Доста изненадващо, Манчестър Юнайтед взе дербито с Ливърпул. "Червените дяволи" бяха започнали сезона с две позорни загуби - от Брайтън и Брентфорд, но се върнаха в играта с гръмкото 2:1 над големия противник на "Олд Трафорд".
Победното попадение за домакините бе дело на Маркъс Рашфорд, който за пореден път наказа мърсисайдци. Попадението бе спорно, а според много не биваше да бъде зачетено заради засада на английския нападател.
Повторенията обаче показаха, че Антони Марсиал пусна паса си към Рашфорд в последния възможен момент и нападателят на Юнайтед бе на една линия с Джо Гомес, преди да го "дръпне" и да прати топката в близкия ъгъл на Алисон.
Някои зрители се запитаха защо има само една линия при преглеждането на положението с ВАР, а не две, както са по принцип. Защото тук говорим за т.нар. допустима грешка.
Какво е допустимата грешка и откога се прилага?
Допустимата грешка бе въведена във Висшата лига от началото на миналия сезон. При нея, ако има допир между двете линии - тази, която маркира позицията на последния защитник, и тази на нападателя, при стопкадъра, тогава засада не се свири. Прието е, че щом двете линии се докосват, разликата в позициите между двамата футболисти е пренебрежимо малка. Ако двете линии не се допират, тогава вече можем да говорим за положение на засада.
Именно такъв бе случаят и с Маркъс Рашфорд срещу Ливърпул, заради което виждахме и само една обща линия на засадата. Затова и голът на Юнайтед бе зачетен, който впоследствие се превърна и в победен в дербито.
Интересното е, че Юнайтед също е страдал от това правило, дори два пъти.
Първият бе през април срещу Норич.
Вторият - на старта на новата кампания, при загубата с 1:2 от Брайтън.
От следващата година във Висшата лига се очаква нова промяна, която ще започне да действа още този сезон в Шампионската лига и на предстоящото Световно първенство в края на годината.
През юли ФИФА представи нова полуавтоматична система, която вече ще отговаря за засадите. Системата бе изпробвана на Световното клубно първенство и на Купата на арабските емирства през 2021-ва, като освен на Мондиал 2022, ще заработи още от този сезон в Шампионската лига.
Технологията работи и в мача за Суперкупата на Европа между Реал Мадрид и Айнтрахт Франкфурт.
Как работи технологията?
Технологията използва 12 камери, които се поставят на покрива на стадиона. Целта им е да следят всяко движение на топката и общо 29 точки за контакт при футболистите (точки, с които може да се отбележи гол).
Камерите записват с много по-голяма честота от обикновените такива, които са ограничени до 50 кадъра в секунда. Допълнително, топките за Световното първенство в Катар ще бъдат оборудвани с допълнителни сензори, които ще отчитат най-добре моментът на контакт с кълбото. Данните от топката ще се изпращат по 500 пъти в секунда, за да може да се определи възможно най-точно моментът на подаване, дали има рикошет, или не, и т. н.
При това положение защо технологията се нарича полуавтоматична, а не напълно автоматична?
Обяснението е просто - защото човешкият елемент няма да бъде премахнат изцяло. ВАР все още ще върши някаква работа и няма всичко да се решава от технологията. В тъмната стаичка ще продължат да седят съдии, които обаче просто ще имат контролна функция и просто ще преглеждат дали технологията работи правилно.
Това би отнемало само няколко секунди, а с въвеждането на технологията непрестанното чертаене на линии и смятане дали нечии пръст на крака или ръб на фланелката не е в засада ще изчезнат.
След като решението на технологията бъде потвърдено и от ВАР съдиите, ще бъде изготвен 3D модел, който телевизиите ще представят на зрителите с точния момент на засадата. Положението ще бъде показвано и на огромните екрани по стадионите.
