Първият бразилски нападател в историята на Барселона има повече голове от Роналдо и Ромарио взети заедно, бележи повече средно на мач от Неймар и Ривалдо и отбелязва гола, който за първи път изхвърля могъщия Реал Мадрид от КЕШ. Само две години по-късно обаче ще извърви пътя от Каталуния до столицата, за да облече белия екип.
За Бразилия държи впечатляващ рекорд, който остава недостижим дори за великия Пеле, но заради неизпълнено обещание на Барселона не успява да стане световен шампион. Като треньор води 16 различни отбора, включително Ирак, където работи заедно със сина на Саддам Хюсеин.
Роден през 1933-та, Еваристо де Маседо Фильо расте в северната част на Рио де Жанейро, далеч от световноизвестните плажове. Още от малък играе футбол просто за забавление по прашните улици, но всичко се променя, когато решава да придружи приятел за проби в местния Мадурейра.
Връчени му са обувки, които са твърде малки за краката му, но 17-годишният Еваристо впечатлява треньорите и те го молят да дойде отново на следващия ден.
В следващите две години младокът отбелязва 18 гола в 35 мача за Мадурейра, включително и един на "Маракана" срещу Флуминензе, на вратата на който пази националният вратар Кастильо.
Доброто му представяне за аматьорския Мадурейра му носи повиквателна за олимпийските игри през 1952 година в Хелзинки. Там Бразилия отбелязва цели девет гола в първите си три мача, преди да бъде победена от по-опитната Германия на четвъртфиналите.
В онзи отбор играят още бъдещият двукратен световен шампион Вава и Зозимо. След олимпиадата и тримата получават оферти от множество бразилски отбори, но Еваристо е най-щастлив, че е искан от любимия си Фламенго, с който впоследствие печели три последователни щатски първенства.
"Фламенго винаги е бил отборът на сърцето ми - споделя Еваристо пред BBC от дома си в Рио де Жанейро. - Израснах с неговите мачове, които гледах заедно с чичо си. Оттогава няма друг отбор за мен. Имах оферти от Вашко да Гама и Флуминензе, но Фламенго ми даде толкова много, за което ще бъда вечно благодарен."
Известен като физически безмилостен нападател, много от рекордите на Еваристо все още не са подобрени повече от 60 години по-късно.
Сред 103-те му гола в 191 мача за Фламенго, са и петте, отбелязани при победата с 12:2 над Сао Кристовао - най-голямата победа в историята на "Маракана". Еваристо вкарва пет и за Бразилия - при разгрома с 9:0 над Колумбия по време на Копа Америка 1957. Постижение, което дори легендата Пеле не може да повтори.
По време на квалификациите за Мондиал 1958 пътищата на Еваристо и Фламенго се разделят.
Барселона се намира в период на преустройство и техническият секретар на клуба Джосеп Самитиер пътува до Южна Америка в търсене на нов нападател. Знае отлично, че италиански отбори също оглеждат Еваристо, заради което отправя оферта към баща му, която той не може да откаже. Медитие в Испания пишат, че бразилецът получава по 700 000 песети на година (около 155 000 евро в днешно време).
"Животът в Барселона беше нормален, много спокоен, без никакви проблеми - какъвто беше в Рио де Жанейро преди това. И тогава всеки футболист си имаше фенове, но нищо подобно на сега, защото нямаше мобилни телефони. Клубът ми осигури всичко: къща, "Мерцедес", всичко. Беше прекрасно"
Еваристо се приспособява бързо както към живота, така и към действията на терена. Играе и се разписва още в първия мач за сезона на "Камп Ноу" през септември 1957-а. Шест месеца по-късно се превръща в първия футболист отбелязал хеттрик на митичния стадион. В следващата кампания повтаря това си постижение, вкарвайки три гола на европейския шампион Реал Мадрид по пътя към първата титла на Барселона в последните шест години.
Официалният сайт на Барселона описва Еваристо като "един от най-добрите чужденци, които Барса е привличал в историята си" и като "бразилец с типично копринено докосване и смъртоносен инстинкт пред гола; способен да стреля еднакво добре и с двата крака, мощна игра с глава; притежаващ впечатляващи скорост и кураж, които го правят задължителен титуляр в състава на Барса в продължение на пет години".
Под ръководството на Еленио Ерера и със съотборници като Ласло Кубала и Луис Суарес, Еваристо печели две титли, една купа и трофея от Купата на панаирните градове. Според сайта на Барселона, бразилецът има 181 гола в 237 мача за каталунците, но само 105 от тях са отбелязани в официални (151) двубои.
"Еваристо има повече голове от мен за Барселона, но в официални мачове моите са повече, тъй като той вкарва много в контроли - казва Ривалдо, който има 129 попадения в 235 мача между 1997 и 2002 г., пред BBC.
Той е изключително ценен в Барселона; има негови снимки в съблекалнята. Той е бил велик футболист, направил много за бразилския футбол и за Барселона. Разбрах колко голям е бил, когато видях колко много хора говорят за постиженията му."
Без значение дали включваме контролите, и до днес Еваристо си остава бразилецът с най-добър показател за голове/средно на мач (сред бразилците с повече от 50 мача) за Барса. Един от тях и до днес е смятан за най-важният от всички.
