Микел Артета е човекът, който осъществи голямата революция в Арсенал, но искрата за нея беше запалена от Еду Гаспар.
Спортният директор изигра фундаментална роля за случилото се на "Емирейтс" през последните години и затова внезапната новина за напускането му изглежда като голям удар за клуба - поне на пръв поглед.
Арсенал боледуваше години преди емблематичният Арсен Венгер да напусне през 2018-а и бяха необходими редица решаващи управленски действия, за да се преобърне тенденцията.
Съставът беше прочистен от скъпоструващи разочарования, които бяха заменени с гладни за успехи таланти с точно определени места в стабилна обща структура.
Затова Месут Йозил и Пиер-Емерик Обамеянг са част от миналото и фигури като Деклан Райс и Мартин Йодегор са символи на модерната ера в Арсенал. Приносът за напускането на едните и привличането на другите е лично на Еду.
Пристигането на бразилеца през 2019 г., в началото като технически директор, навяваше спомени за славното минало на "топчиите".
Бившият халф беше част от състава на "Непобедимите" и беше спечелил две титли и две Купи на Англия с екипа на тима. Впоследствие в ролята си на ръководител направи дори повече за Арсенал, отколкото като футболист.
Тогава защо му е на Еду да напуска и да изоставя един от най-вълнуващите проекти в световния футбол?
Точният момент за тази вест няма как да е по-неподходящ, защото отборът на Артета се намира в лоша серия и започва да изостава доста сериозно в борбата за титлата.
Сега към неприятните резултати се добавя и впечатлението, че нещо не е наред по високите етажи. Но според английските медии, напускането на директора е следствие от дискусии, водени още в периода на далеч по-добрите резултати.
Оттук нататък Еду ще работи за боса Евангелос Маринакис и неговата група от футболни клубове, включваща Нотингам Форест, Олимпиакос и Рио Аве. Към тях ще бъде прибавен поне още един клуб, а Еду е убеждаван от известно време да приеме директорската роля в целия този футболен конгломерат.
До момента бразилецът е взимал заплата в размер на около 2 млн. паунда годишно в Арсенал, но се говори, че при Маринакис ще прибира около три пъти повече и ще има доста по-голяма власт върху няколко отделни отбора.
На "Емирейтс" влиянието на 46-годишния Еду постепенно намаляваше. За сметка на това, Тим Люис - семеен адвокат на собственика Стан Крьонке - се сдобиваше с все повече власт от назначаването му в борда на директорите на клуба през 2020 г.
Повишен беше и Ричард Гарлик, постъпил като директор на футболните операции през 2021-ва, но издигнат тази година до главен изпълнителен директор.
Раздялата с бившия изпълнителен директор Винай Венкатешам няма как да не се е отразила на Еду, не само защото двамата работеха особено добре заедно.
Предвид приноса на Еду през последните години, съществуваше очакване именно той да наследи Венкатешам. Бразилецът си изгради репутация на един от най-успешните и уважавани спортни директори в европейския футбол.
И след като Гарлик беше предпочетен за главен изпълнителен директор, не е нелогично Еду да потърси повече власт другаде.
Източници от Арсенал твърдят, че от известно време Еду се е чувствал в застой в досегашната си позиция и е имал нужда от по-голямо предизвикателство.
А в момента особено привлекателен е мултиклубният модел, при който мастити собственици придобиват клубове от различни страни и назначават съответните шефове, отговарящи за цялата им група.
Проектът на Евангелос Маринакис тепърва ще се разраства и ще предложи на Еду така търсеното предизвикателство. На пръв поглед за директора не е стъпка напред да отговаря за Нотингам Форест, Олимпиакос и португалския Рио Аве.
Колкото и добре да стартира Нотингам през този сезон, няма как да има база за сравнение с Арсенал.
Само че моделът "мултиклуб" в момента е необикновено атрактивен - не е случайно, че фигура като Юрген Клоп се съгласи да стане отговорник по футболните въпроси във всички клубове под шапката на Ред Бул.
.В някакъв смисъл Еду тръгва по стъпките на Клоп, прехвърляйки се в такава роля.
Въпросът е доколко той ще липсва на Арсенал и какво предстои на "артилеристите" след него.
Еду и Артета често са сочени като екип за пример, но според някои мнения, те не са в чак толкова близко сътрудничество, колкото се предполага.
Добрите им отношения са факт, но ги има и неразбирателствата.
Все пак спортният директор имаше благоразумието да подкрепи мениджъра, когато трябваше (например при разтрогването с Йозил и Обамеянг), а притежава и харизма, и познания, които му помагат да сключва важни сделки.
Но човекът във фокус в Арсенал си остава Микел Артета.
Той си заслужи истинска мениджърска роля с много силен глас при трансферите и вероятно вече не се нуждае от такъв тип спортен директор, какъвто е Еду.
Съставът на "артилеристите" е изграден и стабилен, вече е известно точно какъв тип футболист е необходим на всеки пост и затова нови попълнения като Рикардо Калафиори се адаптират бързо.
Докато Артета върши работата си по този начин, липсата на Еду едва ли ще доведе до сътресения. Отборът ще продължи развитието си, а клубът ще има време да обмисли стратегията си за директорските назначения.
Арсенал ще търси да назначи нов спортен директор - но ролята му може да е с по-тесни параметри от тези на Еду.
Относно самия Еду, остава да видим дали работата му в групата на Маринакис наистина ще се окаже толкова привлекателна за него.
А в по-широк план, очакваме да разберем доколко разрастващият се модел на мултиклубовете ще бъде в състояние да промени европейския футболен пейзаж.
