Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Непознатият Моуриньо: Не Специалния, а Нормалния. И онзи път, в който загуби ума и дума пред Дженифър Анистън

Непознатият Моуриньо: Не Специалния, а Нормалния. И онзи път, в който загуби ума и дума пред Дженифър Анистън Снимка: Getty Images
Непознатият Моуриньо: Не Специалния, а Нормалния. И онзи път, в който загуби ума и дума пред Дженифър Анистън Снимка: Getty Images
Непознатият Моуриньо: Не Специалния, а Нормалния. И онзи път, в който загуби ума и дума пред Дженифър Анистън Снимка: Getty Images

"Ти си посмешище! Срамота!" Това крещеше Жозе Моуриньо по адрес на съдийската бригада след загубения финал в Лига Европа. Португалецът не беше губил финал и беше с пет от пет в европейски финали, но с Рома бе победен от Севиля.

Колкото и бесен да е покрай тъч линията понякога Моуриньо обаче, в личния си живот е тотално различен. Както той казва за себе си извън терена: "Аз съм Нормалния."

Моуриньо е повече философ и психолог, отколкото тактик. Научава важността на тези две неща по време на учението си.

Майката на Жозе не споделя любовта му към футбола и го натиска да запише в бизнес училище и той започва да учи мениджмънт. Още на първия ден обаче Моуриньо разбира, че мястото му не е там, и напуска.

"Съжалявам, но това не е за мен. Карат ме да нося сако и вратовръзка, докато аз обичам да съм по анцуг", коментира португалецът.

Така Моуриньо се записва в Техническия университет в Лисабон, за да учи спортен профил. Там научава един от най-важните уроци, които не забравя и до ден-днешен. Футболът не е само това, което се случва на терена, но и психологията зад него - емоциите на играчите, моралът на отбора, мотивацията и още много, казва професорът му Мануел Серхио.

"Имах един професор в университета, който обичаше да казва: "Треньор, който разбира само от футбол, не разбира от футбол" - цитира го Жозе. - Важното е да познаваш и характерите. Все още продължавам да следвам думите му.

Футболистите не са просто футболисти. Това са хора, които играят футбол. Като треньор, ти трябва да работиш с хора и да откриеш правилния подход към всеки. Не бива да гледаш по един и същи начин на всички играчи, защото те са различни."

Моуриньо иска от футболистите си да бъдат войници на терена. Португалецът намира път към сърцето и ума на всеки един от играчите си, набляга на емоцията, за да може да ги мотивира, и изисква абсолютна лоялност към отбора от всеки един от тях. Той иска целият отбор да играе за него, за да може той да направи най-доброто за тях. Ако някой не се раздава напълно, изчезва.

Изисква играчите да носят отговорност за действията си, да знаят, че те движат нещата на терена. За него това е много по-важно от перфектно изготвената тактика. Жозе иска отборът да бъде като свит юмрук и само така може да постига успехи.

"От този момент нататък във всяка тренировка, във всеки мач, във всяка минута от вашия социален живот искам да бъдете концентрирани върху спечелването на титлата", пише Специалния на играчите на Челси, след като поема "сините" през 2004 г.

Извън терена Жозе е киноман и дори участва в тийзър на сериала "Тед Ласо"

Запален е по киното още от дете. През 2008-а дори не гледа финала на Шампионската лига, а предпочита да гледа филм на големия екран.

"Обичам да легна в малкия си офис на "Стамфорд Бридж" и да си пусна някой филм на iPad-а - споделя Моуриньо, докато още беше в Челси. - Мразя, когато някой почука на вратата ми за интервю. Обичам и сериали. Докато помощникът ми се занимава с тренировката или загрявката преди мач, си пускам някоя-друга серия. Това ми помага да се отпусна.

Започвам да гледам нов сериал чак когато вече са излезли 15-20 епизода. Обичам да гледам сериали като "Къща от карти", "Скандал" и "Момчетата от Медисън Авеню".

Единственият човек, с когото е искал да се снима, е Ал Пачино. "Майкъл Кейн, Антъни Хопкинс и Шон Конъри - това са икони - споделя Жозе. - Не само са най-добрите актьори, но и са много стилни мъже. Израснал съм с техните филми."

Снимка: Getty Images

Що се отнася до женската половина от Холивуд, Моуриньо има една история с Дженифър Анистън, докато е на предсезонна подготовка в Лос Анджелис през 2013-а.

