Приспивен мач. Липса на темпо, интензитет, вълнуващи и бързи атаки, удари, положения. Нищо от това, което асоциираме с Ливърпул, особено на "Анфийлд", особено срещу исторически съперник и още повече пък в мач, в който победата е задължителна.
Очевидно Клоп е вдигнал високо летвата, но продукцията на 1 януари в мача Ливърпул - Лийдс (0:0) мина толкова ниско, че и летвата на Брендън Роджърс вероятно щеще да му е твърде висока.
Обяснения има, както и съвсем обективни аргументи защо Ливърпул изглежда така на този етап от сезона. Ще започнем от тях, а после ще натрупаме съчки в горящия много мощно огън на съмненията дали всичко това може да е дългосрочната стратегия и визия за клуба.
Арне Слот избра "режим на оцеляване", след като отборът му се срина от последните дни на септември до края на ноември, губейки 9 мача във всички турнири. Пред заплахата да запише исторически антирекорди, да изпусне влаковете за местата в топ 4 и дори да загуби работата - защото Ливърпул може и да не е клуб, който често сменя мениджъри, но не изживява често и такива кризи - Арне просто се зае да "затвори пробойните" и да стабилизира кораба.
Ливърпул изведнъж стана по-консервативен, забави темпото на мачовете, заигра с идеята да допуска минимален брой положения пред вратата си и да е сигурен, че няма да губи мачове. Виждали сме го и преди - да си припомним Пеп в незапомнената криза по средата на миналия сезон за Сити. Микел Артета имаше не един такъв период в Арсенал, както и Аморим в Юнайтед, както и вероятно всеки от треньорите на водещ отбор, изпаднал във временна безтегловност.
Резултатите са подобрени, Ливърпул не е губил в 8 поредни мача - пет победи и три ремита. Може обаче да се спори дали домакинските равенства с Лийдс и Съндърланд са особено впечатляващи резултати, разбира се, но корабът е стабилизиран, поне като точково изражение. Допускат се по-малко голове - ОК. Тоест, режимът на оцеляване работи. Слот направи това, което всеки треньор, усетил се застрашен в кошмарна серия, би направил.
Но в четвъртък два часа скука и липса на каквото и да е вдъхновяващо действие на терена направо ядосаха "Анфийлд". Много рядко в историята на Ливърпул отборът е бил освиркван на неговия стадион. В серията лоши резултати между 26 септември и 26 ноември това се случи чак в последния мач - при напълно неприемливото 1:4 от ПСВ в Шампионската лига.
Именно след него Слот предприе промените, извади от състава Салах, "затвори отбора" и избра този континентален, бавен стил на сигурно, в който рисковите пасове и високата преса, както и атаките с ураганна скорост и едно докосване реално липсват.
Сега пак имаше освирквания, въпреки че дори не говорим за загуба. Но Ливърпул има определени стандарти и феновете му са ковчежниците, които се грижат те да са на сигурно място, непокнати и спазвани.
Това, което представи отборът срещу Лийдс, както и необяснимите последни 20 минути срещу 9 души от Тотнъм (въпреки победата с 2:1), треперенето в последните 20 срещу Уулвс (2:1) и сривът срещу Лийдс като гост, когато водеше с 3:1 и допусна 3:3, не изглеждат никак близо до тези стандарти.
Когато приемаш Лийдс на "Анфийлд", а два дни по-рано конкурентите ти за топ 4 Челси и Манчестър Юнайтед не са победили, третият Астън Вила е загубил, и ти се отваря шанс да се бетонираш на четвърта позиция и да погледнеш към третата с победа, подходът на 1 януари е необясним. Особено при факта, че съперникът остави на скамейката двойката си титулярни нападатели, за да ги пази за неговото най-голямо дерби с Юнайтед в неделя.
Неизбежно сравнение - Ливърпул на Клоп щеше да "нагази" съперника от първата минута, дори с риск да открива пространства.
Ливърпул на Слот, в режима на оцеляване, предпочете сигурното разиграване, постепенни, бавни, опипващи атаки... И за цяло полувреме стигна до едно положение. Не допусна нито едно пред вратата си, но кого го топли това, когато пред отсрещната почти нищо не се случи?
Второто беше още по-зле и чак в последните десетина минути се случи това, което се очакваше от първата - агресия, скорост, центрирания, удари, разбърквания и напрежение в наказателното поле на Лийдс. И стадионът реагира, събуди се и вдигна шум - също за първи път в мача. Твърде късно.
Причините за кризата, довела до този режим и промяната от Слот, която за затвори пробойните, са много. През лятото хора с манталитет на шампиони бяха заменени със скъпи и добри играчи, но идващи от клубове, в които стандартите на Ливърпул са непознати. Кондиционно някои играчи - Вирц е добър пример, също се оказаха неподготвени за най-тежката Висша лига в историята, в която не оцеляваш, ако не си десетобоец.
