Раздразнението сред водещи футболисти става все по-разпространено и му се дава все повече гласност.
Мачовете във футболния сезон се увеличават, времето за почивка съвсем изчезва и възможността за стачка сред играчите вече открито се коментира.
Преумората и претовареният календар отдавна са проблем във футбола на топ ниво, но са още по-актуални именно сега - с разширените формати на евротурнирите и предстоящото през лятото ново и удължено Световно клубно първенство на ФИФА.
Това ще бъде най-дългата клубна кампания в досегашната история, тъй като след края на вътрешните първенства и европейските турнири е насрочено Световното клубно първенство, което ще тече от 15 юни до 13 юли.
Големи звезди като Ерлинг Холанд, Килиан Мбапе и Джуд Белингам вече възроптаха.
Тази седмица пък лидерът на Манчестър Сити и на Испания Родри отсече, че футболистите са готови да започнат стачка, ако не бъдат чути. По темата говори и вратарят на Реал Мадрид Тибо Куртоа.
Алисон от Ливърпул, Жул Кунде от Барселона и Джон Макгин от Астън Вила също бяха сред футболистите, които алармираха: мачовете са твърде много и ситуацията става непоносима.
Всички те имат подкрепата и на водещи треньори като Пеп Гуардиола и Микел Артета, а Юрген Клоп също отдавна се е изказвал против пренасищането на календара.
Карло Анчелоти пък увери, че футболистите са готови да си намалят заплатите, стига да играят по-малко мачове.
Всичко това ни кара да си зададем въпроса възможно ли е наистина да се стигне до активни стачни действия сред състезателите. Американските спортове са били белязани от стачни действия на спортисти и локаути през годините, каквито сме виждали в бейзбола, баскетбола и американския футбол.
Но за футбола такава ситуация е безпрецедентна. И все още е трудно да си я представим на практика.
Макар че проблемът с претовареността на футболистите се задълбочава с годините, до момента те все пак имаха препоръчителните 3-4 седмици за отдих между сезоните. А всяка втора година няма европейско или световно първенство, което означава повече почивка дори за най-ангажираните.
Само че промененият формат на Световното клубно първенство го превръща в още един голям и дълъг турнир с 32 участващи отбора, и той е поставен точно в годините без големи първенства за националните отбори.
И това може да се окаже капката, която прелива чашата на търпението.
ФИФА твърди, че Световното клубно първенство просто заема слот, окупиран преди от Купата на конфедерациите. Но това е несериозно оправдание, тъй като въпросната Купа на конфедерациите беше турнир за национални отбори, продължаваше само две седмици със само 8 тима и изобщо не ангажираше толкова много играчи, изтощени от европейския клубен сезон.
Докато новият мегапроект на президента на световната централа Джани Инфантино предвижда цели 63 мача и започва само 15 дни след финала на Шампионската лига. А да не забравяме, че между тях има и решителни световни квалификации плюс финалите на Лигата на нациите на УЕФА.
Като прибавим и двата допълнителни мача в тазгодишната основна фаза на Шампионската лига, не е трудно да разберем защо най-заетите футболисти са бесни.
Световната асоциация на футболистите FIFPRO, която представлява над 65 000 футболисти в световен мащаб, вече подаде съдебен иск срещу ФИФА заради фриволните действия на централата с разместването на календара и разширяването на Световното клубно първенство.
Европейските лиги подкрепиха FIFPRO в инициативата, но пък ФИФА ги обвини в лицемерие.
Все пак, какво би се случило при стачка на играчите?
Ясно е, че те са главните действащи лица и футболът не може да се случва без тях.
Затова са в силна позиция да предизвикат някаква промяна - ако обаче са достатъчно обединени и имат устойчивостта да удържат на натиска на по-високопоставените от тях.
Организациите на футболистите искат да бъде въведен лимит на бройката мачове, които всеки футболист може да изиграе в рамките на един сезон. Говори се за цифра от порядъка на 50-60 двубоя плюс още едно ограничение - в не повече от шест случая играчът да е на терена в два мача в разстояние на 4 дни.
Ще бъде поставено и изискване за задължителна лятна почивка от три до четири седмици.
За броя на мачовете говори съвсем конкретно и Родри от Манчестър Сити: "От собствен опит мога да ви кажа, че 60 или 70 мача на сезон са неприемливи. Количеството мачове, в които един футболист може да се представи на високо ниво, са между 40 и 50. След това формата спада, защото няма как да поддържате физическото ниво. А този сезон може би ще стигнем до 70 или 80 мача".
Засега клубните собственици, които директно печелят от повишеното количество мачове, запазват мълчание относно тревогите и проблемите на техните футболисти.
А реалното осъществяване на ефективна стачка е трудно и малко вероятно по различни причини.
На този етап фокусът на FIFPRO и останалите съюзи е да атакуват ФИФА в съда.
Ако начинанието се окаже успешно, Световното клубно първенство ще бъде отложено, отменено или с променен формат и необходимостта от стачка може да отпадне.
А макар че вече доста големи имена сред играчите изразиха недоволство от календара, те трудно биха убедили колегите си извън топ клубовете да ги подкрепят масово.
Зад всеки претоварен футболист стоят мнозина, които мечтаят да заемат мястото му и да бъдат титуляри в най-силните отбори. А футболистите на по-ниско ниво не участват в толкова турнири, не са толкова претоварени и не взимат такива големи заплати, така че няма как да имат същата мотивация да са солидарни със стачкуващите.
Представяте ли си как играч от четвърта дивизия със скромна заплата, който има да изплаща ипотека и да издържа семейство, рискува всичко в подкрепа на мултимилионери като Холанд, Мбапе и компания?
Доколко той ще им съчувства, че са преуморени и играят твърде много?
Просто не е реалистично да се очаква широка солидарност сред състезателите, затова и не се вижда как биха се осъществили на практика някакви масови стачки.
Но за момента всичко зависи от делото на FIFPRO срещу ФИФА. Докато то не достигне до някакъв изход, едва ли някой ще се реши на радикални действия.
Играчи и треньори ще продължат да изразяват негодуванието си от програмата, но не е ясно дали ще бъдат подкрепени от своите шефове - клубните собственици, които трябва да се откажат от част от приходите си, за да се намали бройката на мачовете.
Всеки следващ глас от водещ футболист ще поддържа темата в публичното пространство, но всъщност тя ще се реши някъде зад закрити врати.
И нищо чудно алчните бюрократи отново да наложат волята си.
