Няма съмнение, че откакто в Белия дом се завърна Даналд Тръмп, отношенията между САЩ и останалите съюзници в НАТО се влошиха.
Ако има нещо позитивно в ситуацията, това без съмнение е стимулът за еманципация на европейската отбрана от американска зависимост.
Един от примерите е тристранната програма между Италия, Великобритания и Япония за развитие на изтребител от шесто поколение GCAP - Global Combat Air Programme.
Това е изключително скъп и рисков проект, който при успех, би поставил трите държави сред челните места в света като способности за проектиране и управление на бойни програми от следващо поколение.
Какво представлява GCAP?
Идеята се появява за първи път някъде през 2017 г., когато Великобритания и Япония решават да обединят в един проект вече съществуващите концепции за изтребители шесто поколение Tempest от BAE Systems и Mitsubishi F-X.
Малко по-късно към тях се присъединява и Италия, като в крайна сметка през 2022 г. трите държави подписват официално споразумение.
Главни изпълнители от британска страна са BAE Systems, Rolls-Royce и MBDA UK, които трябва да разработят корпуса на самолета и част от електрониката и оръжейните системи. От японска страна Mitsubishi Heavy Industries и IHI Corporation ще работят върху двигатели и електроника. В Италия Leonardo, Avio Aero и MBDA Italy участват в разработване на двигатели, електроника и ракети.
Целта е до 2035 г. да има изтребител от шесто поколение, предназначен постепенно да замени сегашните платформи Eurofighter Typhoon, Mitsubishi F-2 и F-35.
GCAP трябва да бъде многофункционален с възможност да действа във всякакви условия и да разполага с широки възможности за оперативна съвместимост със съюзнически сили.
Пред проекта обаче има немалко препятствия.
По-рано този месец стана ясно, че италианският дял се е утроил в рамките на пет години. Планът от 2021 г. предвижда финансовото участие на Рим да бъде 6 милиарда евро за Фази 1 и 2, които са съответно "Концептуална оценка и предварителен проект" и "Пълно разработване".
Според новото бюджетно преразглеждане обаче сметката за тези две фази ще излезе 18,6 милиарда евро. Цифрите тук не включват следващия етап на серийно производство и всички бъдещи разходи, свързани с поддръжка и модернизация.
Това превръща GCAP в една от най-скъпите програми във военния авиационен сектор, наред с F-35 и модернизацията на Eurofighter.
Логично се стигна до политическо напрежение в Италия. Документът с новите финансови параметри се очаква да бъде внесен за разглеждане в комисиите по отбрана на двете камари на парламента и след това да бъде гласуван.
Това вероятно ще се случи без особени проблеми, тъй като проектът е приоритетен за правителството на Джорджа Мелони. Все пак част от опозицията изрази съмнения относно рентабилността на GCAP.
"Това е най-скъпата програма в историята на италианската армия, изпреварвайки F-35, където бяха похарчени 18 милиарда евро за 90 самолета", заявиха в официална позиция парламентаристите от движението "Пет звезди".
Италия е партньорска страна в програмата за изтребители пето поколение F-35.
В Камери се намира единствената производствена и тестова база извън САЩ. Тя е предназначена за сглобяване и обслужване на европейските оператори на F-35. В Сицилия пък се очаква да бъде завършен единственият учебно-тренировъчен център за пилоти, който се намира извън Щатите.
Очаква се обаче Италия да има далеч по-голяма полза от GCAP. Тук страната има равноправно участие и достъп до всички технологии, които са споделени между трите държави.
Италия, Великобритания и Япония не са единствените, гледащи към изтребителите шесто поколение.
В Европа има и друга концепция. Future Combat Air System (FCAS) е съвместен проект на Франция, Германия и Испания, който се очаква да представи първи демонстративен модел през 2027 г.
САЩ от своя страна разработват два паралелни проекта на военновъздушните сили и флота. Единият трябва да замени F-22, a другият - да замести флотския изтребител F-18.
Китай също има своите сериозни амбиции на това поле. Сегашният изтребител от пето поколение J-20 в бъдеще ще бъде допълнен от два още по-усъвършенствани модела. Предполага се, че J-36 дори е имал първи тестови полет.
Поне от десетилетие Русия разработва своя МиГ-41. Той обаче все още е много далеч от достигането на тестова фаза.
На този фон GCAP и FCAS представляват повече от проекти за нови изтребители.
Те са и тестове за това доколко Европа и нейните партньори могат да поемат стратегически риск. Успехът не е гарантиран, но провалът би означавал по-голяма зависимост в един все по-несигурен свят.
