве, а в група B са още Гвинея и Малави.

При такова съчетание от фактори е сигурно, че в отбора на Сенегал ще е интересно и динамично - амбициите са възможно най-високите, а раните от миналото все още зеят.

Една цяла нация е в очакване.

   

Най-четените