Неподготвен се оказа и Слот за това, че с новата си атака реално забравя за висока и агресивна преса, защото Екетике, Вирц и Исак може да са талантливи играчи, но тичат значително по-малко от Жота, Диас и Нунес, а и нямат тяхната "злоба", в позитивния смисъл на думата. И така се оголи проблемът "Салах", като изведнъж фактът, че той спестява усилия в отбрана, за да е ключово оръжие, когато има топката, стана сериозно видим и важен.
Защото каквато и да бе формацията миналия сезон, двама от тримата нападатели пресираха свирепо и бяха първата линия на отбраната. А Салах - свеж, напълно концентриран върху топката, направи годината на живота си край тях. Работеща система, която бе променена. Разбира се, не цялата вина е на Слот за това, тъй като има и фактори като контузии, като трансфери, върху които той вероятно не е имал особено влияние, дългата адаптация на определени нови играчи и т.н.
Проблемът със статичните положения е направо летален, защото това е лига, в която по този параграф се играят нещо като "мачове в мачовете". Има поне 10 отбора във Висшата лига, които са изградили целия си игрови план върху това как изпълняват всяко възможно статично положение, включително тъчове. И целта е да се стига до тях. И за това Ливърпул се оказа неподготвен.
Но всичко през лятото бе направено с визия за дългосрочното бъдеще на клуба и отбора с еднократна инвестиция, която вероятно е равна на това, което при Клоп бе давано за 3-4 сезона. И върху Слот е паднал изборът да направи прехода и да приведе плана в действие.
А при първия срив и буксуване на машината, той избра режим на "ограничаване на щетите". И тук идва проблемът дали той е човекът, който да преведе Ливърпул към това бъдеще. Талантът го има в изобилие, но има ли план капитанът на кораба? Или планът е просто корабът да не потъне? Защото към момента това изглежда така.
През миналия сезон Слот получи огромни комплименти за тактическите си виждания, гъвкавост и хармоничното използване на играчи, които реално не познаваше. И които бяха изкарали години в специфичната среда на Клоповски футбол - интензитет до изнемога, никакво колебание при контрапресата и рисков, хеви метъл футбол.
Това, което в момента тези играчи играят, е на другия полюс. Това е някаква приспивна детска песничка, при това с намален звук, защото бебето вече се е унесло и заспало. Контрастът е твърде драстичен.
Затова и нещата изглеждат към момента странно за феновете на Ливърпул, а и за експертите. Те не знаят какво да очакват от този отбор до края на сезона.
Едно обаче е сигурно - ако Слот и играчите му продължат по този план (ако това изобщо може да е план), дори да изпълнят целите си и да са в четворката, а дори и някак да спечелят трофей в двата турнира, в които могат да го направят, през лятото позицията на треньора ще се разглежда сериозно от собствениците от FSG.
Те са на "Анфийлд" вече 15 години и много добре знаят какви са стандартите. И също така пред тях няма как да не са чертежите от плана, който е кроен лятото, когато извадиха почти половин милиард за нови играчи. И ако Слот не покаже, че идеята и планът на терена ги има, а той е човекът да накара играчите да ги прилагат всяка седмица, това ще са последните му пет месеца в Ливърпул.
Не се ли видят белези и някакви ясни знаци за това, че планът за новия отбор започва да работи и системата да придобива поне силует, който отговаря на очакванията, смяната ще е неизбежна.
Защото през юни варианти пред FSG ще има. През есента на 2015-а те не се поколебаха да уволнят Роджърс, при това далеч не след резултати като тези от тази есен, а дори не и след загуба (уволнението дойде след 1:1 с Евертън). Просто вариантът "Клоп" се появи и не можеше да бъде изпуснат с дългосрочна визия. При Роджърс план вече не се виждаше, отборът не бе трагичен, но и не правеше впечатление на такъв, който изведнъж ще заиграе като този на Пейсли от 70-те и 80-те. И решението бе взето без никакво забавяне.
Сега варианти няма, а и дори само спечелената титла преди само 7 месеца е достатъчно основание Слот да получи времето до края на сезона. Но не като някаква награда, а като тест за това може ли да приложи плана и отборът да започне да показва това, което се очаква да представлява в новия си вид за няколко сезона напред.
Ако не се случи и петте следващи месеца са добутване до целите с всякакви средства, каквото виждаме от ноември насам, лятото ще донесе промяна на поста. Дори целите да бъдат постигнати. Защото през юни опции ще има, като нищо чудно една от тях да е Чаби Алонсо. А защо не и самият Клоп - за това също се говори усилено в последните седмици.
Да си добър треньор - а Слот е доказал досега в кариерата си, че е такъв, не стига, когато си в клуб със стандарти, амбиция и инвестиция, която е направена с ясен план и визия. Когато има стратегия, отговаряща на историята и изискванията на този клуб.
Не можеш ли да си в крак с тях, отпадаш от пътуването.
