Ако има някой, който знае как да възпламени даден мач или едно цяло първенство, това е Жозе Моуриньо.
Някогашното величие в треньорството подчерта, че иска да повиши профила на турския футбол, след като избра да отиде в едно от най-взривоопасните първенства и да поеме Фенербахче.
Оттогава свършеното от него никак не подобрява репутацията на местната Суперлига - но пък не може да се отрече, че генерира заглавия. Защото Моуриньо отдавна не е на върха на футбола откъм постижения, но остава сред най-атрактивните и следени от милиони футболни фигури.
А талантът му да забърква скандали намери идеална реализация в среда, където емоциите почти не оставят място за здрав разум.
Според ранглистата на Opta, Суперлигата на Турция е едва 18-ото първенство по сила в света (зад чешкото и зад вторите дивизии на Англия и Германия) и дори в момента нивото на португалския треньор да е именно такова, амбицията и нравът му не са се променили.
Някои от неговите прояви продължават да бъдат оригинални в своята дяволитост.
Например, той изобрети нов начин треньорите да получат жълт картон от съдията - като постави пред една от телевизионните камери лаптоп с кадър от грешно реферско отсъждане.
💻 Jose Mourinho'dan laptoplu tepki! #ANTvFB #beINSPORTS pic.twitter.com/mN1RzXdc5x
— beIN SPORTS Türkiye (@beINSPORTS_TR) September 29, 2024
Покрай него се случиха и други фарсове, като бойкота на Фенербахче за Суперкупата на Турция, когато срещу големия съперник Галатасарай беше пуснат юношеският отбор и младите момчета бяха извадени от терена още след като получиха първия гол.
Самият Моуриньо веднъж изобщо не се яви на пресконференция след мач, защото трябваше да чака над един час да приключи тази на колегата му от Галатасарай Окан Бюрук.
Естествено, Специалния беше и наказван и глобяван за изявления срещу съдиите, но това едва ли изненадва някого.
Важното е, че около Жозе Моуриньо никога не е скучно, особено пък в турския футбол. Изглежда той избра Фенербахче именно заради гарантираната тръпка, взривоопасната обстановка и страстта на екзалтираните турски фенове.
Знаем, че Моуриньо е привлечен именно към такава атмосфера, затова и миналият му избор беше паднал върху Рома.
"Те трябва да са луди, тази страст е част от моята мотивация", беше казал треньорът относно феновете на Фенербахче. А ако иска луда агитка, определено е попаднал на правилното място.
Най-актуалният скандал с Жозе е забележителен дори по неговите стандарти.
Тази седмица португалецът отнесе 4 мача наказание и глоба от над 35 хил. паунда за коментари след напеченото истанбулско дерби с Галатасарай, което беше и сблъсък между първия и втория в класирането.
Част от санкцията е за коментари относно четвъртия съдия и част е за това, което от Галатасарай определиха като расистски изказвания.
Местната федерация установи, че Моуриньо е изложил турския футбол "с обидни и оскърбителни изявления спрямо турската футболна общност и всички турски рефери".
Иронията е, че двубоят беше ръководен от чуждестранен съдия - словенеца Славко Винчич - и под предлог, че иска да го похвали, Моуриньо се впусна в позната тирада срещу своите основни врагове в момента, а именно турските арбитри.
"С турски рефер този мач щеше да е катастрофа. Още в първата минута имаше симулация и с турски рефер, след като от пейката на домакините наскачаха като маймуни, това щеше да е поне един жълт картон, ранно напрежение и всичко останало... Но Винчич показа как се свири."
Сравнението с маймуни за скамейката на Галатасарай, където има доста чернокожи футболисти, доведе до оплакването от расизъм.
Съперникът на Фенербахче твърди и че Моуриньо е отправил "унизителни изказвания към турския народ" в хода на сезона. Но от клуба на Специалния контрираха, че с израза си за маймуните той просто е описал прекомерна реакция срещу рефера и няма как това да се възприеме за расизъм.
