Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Ван Дайк: С жена ми се натряскахме в един хотел и я заведох в "Дисниленд"

Ван Дайк със съпругата си Рике.
Ван Дайк със съпругата си Рике.

Върджил ван Дайк е може би най-добрият защитник в света. Той е футболист със специална аура, а спокойствието, което излъчва, до голяма степен се дължи на суринамските му корени.

Холандецът не само е страхотен футболист, но и има интересна история. Много от нещата, които споделя в интервюто си за испанския Sport.es, се знаят от феновете, но има и неизвестни подробности за личния му живот.

- Роден сте в Бреда, играли сте в академията на Вилем II, преди да се присъедините към Грьонинген през 2010 г. Бързо ли бе открит талантът ви?

- Въобще не! Когато бях малък, не бях толкова висок, докато в един момент не започнах да раста. На 16 години малкият ми брат беше по-висок от мен, но през лятото, в което навърших 17, пораснах с 18 см. Беше ми трудно да тичам нормално. Колената ми бяха малко нестабилни. Имах проблеми в слабините и трябваше да се подложа на рехабилитационна програма в продължение на шест седмици. Беше като да живееш в друго тяло. След всичко това започнах да играя добре.

- Винаги ли сте били централен защитник?

- На 16 бях десен бек и не бях достатъчно добър, за да играя като централен. Не се откроявах като играч, докато не станах на 19 и не бях обявен за капитан на отбора. Понякога играех като чист бек, друг път - в средата. Оттам нататък всичко тръгна много по-добре. Стигнах до отбора до 23 и всичко се ускори.

- Как беше животът ви като тийнейджър?

- Когато бях в Гронинген, трябваше да ходя на тренировки с колело. Използвах първата си заплата, за да изкарам шофьорски курсове. И всъщност, преди да подпиша първия си договор, на около 16 години, миех чинии в ресторант в Бреда. Тренирах в понеделник, вторник и четвъртък, играех в събота и работех в сряда и неделя, от 6 до полунощ. Исках да имам пари, за да излизам в събота вечер. Печелех около 350 евро на месец и бях доволен от това. Имах колкото да отида в Макдоналдс и да почерпя приятелите си. Започнах да осъзнавам колко важни могат да бъдат парите, въпреки че това не е най-важното.

- Преживели сте сериозен здравословен проблем...

- Бях в болница 13 нощи и беше наистина трудно. Беше сложно, стигна се до стомашна инфекция. Беше луда работа. Това се случи на 1 април 2012 г., Деня на шегата. 10 дни изобщо не бях в състояние да правя нищо, не можех да ходя. Първия път, когато станах от леглото, извървях 10 метра и останах без дъх като старец. След месец се върнах към тренировките и работих с физиотерапевт, за да възстановя мускулната си сила. След това изиграх цял сезон и отидох в Селтик.

- С нарастването на вашата популярност появяват ли се все повече хора, които искат да са в обкръжението ви?

- Познавам най-добрия си приятел, откакто бях на 12 или 13. Той скоро ще стане баща, така че аз съм наистина щастлив за него. Ако имам нужда, той винаги е насреща. Ако пък той има нужда от мен, знае къде да ме намери. Имам малък кръг около себе си. Колкото повече напредваш като играч, толкова по-голямо е вниманието върху теб. Много хора, които си срещал веднъж или два пъти, искат да бъдат част от живота ти. Имам фантастична съпруга, която вижда всичко това и не ми позволява да правя грешки.

- Майка ви е родена в Суринам, независима от Нидерландия от 1975 г. Как се чувства тя?

- Майка ми е чиста суринамка, а баща ми - чист холандец. Ходих няколко пъти в Суринам и ми хареса. Бих искал скоро да заведа и децата си там. Животът е спокоен и бавен. Мисля, че съм взел нещо от там.

- Има много играчи със същите корени: Патрик Клуйверт, Рууд Гулит, Едгар Давидс, Кларънс Зеедорф...

- Виждам общи неща. Всички ние сме спокойни и придаваме голямо значение на малките детайли. Имаме ред в живота си по подобни начини, семейството е много важно за нас.

- Обичате Дисни. Това доста контрастира с живота ви на футболист...

- Харесвам филмите на Дисни и обичам да водя децата си в Дисниленд. Радвам се, когато ги видя толкова щастливи. Бях на седем или осем, когато отидох там за първи път и беше фантастично, но не се отпуснахме много, тъй като беше доста скъпо. Заведох и жена си, когато започнахме да се срещаме. Напихме се в един хотел... Беше паметно. Харесвам простите неща, така че защо да ги усложнявам? Защо да бъдеш негативен, когато можеш да се наслаждаваш на живота и да бъдеш позитивен? Това е нещо, което научих с годините. Винаги се старая да бъда позитивен. Животът е твърде кратък, за да гледаме само лошото.

- Какво виждате извън обвивката, в която живеят футболистите?

- Нещата се променят толкова бързо. Влиянието на социалните мрежи е невероятно. Тъжно е да видиш, че има хора, които живеят фалшив живот, но в същото време това служи за обединяване на хора и намерения, може дори да помогне на другите. Липсва ни съпричастност. Но може би малко по малко ще се научим, че всички сме равни и че животът е по-добър в компания и ще се грижим един за друг.

- Как бихте искали да бъдете запомнени?

- Искам да бъда запомнен като легенда на Ливърпул. Желанието ми е да постигна невероятни неща тук. Имаме фантастичен отбор, не ни липсва нищо. Разполагаме с всичко необходимо за това да имаме успехи - треньор, с когото се идентифицираме, универсален състав, стил на игра, който предполага победи, стадион и привърженици, които играят своята роля. Да, бих искал да бъда един от онези играчи, които се завръщат на "Анфийлд", след като са се оттеглили. Виждам тези легенди, които идват на домакинските мачове и се чувстват като част от едно наистина голямо семейство.

Най-коментирани

Най-четените