Известният журналист, писател и технологичен колумнист Дан Гилмор разказва за пътуването, което е предприел - към освобождаване от технологичните гиганти и заместването на техните продукти с адекватни алтернативи за всичките му технологични нужди.
Когато взех да пиша за технологии в средата на 90-те, тъкмо започваше първата голяма интернет вълна. Тогава съветвах читателите си да избягват полу-политическите и дори религиозни битки, които адвокатите на тази или онази технологична платформа изглежда харесваха.
Ценете технологията, казвах аз, заради това, което е - инструмент - и използвайте това, което работи най-добре.
Тогава защо сега пиша този текст на лаптоп с GNU/Linux, безплатната операционна система, вместо на машина на Apple или с Windows? И защо телефоните и таблетите ми ползват разклонение на Android с допълнителни мерки за сигурност, вместо iOS на Apple или стандартен Android?
Защото, преди всичко, и така успявам да свърша всичко необходимо. Мога да играя игри, да сърфирам колкото си искам. Алтернативните платформи са стигнали ниво, при което могат да се справят с почти всичко, от което се нуждая.
По-важното е, че прибегнах до тези алтернативи, защото си промених мнението за технологичната политика, която трябва да водя. Сега вярвам, че е съществено да влагам своите инстинкти и ценности, все повече и повече, в използваните от мен технологии.
Тези ценности започват с един основен възглед: Ние губим контрол над инструментите, които някога обещаваха равни възможности за себеизразяване и за иновации - и това трябва да спре.
Контролът се премества обратно към центъра, където мощните компании и правителства създават контролни пунктове. Те използват тези контролни пунктове, за да отнемат поверителността на нашите лични данни, да ограничават свободата ни на изразяване и да слагат под ключ културата и търговията.
Твърде често им даваме нашето позволение - заменяйки свободата си за комфорт - но доста от това се прави и без наше знание, още по-малко разрешение.
Още в края на 90-те направих лична „декларация за независимост" от Microsoft и техните продукти, доколкото това беше възможно тогава.
На журналистическите събития в Силициевата долина в началото на века аз бях един от двамата журналисти с Mac лаптопи. Днес като отразявам събития съм един от малкото, които не използват Mac или iPad. Какво се случи?
Три неща: разрастващата се мощ на маниакалната на тема контрол Apple и на ново поколение технологични гиганти; утвърждаване на собствената ми фикс идея за социална справедливост; и появата на сигурни алтернативи.
В същото време Google и Facebook изгряха като сили от друг вид: централизирани единици, които използват надзора като бизнес модел, отнемайки всякаква защитеност на данните ни в замяна на големите предлагани удобства. Мобилните ни устройства - и дори настолните ни компютри, наши ключови инструменти за технологична свобода в миналите десетилетия - все повече започнаха да идват с ограничения в начина, по който можем да ги използваме.
Преди около три години инсталирах Ubuntu варианта на Linux - един от най-популярните и поддържани варианти на операционната система - на моя Lenovo ThinkPad лаптоп и започнах да го използвам като основна система.
В първия месец ми беше трудно, правех генерални грешки и ми липсваха няколко Mac програми, на които бях свикнал да разчитам. Но намерих софтуер за Linux, работещ поне толкова добре, и понякога по-добре от Mac и Windows алтернативите.
И един ден осъзнах, че пръстите и мозъкът ми напълно са се приспособили към новата система.
Сега като използвам Mac съм леко объркан. А кажи-речи всяка нужна ми програма е налична за Linux, дори понякога да не е толкова полирана, колкото тези за Mac и Windows. LibreOffice е адекватен заместник на Microsoft Office за нещата, които правя. Thunderbird на Mozilla се справя с мейлите ми, а повечето уеб браузъри имат Linux версии (специално аз ползвам Mozilla Firefox през повечето време).
Наложи ми се да премислям отново и начина на използване на мобилни устройства. Все още считам iPhone за най-добрата комбинация от софтуер и хардуер, предлагана от която и да е компания, но манията за контрол на Apple го изключи като възможност. Спрях се на Android, който за мен е доста по-отворен и позволяващ модификации.
Влиянието на Google и подхода на компанията обаче също ме тревожат, макар все още да им се доверявам повече, отколкото на доста други. Стандартният Android на Google е чудесен, но компанията е направила надзора неразделна част от софтуера си.
А разработчиците на приложения си позволяват отвратителни привилегии, събират нашите данни в петабайти и фактически правят с тях каквото си поискат.
(Експерти по сигурността, на които имам доверие, казват, че iPhone е по-сигурен в своята структура от повечето Android устройства).
Затова прибегнах до едно алтернативно движение, създало се около Android, което взима базовия софтуер и го подобрява. Една от най-важните модификации дава на потребителите повече контрол над техните настройки по сигурността, отколкото позволява Google със стандартния Android.
Сред най-утвърдените измежду тези проекти е Cyanogenmod. С него не само се възползвам от подобрените Privacy Guard настройки, но по начало съобщенията ми са криптирани - нещо, което всеки телефон и потребител би трябвало да поддържат (Apple го прави, но в Android са бавни в този аспект).
Даже и след всичко, което съм направил, за да стана по-независим, трябва да призная: все още използвам софтуер на Google и Microsoft, което поне отчасти ме прави лицемер.
Google Maps е сред малкото незаменими програми в телефона ми (Open Street Map е чудесен проект, но все още не достатъчно добър), а продължавам да имам нужда и от Windows от време на време. Пътуването към технологичната свобода има безброй отклонения, тъй като в идеята му съществуват множество нюанси.
Не можем да отречем, че поне засега ние колективно предпочитаме удобството пред контрола. Само че, убеден съм, все повече и повече хора научават недостатъците на сделката, която несъзнателно или не сме направили, и един ден може дружно да осмислим тази сделка като фаустовска.
Свободата е плод на доста работа, но си заслужава усилието. Надявам се поне да обмислите да предприемете моето пътуване.
