Изкуственият интелект уж живее "в облака". Само че понякога облакът изисква да изсечеш гора.
Точно това се превърна в проблем за Google във Финландия, където властите наредиха да бъдат спрени част от подготвителните дейности по изграждането на два бъдещи центъра за данни.
Решението идва, след като на площадките вече са изсечени стотици хектари гора, а оценката за въздействието на проектите върху околната среда все още не е приключила.
Става дума за планираните центрове в Мухос и Каяани - част от мащабното разширяване на инфраструктурата на Google във Финландия.
Финландската Агенция за лицензиране и надзор е наредила на Tuike Finland, която представлява Google по проектите, да прекрати дейностите, способни съществено да променят околната среда, съобщава обществената медия Yle.
Работата трябва да бъде спряна най-късно до 23 октомври и няма да може да бъде възобновена, преди да приключи процедурата по оценка на въздействието върху околната среда.
Това не означава пълно замразяване на проектите. Планирането, измерванията и проучванията на почвата могат да продължат. Ограничението засяга дейностите, които могат да имат съществено отражение върху природата.
Само че част от тази природа вече я няма.
По данни, цитирани от The Guardian, в Мухос са изсечени около 330 хектара гора, а в Каяани - малко под 200 хектара. На терените са извършвани и земни работи, премахван е горният слой на почвата, изграждани са пътища и складови площадки и са правени промени по отводнителната инфраструктура.
Тук възниква проблемът - екологичната оценка, която трябва да установи как проектите ще се отразят на околната среда, все още не е приключила.
"Според нашата оценка тези дейности променят околната среда и причиняват въздействия, чието установяване и оценяване са сред основните цели на процедурата по оценка на въздействието върху околната среда", посочва Томи Муилу, ръководител на екологичното звено, в съобщението на финландската Агенция за лицензиране и надзор.
За проектите сигнализира и Финландската асоциация за защита на природата.
"Това вече не е гора, а пясъчно поле", казва Тапани Вейстола от природозащитната организация, описвайки площадката в Мухос.
Google също признава, че не всичко е протекло както трябва. "В този случай не сме изпълнили собствените си високи стандарти", заявяват от компанията.
От Google посочват още, че ще се съобразят с констатациите и указанията на финландските власти. Компанията твърди, че е действала добросъвестно съгласно финландското законодателство за горите, че е извършила природни проучвания и е предприела мерки за опазване на територии с висока природна стойност.
Обещани са и възстановителни мерки, сред които засаждането на дървета върху около 130 хектара в Мухос. Но мащабът на случващото се става по-ясен, когато погледнем отвъд тези две площадки.
Само около месец по-рано Google обяви, че ще инвестира допълнителни 13 млрд. евро във Финландия през следващите две години - най-голямата единична инвестиция на компанията в Европа досега.
Планът включва нови центрове за данни в Мухос, Каяани и Ваала, както и разширяване на съществуващия комплекс на Google в Хамина.
Тази инфраструктура трябва да осигури част от огромната изчислителна мощност, необходима на фона на бума на изкуствения интелект.
И тук историята престава да бъде само за няколкостотин хектара финландска гора.
Свикнахме да мислим за изкуствения интелект като за нещо почти нематериално. Пишем въпрос, натискаме Enter и след секунди получаваме отговор. Генерираме снимка, видео или текст и рядко се замисляме какво стои между командата и резултата.
Само че "облакът" не е облак.
Зад него стоят огромни сгради, пълни със сървъри. Те се нуждаят от земя, електричество, охлаждане, мрежова инфраструктура, а в зависимост от използваната технология - и от значителни водни ресурси.
И колкото по-голямо става търсенето на изкуствен интелект, толкова повече от тази физическа инфраструктура ще бъде необходима.
Неслучайно Финландия се превръща в привлекателно място за подобни инвестиции. Студеният климат е предимство за охлаждането, а страната разполага с енергийна инфраструктура, необходима за огромните и постоянни товари на центровете за данни.
И ако всичко това изглежда като проблем, който се случва далеч на север, има причина да ни интересува и тук.
България също иска място в тази надпревара.
По официални данни на Електроенергийния системен оператор, предоставени на Economic.bg, към 3 август 2026 г. заявленията и инвестиционните намерения за присъединяване на центрове за данни у нас достигат общо 9330 мегавата.
За сравнение, максималното потребление на електроенергия в цялата страна през най-студените зимни дни е около 7000 мегавата.
Това не означава, че в България ще бъдат построени центрове за данни с мощност 9,33 гигавата. Става дума за заявен интерес, част от който може никога да не се превърне в реален проект. Но числото показва мащаба на интереса към страната.
Той не е концентриран само на едно място. По данните на ЕСО, най-голяма заявена мощност има в района на Пловдив, следван от Бургас и Плевен. Инвестиционен интерес има още около Монтана, София и Стара Загора.
Паралелно с това правителството проучва възможността България да стане домакин на една от първите в Европа гигафабрики за изкуствен интелект.
Представеният проект предвижда над 100 000 специализирани графични процесора. За началната фаза ще бъде необходима мощност от поне 70 мегавата, а при пълното развитие на проекта енергийната потребност може да достигне 500 мегавата.
След случващото се във Финландия, друго число изглежда не по-малко интересно.
За подобна гигафабрика ще бъде необходим терен между 50 и 200 хектара с възможност за бъдещо разширяване. Според правителството площадката трябва да има достъп и до електропреносната система, оптични мрежи и водоснабдяване за охлаждане.
В този контекст българските власти вече посочват и района около АЕЦ "Козлодуй" като потенциално подходящ за развитието на центрове за данни и инфраструктура за изкуствен интелект.
Сред предимствата са достъпът до постоянен източник на нисковъглеродна електроенергия, оптичната свързаност и близостта до Дунав, чиито водни ресурси могат да се използват за охлаждане.
Това не означава, че бъдещ проект в България непременно ще доведе до проблемите, които сега виждаме във Финландия.
Показва обаче колко материална всъщност е инфраструктурата зад изкуствения интелект. Така че въпросът не е дали България трябва да участва в технологичната надпревара, или да привлича подобни инвестиции.
Въпросът е дали ще планираме физическата им цена толкова внимателно, колкото икономическите ползи.
Колко електричество ще бъде необходимо? Откъде ще идва то? Колко вода ще бъде използвана за охлаждане? Какъв терен ще бъде избран и какво има върху него сега?
Това са далеч по-малко впечатляващи въпроси от милиардите инвестиции, стотиците хиляди чипове и обещанията за AI революция.
Но Финландия показва защо трябва да бъдат зададени навреме.
Там инвестицията на Google е за 13 млрд. евро. Потенциалните ползи за страната са огромни. Само че стотици хектари гора вече са изсечени, преди процедурата, която трябва да оцени въздействието върху околната среда, да е приключила.
Това е урокът, който си струва да вземем от Финландия, докато България се опитва да привлече собствените си големи AI инвестиции.
Изкуственият интелект може да живее в облака. Центровете за данни обаче живеят на земята.
