Шведският Лестър върви към чудото с мизерен бюджет и треньор с терминална диагноза

Докато траеше паузата в големите първенства и феновете се вълнуваха предимно от трансферни спекулации, шведският шампионат се развиваше на пълни обороти в обичайната си система пролет-есен.

Повечето футболни запалянковци едва ли следят елитната дивизия в Швеция, наречена Алсвенскан, затова не са наясно, че там в момента се разгръща истинска спортна приказка.

До края остават само 11 кръга, а на първото място в таблицата е скромният Мелбю - отбор от малко градче, в което не са и мечтали да се борят за шампионската титла на Швеция.

Някои побързаха да нарекат Мелбю "Шведския Лестър", правейки паралела с чудото във Висшата лига отпреди 9 години.

И макар че храбреците от отбора, базиран в селото Халевик, още не са спечелили нищо, към момента те оглавяват класирането с 4 т. пред втория Хамарби.

Преди няколко дни Мелбю гостува на шампиона Малмьо и победи с 3:1, за да се утвърди на върха и да направи чудото още една идея по-възможно.

Сравненията с Лестър едва ли скоро ще спрат, но всъщност историята на Мелбю е в някои отношения още по-колоритна и драматична.

В едноименния град живеят около 1500 души, а в съседното село Халевик, където отборът играе мачовете си, те са под 1000.

Само преди 6 години тимът е бил в трета дивизия, а по-голямата част от 86-годишната му история е преминала във второто и третото ниво на местния футбол.

Изкачването до Алсвенскан преди петнайсетина години си е постижение, но през 2015-а и 2016-а следват две поредни изпадания и Мелбю отново се оказва в трета дивизия.

Не си и помисляйте, че настоящата футболна приказка е причинена от някой богат собственик или едър спонсор, който е налял милиони в отбора.

Това така или иначе би било доста трудно в шведския футбол, където собствеността на клубовете се контролира от фенски сдружения.

"Нямаме мускулите да купуваме скъпи играчи. За да постигнеш нещо на това място, трябва да се трудиш упорито", обяснява спортният директор Хасе Ларсон.

Той познава идеално обстановката, тъй като е изпълнявал различни длъжности в клуба, откакто се присъединява като играч още през 1979 г.

Освен него, главен архитект на успеха е и треньорът Андерс Торстенсон, чиято история е достойна за холивудска драма.

Торстенсон е на 59 години, но не е работил много като старши треньор.

Служи 10 години в армията, после става директор на училище, докато в свободното си време е помощник-треньор в ниските нива на шведския футбол.

През 2009-а работата му в четвъртодивизионния Хервикенс е забелязана от тогавашния треньор на Мелбю и той привлича Торстенсон за свой асистент. 

Само година по-късно общите усилия на двамата докарват "жълто-черните" до промоция в елита.

После Андерс Торстенсон е издигнат до старши треньор на Мелбю, преминава и през други отбори, но след няколко години решава тихомълком да се върне към предишната си работа на директор в училище.

През 2021-ва обаче Мелбю отново го призовава да поеме отбора, макар че за три години е спрял да практикува професията.

И Торстенсон отново върши прекрасна работа, връщайки тима в елита. Тъй като е назначен временно до края на сезона, наставникът любезно си взима довиждане с всички и се завръща в училището.

През 2023-та обаче Мелбю пак се бори да не изпадне и този път кани наставника да подпише дългосрочен договор, а въпреки колебанията си, той се съгласява.

"Казах им, че почти не съм бил в професионалния футбол от 2013-та насам и всичко се е променило. Казах им, че не съм най-добрият като ръководител, като треньор, като тактик. А те просто ми отговориха: "Така е, но не ни интересува, защото печелиш мачове".

"Осъзнах, че ако откажа, перспективите ми във футбола са приключили. Обичах другата си работа, но усещах, че положението е сега или никога", признава Торстенсон.

Миналия август, докато търси решение на здравословен проблем, той е диагностициран с хронична лимфоцитна левкемия.

"Лимфните ми възли се бяха подули и мислех, че е просто от стрес. Но не, оказа се, че е форма на рак, която може да бъде контролирана, но не и излекувана", разказва Андерс.

Страшната диагноза допълнително мобилизира наставника, който междувременно е извел Мелбю до финал за Купата на Швеция.

Решаващият мач е загубен категорично с 1:4, но това все пак е историческо събитие за клуба.

После е постигнато пето място в първенството (изравнен клубен рекорд), за да стигнем до победния рейд през настоящия сезон.

За 19 кръга Мелбю има само една загуба и статистиката показва, че е отборът с най-резултатно нападение и най-здрава защита в лигата.

В това няма никаква логика, ако погледнем финансовото състояние на "жълто-черните".

Бюджетът за заплати е сред най-ниските в дивизията (около 2 млн. евро годишно), а миналата година редица от водещите футболисти напуснаха, за да отидат в по-богатите тимове в страната.

Затова Мелбю успя да излезе на 1 млн. евро печалба от трансферните си операции, но напълни състава с младоци между 19 и 22 години. 

Залага се както на местни герои като дългогодишния капитан Йеспер Густавсон, така и на пълни анонимници, които се оказват изненадващо добри попадения - като пакистанския защитник Абдула Икбал, пристигнал от датската втора дивизия.

За скаутинга отговаря Арвид Франзен, който живее на шест часа път от Халевик и през половината ден работи като пощальон. 

Едва по-късно през тази година скаутът ще бъде назначен на пълен работен ден в Мелбю.

Впрочем треньорът Торстенсон не е единственият в клуба, сблъскал се със страшна диагноза.

Спортният директор Ларсон е преборил мозъчен тумор и рак на простатата, за да може да продължи да работи в Мелбю.

Основа фигура зад фурора е и президентът Магнус Емеус, който успява да стабилизира клуба чрез умно управление на бюджета.

Справянето с финансовата част си остава трудна задача, но за момента в Мелбю са на гребена на вълната.

Работата на треньора е да остави футболистите здраво стъпили на земята и засега той се справя.

"Никога не говорим за титлата в съблекалнята", категоричен е Торстенсон. 

"Представляваме малка общност, която си е спечелила правото да мечтае. И в този смисъл сме малко като мен самия. Откакто живея с моята диагноза, се научих да го карам по-кротко и да не се ядосвам заради безсмислени неща".

Уникалната ситуация, в която се намира клубът, привлича все повече погледи към шведския шампионат, а фенове от цял свят вече очакват да разберат дали огромната изненада в Алсвенскан ще стане факт.

Но независимо къде ще завърши отборът в крайното класиране, в Мелбю вече могат да се считат за победители.

Sportcafe Футбол свят

Детето на голям наш актьор игра за Швеция срещу България

Скандинавците ни биха в последната секунда