Но случаят не свършва дотук, тъй като наставникът е завел дело срещу Галатасарай за обезщетение на стойност 190 хил. турски лири за очернянето на името му.
Мнозина скочиха в защита на легендарния мениджър, включително Дидие Дрогба, който е много близък с него от времето им в Челси.
"Моят "баща" не може да е расист", категоричен беше големият бивш нападател, минал и през Галатасарай.
Някогашният съотборник на Дрогба Майкъл Есиен също направи публикация в социалните мрежи със своя снимка с Моуриньо, за да засвидетелства подкрепа.
И докато обвиненията в расизъм изглеждат твърде скалъпени и неубедителни, за да навредят на Жозе, споровете около съдийството наистина заприличват на война.
Както знаем добре и в България, арбитрите са виновни на всеки за всичко. А през последните 18 месеца в турската Суперлига се сипят особено шумни обвинения в корупция.
Всъщност миналия сезон президентът на Фенербахче Али Коч посочи с пръст ВАР съдиите като пристрастни срещу неговия клуб. Затова до края на кампанията за видеоповторенията отговаряха чуждестранни рефери.
Да не забравяме и отблъскващия епизод, в който президентът на Анкарагюджю нахлу на терена и удари съдията в лицето.
А в друг мач играчите на Истанбулспор получиха нареждане да напуснат терена, след като не им беше дадена дузпа срещу Трабзонспор.
Такива изблици могат да напомнят, че има и по-тежки случаи от тези в българската реалност, но показват и в каква обстановка работи Моуриньо.
Средата е идеална за него да разгръща конспиративните си теории и да създава във Фенербахче нагласа тип "Сами срещу всички".
"Обвинявам хората от Фенербахче, които ме доведоха тук. Те ми казаха само половината от истината. Ако ми бяха казали цялата истина, нямаше да се съглася да дойда тук. Но с половината истина и с моите момчета, ние се борим срещу опонентите и срещу цялата система", нареждаше Моуриньо след един от мачовете.
Конспирации, параноя и безкрайни обвинения - това представлява турският футбол и може би на португалеца всъщност много му харесва да бъде там.
Той умее да отклонява вниманието от реалните резултати и от представянето на своите футболисти, особено когато те не са в негова полза.
А на фона на всички скандали и постоянни оправдания, Фенербахче прави разочароващ сезон.
На Жозе не му трябваха тиради и взаимни обвинения в дербито с Галатасарай, трябваше му победа. Нулевото равенство означава, че "фенерите" остават на 6 т. зад големия конкурент в класирането.
Дотук Фенербахче на Моуриньо издиша в решаващите мачове.
На местна почва бяха записани загуба и равенство срещу Галатасарай и поражение от Бешикташ.
В евротурнирите Лил спря тима на Жозе по пътя към Шампионската лига и го прати в Лига Европа.
В основната фаза на втория по сила турнир бяха спечелени само два от осемте мача, но едва-едва и с доста късмет беше уловено 24-тото място (последното, даващо право на плейоф).
Оттук до края на сезона треньорът ще опита да стегне отбора си за финален щурм в първенството и за успех над Глазгоу Рейнджърс в плейофа на Лига Европа.
Съществува приказен сценарий, при който Фенербахче продължава напред в Европа и се изправя срещу предните три отбора на Моу - Рома на четвъртфинала, Манчестър Юнайтед на полуфинала и Тотнъм на финала.
Специалния може и да си мечтае да спечели турнира по този начин, но предвид формата на Фенербахче, големи постижения не се очертават.
Затова тирадите и избухванията на треньора най-вероятно ще продължат да предизвикват повече внимание от самите резултати и от играта на неговия тим.
Но дори да не спечели нищо, Фенербахче ще се задържи в световните заглавия благодарение изцяло на Моуриньо и на неговия безпогрешен нюх за полемика.