На 23 ноември 1960-а, по време на реванша срещу големия съперник Реал Мадрид в мач за КЕШ 120 хиляди души се струпват по трибуните на "Камп Ноу". Осем минути преди края Еваристо отбелязва страхотен гол с глава след летящ плонж, който е увековечен в една зърнеста черно-бяла фотография. По този начин Барселона изхвърля тогавашния хегемон, спечелил всичките предишни пет издания на турнира.
"Имаше голямо съперничество между двата града, защото Мадрид бе столицата, а Барселона винаги се е борила за независимост - казва още Еваристо.
Реал беше известен като отбора на генерал Франк. Съперничеството беше не само футболно, но и политическо. Онзи гол сложи край на хегемонията на Реал. Тогава дори това имаше значение на спечелен трофей заради сериозното съперничество.
Беше невероятно. Празнувахме сериозно след онзи мач..."
Градската легенда гласи, че след мача играчите на "кралете" са скочили на бой на английския съдия и помощниците му, които отменили цели четири гола на Реал, а противниците им от Барса скочили в тяхна защита. Еваристо обаче отрича: "Не помня такова нещо. От Реал се оплакваха много, но не помня някой да е заплашвал съдията. Играчите даже бяха доста спокойни."
Барселона достига до финала, който е първи в историята на клуба, но там губи с 2:3 от Бенфика. А двубоят остава в историята като "Финала на квадратните греди".
"Беше много тъжен ден за Барселона, защото притежавахме всичко, за да станем европейски шампиони - коментира Еваристо. - Всичко освен късмет. Гредите бяха квадратни, а ние ги ударихме четири или пет пъти. Ако бяха кръгли, топката щеше да влезе във вратата. Но и Бенфика имаше велик отбор."
12 месеца след финала през 1961-ва Еваристо прави немислимото и преминава в Реал Мадрид след скандал с Барселона. "Барселона искаше да стана испанец, за да може да вземе още един чужденец, но аз не исках - спомня си той. - В Мадрид никой не искаше подобно нещо. Затова отидох там, иначе щях да остана в Барселона, където ми харесваш повече."
Това не е първият случай, в който Барселона и Еваристо имат сериозни търкания. Когато подписва договора си през 1957-а, бразилецът е уверен, че никой не би го спрял да защитава страната си на световното първенство следващото лято.
Еваристо отбелязва осем гола в 14 мача по време на квалификациите и очаква да бъде включен в състава за световното. Испания обаче не успява да се класира, заради което Купата на Испания започва по-рано - по време на мондиала в Швеция, заради което Барса се отмята от обещанието си и не пуска нападателя на световното първенство.
"Не ми беше приятно, че не съм там, но слушах всеки мач по радиото - казва Еваристо, който никога повече не облича фланелката на "селесао". - В деня на финала бях в тренировъчната база на Барселона, защото имахме мач на следващия ден. Когато баща ми ми се обади, за да ми съобщи новината, бях много щастлив, че Бразилия е спечелила, защото там играеха моите приятели. Аз помогнах отборът да се класира, затова отчасти и аз се чувствам шампион."
Когато Еваристо напуска Барселона, има оферти от Италия и Франция, но избира да остане в Испания. Сериозна контузия обаче му позволява да изиграе само 19 мача, в които отбелязва шест гола, за "белите" от Мадрид, с които печели още две титли в рамките на две години.
В официалния сайт на Реал нападателят също е описан като "футболна легенда", заедно с други исторически фигури за клуба като Алфредо ди Стефано, Ференц Пушкаш и Раул.
В края на кариерата си Еваристо успява да изпълни мечтата си - да се завърне в родния Фламенго. Отново облича екипа на родния си тим за един последен сезон, преди да прекрати кариерата си на 33-годишна възраст.
Следват 36 години като треньор. Печели множество трофеи със Санта Круш, Гремио и Баия, където отваря вратите към мъжкия футбол на Дани Алвеш, а във Фламенго е в редовни спорове с Ромарио.
През април 1985-а Еваристо застава начело на националния отбор на Бразилия и трябва да подготви "селесао" за световното първенство в Мексико следващата година. Уволнен е само месец по-късно, след като регистрира три загуби в шест мача и отказва да праща повиквателни за футболистите, играещи в Европа.
"Нямаше как да позволя на Бразилската федерация да ми реди състава, затова си тръгнах - споделя още Еваристо. - Тогава имах оферта от Катар и отидох там. След това Ирак ме извика за треньор за световното първенство. Там работих директно със сина на Саддам Хюсеин, но никога не съм посещавал страната. Срещнахме се в Европа, откъдето отпътувахме директно за Мексико, тъй като Ирак се намираше във война тогава."
Ирак губи и трите си мача в груповата фаза, като и досега това си остава единственото участие за страната на световни футболни финали.
След като спира с треньорството през 2005-а, Еваристо, който наскоро стана прапрадядо, се отдава на семейството си, но не пропуска нито мач на Фламенго.
"Горд съм, че имах шанса да работя 56 години във футбола и да постигна подобни успехи - добавя още бразилецът. - Футбол, Фламенго, семейството и приятелите. Това е животът ми сега."
