Наскоро се навършиха пет години от последния мач на Жозе Моуриньо начело на Манчестър Юнайтед.
През декември 2018 г. имахме налице всякакви доказателства, че връзката между треньора и клуба е разрушена. Никой друг мениджър в историята на Юнайтед не беше причинявал повече разединение зад кулисите, никой не беше тръгвал толкова открито против разбиранията на сър Алекс Фъргюсън да не се нападат играчите публично.
"Вече не си специален", скандираха противниковите фенове към човека, който наистина беше загубил аурата си.
Но да не забравяме, че при всичките си недостатъци, Моуриньо беше същият сериен победител, който колекционираше трофеи с Порто, Челси, Интер и Реал Мадрид. Неговите постижения му даваха необходимия авторитет, за да говори откровено за недъзите на Манчестър Юнайтед като клуб и за възможните решения на проблемите.
Тъй като става въпрос именно за португалеца, не е чудно, че той не си затваряше устата и често разкриваше какво не е наред на "Олд Трафорд".
Периодично продължава да го прави и в годините след уволнението си, давайки ясно да се разбере какво е мнението му за собствениците от семейство Глейзър.
Много от стреличките, които хвърля към бившите си работодатели, могат да се обяснят с някакъв тип лична обида - и познавайки нрава на Моуриньо, това е неизбежно.
Но повечето от казаните още тогава неща от Жозе сякаш добиват все повече тежест година след година. Защото остават твърде актуални и защото проблемите на Манчестър Юнайтед са едни и същи вече поне от десетилетие.
"Има хора в този клуб - и като казвам хора, имам предвид играчи, но и не само играчи - които продължават да бъдат там. Те бяха там и когато казах на клуба след първите ми два месеца: "С тези хора никога няма да успеете". А те са все още там", заяви наскоро Моуриньо в подкаста на Джон Оби Микел.
Не е трудно да установим кои хора има предвид той и е трудно да не се съгласим с него.
Докато беше на "Олд Трафорд", португалецът твърдеше, че ръководството трябва да се образова по футболни въпроси и да се научи кои са основните предпоставки за постигане на успехи в съвременния футбол.
Моуриньо смяташе, че в Юнайтед липсват нужните познания и структура. Голямо впечатление направи и като каза, че второто място във втория му пълен сезон е едно от най-големите му постижения, предвид обстоятелствата.
"Хората ще си кажат "Този е луд, спечелил е 25 трофея и сега смята, че второ място с Юнайтед е сред най-големите му постижения. Но продължавам да го твърдя, защото хората не знаят какво се случва зад кулисите", изтъкна мениджърът.
Вярно е, че тогава все повече хора се съмняваха в него. Не го мислеха за луд, а за лукав: подозренията бяха, че критикувайки клуба, бяга от отговорност и опитва да съхрани репутацията си на фона на най-сериозния провал в кариерата му дотогава.
Защо обаче толкова много от критиките му продължават да важат и сега?
Да припомним: тогава все още изпълнителният вицепрезидент Ед Удуърд движеше трансферната политика, макар да беше всеизвестно, че не е футболен човек.
Клубът информираше журналистите, че ще назначи спортен директор, но така и не го правеше.
А Моуриньо не можеше да се отърве от футболистите, които не отговаряха на неговите очаквания и които считаше за ненужни.
В последното си лято като треньор на Юнайтед, Специалния държеше най-после да прокуди Антони Марсиал, но се сблъска с голям проблем. Един от собствениците, Джоел Глейзър, по някаква причина беше голям фен на Марсиал, а пък Удуърд взе страната на шефа си.
Ръководството считаше френския нападател за многообещаващ талант и голям актив за следващите години, докато популярната гледна точка за Моуриньо е, че той няма дългосрочно мислене и търси единствено резултати сега и веднага.
Показаното от Марсиал през следващите пет години говори достатъчно за това кой е бил прав в случая.
Последният мач на Моуриньо беше гостуване на "Анфийлд" като това, пред което се изправи и Ерик тен Хаг в изминалата неделя.
Португалецът нямаше късмета на Тен Хаг да измъкне 0:0 и загуби с 1:3, което остави Юнайтед на 19 точки от върха в класирането. "Не уволнявайте Моуриньо", викаше публиката на Ливърпул с нескрита ирония, но този призив не беше чут и неизбежното се случи.
Моуриньо беше изпъден заради низ от безрадостни мачове с грозен футбол, по-слаби показатели в защита от предпоследния Хъдърсфийлд и група от демотивирани играчи, за които беше облекчение треньорът да си тръгне.
Малко повече от месец след уволнението, Марсиал беше награден с нов договор за 13 млн. паунда годишно, а оттогава е отбелязал средно по 7 гола на сезон.
Лошите решения продължиха и след оттеглянето на Ед Удуърд в началото на 2022 г. и всъщност са толкова много, че е трудно да бъдат изброени.
Каква беше логиката да бъдат платени 80 млн. паунда на Лестър за Хари Магуайър - щом преди това Моуриньо го искаше и той струваше 75 млн., но тогава клубът счете, че бранителят е твърде скъп?
Що за клуб решава, че един играч е прекалено скъп и го купува след година за 5 млн. повече?
