На 6 март животът на Алесандро Фавали се промени завинаги, след като даде положителен тест за коронавирус.
Защитникът на Реджо Аудаче стана вторият футболист в Италия, за когото бе потвърдено, че се е разболял след Кинг Удо от Пианезе, друг клуб от третото ниво на футбола на Ботуша.
Италия вече отчете повече жертви от COVID-19 от Китай, а ситуацията около пандемията от инфекциозната болест продължава да се влошава.
27-годишният Фавали се присъедини към Реджо Аудаче през януари и се върна в северната част на страната, където е роден. Споделя, че е приел предложението, за да бъде по-близо до семейството си. Нещо, което сега цени още повече.
Говорейки по телефона от дома си, футболистът разказва за болестта, за трудностите на изолацията, за безсилието си, за глупостта на футболните власти и сплотения италиански дух срещу трудностите.
"Разбрах веднага какво става"
"Събудих се в понеделник, 2 март, чувствах се некомфортно - спомни си Фавали. - Имах треска, главоболие и очите ми пареха. Симптомите се появиха още през нощта, когато ме втресе. Станах подозрителен, тъй като вече бях изкарал грип през януари. Звъннах на семейството си и всички имаха същите симптоми. Няколко дни преди това имахме фамилно събиране. Тъй като коронавирусът вече беше голяма тема в медиите и имаше заразени в нашия район, веднага разбрах какво ни се случва."
За щастие, Фавали никога не се е чувствал толкова зле, колкото някои от по-тревожните случаи, които е виждал по телевизията и в медиите.
"Температурата ми не надхвърля 37,8°C в продължение на три дни и до момента, в който дадох проба в петък, се чувствах добре. Имах болезнено главоболие, но и това не продължи дълго. Нито в един момент не се уплаших за себе си, тъй като не се чувствах толкова зле. Бях по-притеснен за някои мои роднини, които бяха ударени от вируса по-силно от мен, може би, заради възрастта им и общото им състояние."
"Изолацията е психически трудна"
Веднага след като говори със семейството си, той премина в самоизолация. Заключва се в едната стая, а останала част от апартамента оставя на съпругата си Мириам. Тя му готви и му оставя чиниите пред вратата.
"Мириам нямаше симптоми. Не исках да й навредя и на нея. Никога не съм имал проблем с апетита, мога да ям постоянно. Но не можех да усетя вкуса и да помириша нищо. След два дни трябваше да ми вземат нова проба - 14 дни, след като дадоха положителен тест. Ако е отрицателна, трябваше да повторя отново след още няколко дни, за да се потвърди резултатът."
Режимът на Фавали преди болестта бил спокоен, но приятен. Събуждане, шофиране около 40 минути от селцето му Солароло Ренерио до Реджо Емилия за тренировки и обратно. Срещи с роднини и приятели. Планове за бъдещето.
Но сега вече нищо не е същото.
"Изолацията е психически доста трудна. Свикнал съм на доста по-социален живот. Живея със съпругата си, имам роднини и приятелите в региона. Тренирам всеки ден със съотборници си", казва Фавали, който намирал време и за обучението си по физическо възпитание и спортни науки в университет.
"Основното е хората да го преодолеят, останалото не е толкова важно. През последните седмици изпитвам голяма привързаност от настоящи и бивши съотборници, приятели, треньори и фенове. Хората ми се обаждат всеки ден, получавам хиляди съобщения. Всички се тревожеха за мен и семейството ми. Беше ми приятно да видя колко хора ги е грижа за нас. Ако наистина искам да намеря някакви позитиви около този вирус, това е, че научих колко са важни хората около теб."
"Флашмоб и песни - типично по италиански"
Италианците в цялата страна намират свои начини да запълнят времето си и да върнат усмивките по лицата си дори и в трудната ситуация, която ги постави пандемията. Хората ръкопляскат от балконите на медиците в страната, пеят химна и правят импровизирани музикални изпълнения.
"Флашмобите с хора, които пеят и свирят музика от балконите си, ме впечатлиха. Но нищо такова не се случва в моето село. То е твърде малко и около къщата ми има само ниви. Видях ги по телевизията и можех само да се усмихвам. Това е толкова типично италианско. В същото време е много емоционално да чуя хора, които пеят националния ни химн. Всички сме заедно в това и трябва да сме сближени, въпреки че физически е невъзможно."
"Бях изумен, че клубовете и федерацията искаха да продължим"
Концепцията за социално дистанциране е трябвало да се приложи по-рано в италианския футбол, убеден е Алесандро.
Още в средата на февруари някои срещи бяха отложени, след което се стигна до решението от 3 март мачовете от Серия "А" да се играят при закрити врата.
Но едва на 10 март италианският футбол беше официално спрян.
"Понеже бях пряк участник в събитията, бях изумен, когато видях, че професионалните клубове и лиги искаха да се продължи да се играе. Дори на празни трибуни беше грешно решение. Играчите имат и личен живот. Те могат да се заразят извън терена и да го пренесат на него. Предполагам, че проблемът не беше взет достатъчно сериозно. Сигурен съм, че ако играч от Серия "А" беше тестван положително по това време, щяха да спрат веднага. Единственото, което е важно, е да се борим заедно с този вирус, да бъдем отговорни и да останем у дома. Дано скоро да започнем да играем отново, но това е от второстепенно значение. А и е трудно да си го представим точно сега."