Разказва я журналистът Робърт Бийзли, който отразява лагера на "сините".

"Седях с Моуриньо, докато той ми разказваше за катастрофалната си почивка в Бразилия - разказва Бийзли. - Изведнъж спря да говори. Не просто той замлъкна, а целият отбор на Челси. Очите им се изцъклиха, ченетата им паднаха. Всички замръзнаха. Този ефект бе постигнат от появата на Дженифър Анистън.

Жозе не се различаваше от останалите, когато входната врата на хотела се отвори. Млъкна и започна да шари с очи. Дженифър Анистън изглеждаше невероятно и омагьоса всички мъже. Погледна към нас, замръзнали като зомбита от филм на ужасите, и ни удостои с една прекрасна усмивка.

След това продължи по коридора и бързо изчезна. Жозе проговори първи: "Какъв глупак е този Брад Пит! Дженифър Анистън повежда на Анджелина Джоли с 1:0!"

Среща жена си, когато е на 17 г., и продължават да са заедно и до днес, като имат и две деца

Вкъщи Жозе е тотално различен човек - Нормалния. "Правя, каквото мога - обяснява той. - Не се заемам с неща, в които не ме бива. Например, не мога да готвя. Не чистя, но помагам в пазаруването, водя децата на кино, помагам им с домашните. Обичам да водя нормален живот."

Снимка: Getty Images

Любовта му с Матилда, която на галено нарича Тами, пламва, когато Жозе е на 17 г., а тя - на 15 г. "Тайната е любов. Ако си успешен във футбола, значи обичаш футбола. За да си успешен в каквато и да е работа, трябва да я обичаш. Ако семейството ви е здраво, то е, защото се обичате. В основата на всичко е любовта. Жена ми ми има доверие и аз също ѝ вярвам. Не водя бляскав живот като други, фен съм на нормалността."

Друга голяма любов на португалеца са колите

Първата кола в живота му е подарък от баща му - "Рено 5". Получава я, когато е на 18 г. "Първата кола, която сам си купих, беше "Хонда Сивик", споделя пред "Телеграф" той. След това се качва на "Сузуки Витара", но за малко не се убива с нея.

"Катастрофирах с нея - разказва Специалния. - Карах с Боби Робсън да подпишем с Барселона през 1996-а. Трябваше никой да не разбере, затова карах през нощта. На връщане към Португалия заспах на волана. Извадих късмет - счупих само няколко ребра и се разминах с няколко шева на главата. Нищо сериозно."

Баща му не е единственият човек, който му подарява автомобил. През февруари 2008-а, само пет месеца след като го е уволнил от Челси, Роман Абрамович му прави специален подарък. Жозе получава специална доставка до дома си - "Ferrari Scaglietti 612". Това е само една от 60-те произведени подобни коли в чест на 60-ата годишнина на италианския автомобилен концерн.

Това се казва подарък от бившия ти шеф.

След като печели требъла с Интер през 2010-а, Жозе сам си подарява нова кола. "Спечелих всички възможни турнири с Интер и получих първата треньорска "Златна топка". 2010-а беше перфектна година за мен. Перфектен сезон, след който си купих "Aston Martin Rapide". И казах на децата: "Тази кола не се продава, искам да я пазите вечно."

През 2014-а тунинг студиото "Mansory" влиза в партньорство с бижутерското ателие "Raff House", за да създаде суперкола в чест на Моуриньо - "Mansory Mourinho Supercar 2014". Плановете бяха да бъдат произведени само 11 подобни автомобила, всяка от които на стойност от два милиона евро. Но така и не се осъществиха.

Моуриньо бе и посланик на "Ягуар".

Въпреки че обича да шофира обаче, в Англия постоянно използваше услугите на шофьор, тъй като не успя да свикне с обратното движение.

И все пак Моуриньо не може да си представи живота без футбола. Това е една от причините все още да не е започнал собствен бизнес.

След като бе освободен от Манчестър Юнайтед, Жозе прекара цялото лято в родния си град Серабула - нещо, което не му се бе случвало от 20 години.

"Имам време да премисля всичко - обясни той тогава. - Приятелите ми казват: "Наслади се на свободното си време, изкарай си лятото и се радвай на това време." Честно казано, не мога така. Липсва ми футболът. Обичам да съм под напрежение, липсват ми феновете - хората, които ме вдъхновяват."

Точно това го превръща и във велик треньор. Който обаче успява да отдели футболния си образ и да не го пренася у дома.

 

Най-четените