Същият, който остави младия Пол Погба да напусне като свободен агент и после го купи за 89 млн., за да го превърне в един от най-големите си трансферни провали.
Същият клуб взе Ваут Вегхорст под наем от втородивизионния Бърнли, където беше вкарал два гола в 20 мача. Очаквано, активът му в Юнайтед беше сходен - 31 мача, 2 гола.
"Червените дяволи" обаче нямаха решимостта да преследват английския капитан Хари Кейн, защото знаеха колко тежки биха били преговорите с президента на Тотнъм Даниел Леви.
Същият клуб беше обяснил, че иска да приоритизира млади трансферни цели, но плати 30 млн. за 30-годишния Каземиро и му даде тлъст договор за 350 хил. паунда седмично (бразилецът е със 17 месеца по-стар от Кейн).
Това е и клубът, който не се трогна, когато Оле Гунар Солскяер, тогава мениджър на норвежкия Молде, се свърза с "Олд Трафорд", за да предложи един специален 17-годишен талант на име Ерлинг Холанд с цена от 4 млн. паунда.
В момента Ерик тен Хаг усеща на гърба си недоволството на някои медии, публикували стратегически материали за това как мениджърът е изпуснал съблекалнята и някои играчи са открито против него.
Подобни сценарии се повториха и с Моуриньо, и с Луис ван Гаал, и с Дейвид Мойс, и с Ралф Рангник. Не е трудно за съвременния футболист, разполагащ със свои ПР експерти и съветници, да заформи определен медиен наратив с анонимни оплаквания към някой треньор.
Може би си спомняте също разкритията на Неманя Матич, един от доверените футболисти на Моуриньо, за навиците на негови бивши съотборници в Манчестър.
"В Челси играчите се държаха професионално, бяха точни и никога не закъсняваха за тренировка. Но в Юнайтед закъснения имаше почти всеки ден", разказа сърбинът.
"Останалите, които бяхме винаги навреме, се ядосахме и оформихме нещо като вътрешен дисциплинарен комитет. Аз станах президент на комитета и помня, че в един от сезоните събрахме 75 000 паунда глоби".
Моуриньо не е споменавал конкретно закъсненията на играчите, но е говорил по-общо, че в Юнайтед се е настанила определена култура, която работи против амбициите на клуба да се завърне на футболните върхове.
"Сър Алекс Фъргюсън казваше, че в момента, в който някой играч реши, че е по-голям от клуба, довиждане. Но вече не е така", беше признал Жозе.
"Мениджърът трябва да тренира играчите, не да поддържа дисциплината на всяка цена. Необходима е структура, която предпазва мениджъра и поставя всичко на място така, че да не се стига до ситуация, при която играчите притежават повече власт, отколкото можеха да имат преди".
Естествено, конфронтациите не са чужди на Моуриньо и на моменти беше шокиращо да го слуша човек как размазва от критики футболистите си в дълги тиради след двубоите.
Пет месеца след уволнението си той даде интервю пред френския "Екип" и обясни, че е считал този свой подход за задължителен - и всичко друго би го накарало да изглежда слаб пред тези играчи, които са се опълчвали на неговата власт в съблекалнята:
"Когато си почти сам и нямаш подкрепата на клуба, докато определени играчи са открито срещу треньора, как да бъдеш в ролята на добрия? Не исках ролята на добър човек, защото след три месеца той се превръща в марионетка и това няма как да свърши добре".
Няма как да сме сигурни какво се случва в съблекалнята сега, но изглежда, че Тен Хаг има сходен проблем, макар че не би изпаднал в крайностите на Моуриньо.
И нидерландският треньор обаче полага специални усилия да изглежда твърд и авторитетен в очите на играчите, докато някои от тях очевидно оспорват властта му.
В сложната ситуация отпреди пет години Моуриньо беше настроил почти всички срещу себе си, но все пак имаше определени фенове, които продължаваха да му симпатизират и виждаха в играчите и шефовете по-голяма вина за кризата.
Днес той не е мразена фигура сред публиката на "Олд Трафорд" и даже при едно от завръщанията си като коментатор, тълпата скандираше името му и той отговори с въздушна целувка.
Но години след неговия период, тъжната истина е, че в Юнайтед нещата са си почти същите, а отборът загуби близо половината от мачовете си този сезон.
Семейство Глейзър все още управлява, структурата е все толкова объркана и нестабилна. Очаква се влизането на сър Джим Ратклиф в клуба, но неговата роля ще е особена и няма да направи структурата по-ясна - милиардерът ще придобие само малка част от акциите, но същевременно ще борави със спортно-техническата власт.
Бъдещето на Тен Хаг продължава да е под въпрос, но разликата е, че той опитва да запази позитивно отношение и да хвали играчите дори когато те изнасят мачове без никакъв блясък.
В същата ситуация токсичността на Моуриньо вече щеше да е нетърпима.
При цялата противоречивост на неговия период при "червените дяволи", той постигна едно от двете втори места във Висшата лига след ерата на Фъргюсън.
Проблемът е, че дори в онзи сезон, когато Юнайтед беше втори, остана на цели 19 т. зад шампиона Манчестър Сити - и на терена липсата на идентичност беше също толкова фрапираща, колкото и сега.
