Оле Гунар Солскяер загуби способността си да прави това с Манчестър Юнайтед. Ралф Рангник остана твърде далеч от целта, а Ерик тен Хаг също не се доближи до нея в първите си два мача начело.
Но Ливърпул пристигна на "Олд Трафорд" и успя - успя да накара Юнайтед да изглежда като добър отбор.
Тен Хаг и непреклонните му играчи бяха архитектите на една от най-изненадващите домакински победи на този стадион от десетилетия насам, но я постигнаха с любезното съдействие на Ливърпул. Така отново видяхме отбор, който си тръгва посрамен след дербито, просто този път не ставаше въпрос за "червените дяволи".
Разгромите с 5:0 и 4:0 през миналия сезон бяха може би най-лошите дни от една кампания за Юнайтед, изпълнена с унижения. Сега беше ред на Ливърпул. Тимът на Юрген Клоп даде мощен тласък на ерата "Тен Хаг" при съперника, претърпя първа загуба в първенството за цялата 2022 г. и внезапно се оказа зад Юнайтед в класирането.
Началото на новия сезон вече е не просто неубедително, а направо ужасно.
Пагубната вечер на "Олд Трафорд" беше изпълнена с показателни моменти за обърканото състояние на "мърсисайдци". Роберто Фирмино тотално се размина с топката, когато можеше да насочи едно воле в мрежата.
Обичайно перфектният подавач Трент Александър-Арнолд изпрати едно центриране от въздуха далеч над всички съотборници, чакащи в пеналта.
Джеймс Милнър и Върджил ван Дайк, обикновено непоклатими характери, показаха странна неувереност още в началото и Юнайтед заслужено стигна до ранно откриване на резултата.
Финтът на Джейдън Санчо в 16-ата минута свали Милнър на земята и накара Алисон да се хвърли в грешната посока - Ливърпул наистина беше загубил посоката си и ролите на двата отбора се бяха разменили.
Манчестър Юнайтед някак превърна силните страни на Ливърпул в слабости. Или може би гостуващият тим сам си го направи.
Александър-Арнолд отново беше най-уязвимото звено в защитата, но преди Джордан Хендерсън го покриваше, защото играеше от дясната страна на полузащитата. Този път капитанът беше принуден да играе като опорен халф заради кризата с контузии в средата на терена.
Променената халфова линия изобщо не беше това, от което Клоп се нуждаеше за такъв мач и пробойните лъснаха от първите минути, а Антъни Еланга и Маркъс Рашфорд се измъкваха с лекота от Александър-Арнолд.
Доста преди Рашфорд да отбележи втория гол за Юнайтед беше очевидно, че със скоростта си домакините ще използват пространствата зад изнесената напред отбрана на Ливърпул.
Смелата тактика на Клоп разчита на бърза мисъл в задни позиции, на безгрешни решения от лидера Ван Дайк и на синхрон, а всичко това липсваше и гостите изглеждаха необикновено несигурни и чупливи в големи периоди от мача.
Ван Дайк се събра с Джо Гомес в центъра на защитата и това партньорство още веднъж доведе до злополучен резултат. Предишният път, когато двамата бяха централни защитници, се стигна до онова трудно обяснимо 2:7 срещу Астън Вила.
Тук резултатът беше по-скромен, но вероятно болеше още повече.
Иначе Гомес и Ван Дайк са способни на много различно представяне и в шампионския сезон на Ливърпул изкараха 11 поредни мача, в които допуснаха само един гол. Но в момента и двамата изглеждат променени.
Променен е сякаш целият отбор, идентичността му е различна.
В седми пореден шампионатен мач Ливърпул първи получава гол и е принуден да догонва.
Тимът избегна загубата в миналите шест случая, но равенствата срещу Фулъм и Кристъл Палас бяха знаци, че ранните щети невинаги могат да бъдат поправени.
На "Крейвън Котидж" и на "Олд Трафорд" първите полувремена бяха отчайващи и просто този път Ливърпул не успя да се измъкне.
Обликът на един отбор може да еволюира, докато играчите узряват и се променят, но при "мърсисайдци" се забелязват не просто промени, а и признаци на изхабяване.
Ливърпул на Клоп се беше специализирал в летящия старт. Съперниците трябваше да бъдат подготвени за щурм от първите минути, често воден от бясно пресиращия Роберто Фирмино.
Сега бразилецът се движи като на забавен каданс в сравнение с преди. Сякаш в спринта на Клоп към тунела при последния съдийски сигнал за първото полувреме имаше повече скорост, отколкото при уморения Фирмино, чиято възраст вероятно вече не позволява предишното темпо.
На 36 години Джеймс Милнър остава забележително жизнен, но и от него вече не могат да се очакват чудеса.
Отборът се нуждаеше от нещо различно, нуждаеше се от енергията и физиката на Дарвин Нунес, но може би глупавият му червен картон в миналия кръг беше определящият детайл за първата победа на Тен Хаг начело на Юнайтед.
На Лисандро Мартинес му беше спестена срещата с 12 см по-високия Нунес и аржентинецът направи страхотен мач, след като миналата седмица срещу Брентфорд беше сменен още на полувремето.
Всъщност защитата на Юнайтед беше изцяло нова в сравнение с онази, която претърпя смазващото 0:5 от Ливърпул през октомври. Тук тя отново не запази суха мрежа, тъй като Мохамед Салах върна Ливърпул в мача 9 минути преди края.
Голът на Салах беше негов шести в последните три мача срещу Юнайтед и общо десети, с което той подобри рекорда на Стивън Джерард.
Но статистиката за момента не предлага нито утеха, нито решение за състоянието на Ливърпул. Осемте контузени и наказани са логично обяснение за случилото се, а на Клоп толкова му липсват опции на пейката, че извърши само три от позволените пет смени.
Може би добрата новина е, че до затварянето на трансферния прозорец остава повече от седмица.
Време е ръководството да се поучи от минали грешки и да действа решително именно сега.
