Дарън Гибсън се срина от това да вдигне титлата на Висшата лига, рамо до рамо с Райън Гигс и Пол Скоулс в Манчестър Юнайтед, до това те двамата да му плащат заплатата, за да рита в четвъртото ниво на английския футбол.
А сега бившите му съотборници, някои от тях и негови приятели, като собственици на Салфорд Сити, взеха тежкото решение да не удължават шестмесечния му контракт, след като отборите от Лига 2 гласуваха да прекратят по-рано сезона заради пандемията от коронавирус.
Гибсън е изправен пред угрозата да играе аматьорски футбол, ако не успее да убеди друг професионален отбор да го приеме в редиците му. Но как се стигна дотук - шампионът на Висшата лига под ръководството на сър Алекс Фъргюсън да остане почти без опции в професионалния футбол?
И докато разочарованието е почти постоянен спътник на Гибсън след напускането му на "Олд Трафорд", не трябва да забравяме какви бяха първите впечатления от качествата му, когато навлизаше в първия отбор на "червените дяволи".
Дебютира под ръководството на Фъргюсън в мач за Купата на лигата срещу Барнет през 2005-а - в същата година, в която бе обявен за най-добрия млад футболист, изпреварвайки съотборниците си в академията на Юнайтед.
От ирландеца се очакваше много и въпреки че адаптацията му не бе особено безпроблемна, след известно време Гибсън успя да намери мястото си в полузащитата на Юнайтед. Дори бе защитен от Гари Невил - един от собствениците на Салфорд Сити, който отрече, че играчите от академията получават твърде много шансове.
"Първо - те не са деца - каза Невил след победата с 2:0 над Тотнъм за Купата на лигата през 2009-а, когато Гибсън вкара и двата гола за успеха.
Те са опитни футболисти и са заслужили мястото си в отбора. Понякога са критикувани несправедливо, но когато играеш в Манчестър Юнайтед, е така. Случват се такива неща, когато губиш."
Разбира се, Гибсън имаше и звездни моменти на "Олд Трафорд" като онзи топовен удар във вратата на Байерн Мюнхен в четвъртфиналния реванш от Шампионската лига през сезон 2009/10.
Тогава халфът откри резултата с удар извън наказателното поле след бърза атака и подаване на Уейн Рууни. За негово съжаление, Юнайтед допусна два гола, след като водеше с 3:0, и с общ резултат 4:4 и заради повече попадения на чужд терен бе отстранен.
В един момент Фъргюсън дори намекна, че може да очакваме от Гибсън да се превърне в следващия Пол Скоулс. Толкова много вярваше той в младока в края на 2010-а.
"Той прави това, което сме свикнали да виждаме от Пол Скоулс. Той ни носеше по 12-14 гола на сезон от халфовата линия. Отдавна не сме имали футболист като него", каза Фъргюсън за Гибсън, който стана шампион на Висшата лига на два пъти с Юнайтед, като спечели още три пъти Купата на лига и веднъж трофея от Световното клубно първенство.
Заради огромната конкуренция в средата на терена и заради тежката контузия, която го сполетя в началото на сезон 2010/11, Гибсън успя да изиграе само още 60 мача за Юнайтед, в които вкара 10 гола, преди да напусне "Олд Трафорд". Той беше на 24, нуждаеше се от отбор, в който да играе редовно, а кандидати за двукратния шампион не липсваха.
Близостта му с Уейн Рууни му помогна да си уреди трансфер в Евертън. Двамата са изключително добри приятели и често дори прекарват ваканциите си заедно със семействата си.
"Мисля, че това е добър ход за него - каза Фъргюсън след преминаването му на "Гудисън Парк" през януари 2012-а. - Дарън притежава невероятни качества, но добре знаеше, че няма как да играе редовно тук.
Той изигра някои прекрасни мачове за нас, но, за съжаление, контузията в началото на сезона го извади от игра за два месеца и половина. За щастие, вече е здрав и има ново предизвикателство пред себе си."
В началото Гибсън получаваше достатъчно игрово време и се представяше добре в халфовата линия на "карамелите", но с всеки следващ треньор, който Евертън сменяше, шансовете му за изява вървяха към нулата. Работи под ръководството на Дейвид Мойс, Роберто Мартинес и Роналд Куман, но не само несигурността на треньорската позиция му коства мястото в отбора.
През септември 2015-а беше оставен без книжка за 20 месеца и осъден на година общественополезен труд, след като призна, че е шофирал в нетрезво състояние, преди да блъсне трима колоездачи.
Пристигането на Куман бе началото на края за него в Евертън. След това Гибсън записа само още един мач за "карамелите", преди да бъде пратен в Съндърланд, заедно със съотборника си Брайън Овиедо през 2017 г.
"Черните котки" се намираха в затруднено положение и бяха на последното място в класирането. Дейвид Мойс бе призован да помогне за оцеляването и именно той доведе Гибсън и Овиедо в тима, но дори това не помогна и Съндърланд изпадна от елита.
Проблемите извън терена за Гибсън също продължиха. Часове след разгромната загуба с 0:5 о Селтик в предсезонна контрола през юли 2017-а, халфът бе заснет на камера как обижда съотборниците си, изтъквайки себе си като единствения, който се интересува от резултатите и представянето на отбора.
Избухването на Гибсън, за което бе принуден да се извини, бе последвано от нов инцидент с пияно шофиране, което сложи край на кошмара му в Североизтока. Халфът бе заловен с три пъти над допустимото количество алкохол в кръвта, когато налетя върху няколко паркирани коли на деня на Свети Партик през март 2018-а по път към тренировъчната база на Съндърланд.
Всичко на всичко, изигра 30 мача след трансфера си от Евертън, без да се запомни с кой знае какво на терена.
Дните му на топ талант са вече далеч зад него. Огромните очаквания на феновете не се сбъднаха, а осем години след онзи гол срещу Байерн Гибсън бе освободен от втородивизионния Уигън след само 18 мача за клуба.
Шест месеца халфът се лута без договор, докато отново не получи помощ от легенди на Юнайтед, които го поканиха да играе в техния отбор в Лига 2. Оказал се без други опции, Гибсън нямаше как да откаже.
Периодът му в Салфорд Сити обаче се оказа поредното разочарование за 32-годишния халф, който изигра едва четири мача под ръководството на старши-треньора Греъм Александър. А след предсрочното прекратяване на сезона заради пандемията от коронавирус стана ясно, че Гибсън вече няма място дори в Салфорд. Вече всичко, включително и бившите му съотборници са вдигнали ръце от него.
Пътят към върха е стръмен, труден и мъчителен и изпълнен с безброй предизвикателства. Но тръгнеш ли надолу, не знаеш колко бързо пропадаш. Дарън Гибсън е просто поредния подобен пример в света на спорта.
От най-добрия талант в академията на Манчестър Юнайтед и обявен за "следващия Пол Скоулс" от сър Алекс Фъргюсън сега Дарън Гибсън се е запътил към аматьорския футбол. Освен социален феномен, спортът е и жесток понякога, нали?
