Бихте ли "облекли" екзоскелет, който ще ви позволи да тичате цял ден без да се изморите? А какво ще кажете за такъв, който ще ви позволи да стоите по-дълго време изправени, докато сте на работа?
Разработването на технологията, която ще ни даде свръхчовешка сила, продължава и в момента. Но подобно на други технологични разработки и тук постепенно се появяват тревогите дали тя изобщо трябва да става реалност и при какви условия трябва да се използва.
Екзоскелетът, както името предполага, е външно тяло, което може да бъде носено от човек за "подкрепа" на неговото биологично тяло. Целта може да е човек да превъзмогне контузия или недъг, или просто да бъде повишен неговия "биологичен капацитет" - т.е. той да може да направи нещо отвъд обичайните възможности на тялото си.
Чрез помощта на система от електромотори, тази външен скелет дава на крайниците на притежателя си възможности за допълнително движение, сила и издръжливост.
А Биомехатроничната лаборатория в Масачузетския технологичен институт (МИТ) е едно от местата по света, където работят по създаването на екзоскелети, чиято цел е да работят в много по-добра хармония с тялото.
Може ли технологията да създаде суперпианист?
Докторантът Тайлър Клайтс има личен интерес към разработките в насока подобрение на човешкото тяло, тъй като преди години се разболява от артрит. Болестта сериозно ограничава възможностите му да свири на пиано. В търсене на отговор как технологията може да му помогне да възвърне уменията си, той започва да обмисля и как тя може да направи нещо много повече.
Според него с помощта на машина човек може да се превърне от добър пианист в невероятен такъв. Нещо повече – ще може да достига клавиши или да създава звукови комбинации, които нито един човек не е успявал да създаде до момента на пиано със собствените си пръсти.
Използвайки технология, наречена невро-вграденото проектиране, екипът на Клайтс търси начини да разшири възможностите на човешката нервна система в синтетичния свят и обратното.
В центъра на тяхната лаборатория се намира пътека за ходене, допълнена с устройства, които отчитат колко сила е използвана, когато хората ходят или тичат. Камери за улавяне на движението следят тестовите обекти, за да разкрият точният начин, по който ние, хората, използваме мускулите и ставите си.
Информацията позволява на екипа да създаде система, която да помогне на хората да ходят или тичат по-бързо и дори по-ефективно.
Студентите искат да преодолеят ограниченията, наложени ни от биологичните ни тела. За тях "нормално" е нещо като обидна дума.
В разработките им им помага "техният безстрашен лидер" - проф. Хюго Хър, който ръководи лабораторията в МИТ. Клайтс споделя мечтата на Хър - да "облече" екзоскелет и да тича из гората с 30 км/ч в рамките на цял ден, без да се измори.
"Това ще е освежаващо и красиво. Изживяване, което хората в момента не могат да имат", казва докторантът.
Същевременно се работи върху екзоскелети, които да позволят на медицински сестри или сервитьори да стоят накрак цял ден.
Клайтс посочва, че в момента за вдигането на тежки материали се използват мотокари. Според него ако човек може да носи екзоскелет, позволяващ му да свърши "с ръцете си" същата работа, това вероятно ще го обвърже повече с дейността, която извършва.
Надеждата е, че сегашните екзоскелети, които са големи и обемисти, ще могат да бъдат смалени значително – до дебелината на маратонка, например. Отвъд това се мисли за възможността един ден екзоскелетите да бъдат вградени в специално облекло.
Джон Симпсън е сред хората, които имат полза от новата технология. В продължение на 40 години той не може да ходи сам заради заболяване в детството му. Това се променя едва през 2015-а, благодарение на високотехнологична протеза. Снимка: Getty
Притесненията
Има обаче такива, които са притеснени от развитието на тази технология. Сред тях е проф. Ноел Шарки, съосновател на Фондацията за отговорност в роботиката. Той е притеснен от идеята за технология, чиято цел да е позволява на хората да работят повече време. Според него работници на строителните площадки, например, могат да използват екзоскелети, за да не се уморяват физически чак толкова много, но в същото време по-дългата работа ще ги изтощи психически и това няма как да бъде избегнато.
"Ние проектираме подобни системи и чак след това се питаме дали няма да бъдат използвани по неправилен начин. Имаме нужда от етично проектиране от самото начало", посочва проф. Шарки. Той лично иска да проектира екзоскелети, които след шестия час се изключват автоматично и работникът не може да продължи да ги използва.
Клайтс обаче не иска да ограничава технологията. Аргументът му - човечеството не е спряло да произвежда автомобили, само защото някои хора шофират пияни.
Според него в случая с екзоскелетите също става дума за технология, ползите от която надхвърлят риска от това някои хора да я използват по неправомерен начин.
Амбициите за създаване на киборг
Проф. Хю Хър не само разработва бионични крайници, но заради инцидент преди години днес се възползва от техните възможности. Снимка: Getty
Проф. Хър, ръководителят на лабораторията, се описва като "бионичен човек" заради роботизираните си крака, проектирани от неговия собствен екип.
Инцидент по време на планинско катерене в тийнейджърските му години оставя Хър без крака, но технологиите му позволяват отново да има такива. Сегашните му роботизирани протези са преминали през много версии, за да достигнат до сегашния си високотехнологичен вид.
"Когато мисля за движение на краката ми, сигнали от моята централна нервна система се предават чрез нервите ми и активират мускули в остатъка от крайниците ми. Електроди улавят тези сигнали, а малки компютри в бионичния крайник разкодират невронния импулс, за да създадат желаното движение", обясни той по време на една от конференциите TED по-рано тази година.
Хър допълва, че въпреки всичко все още "не е киборг".
Неговият приятел Джим Юинг също е загубил долната част на единия си крак при инцидент по време на катерене. Кракът му е въстановен от екип от хирурзи, учени и инженери, работещи в МИТ под името "Отбор Киборг" (Team Cyborg). Хирурзите свързват мускулите от остатъка на крака на Юинг по такъв начин, че да позволят на нервите да изпращат сигнали към мозъка. По този начин бионичният крак работи по-естествено.
Инженерите изграждат протезата така, че да позволят двустранна комуникация като сигнали се придвижват и от мозъка на Юинг към остатъка от крака му и към бионичния крайник.
Това дори позволява на мъжа отново да изкачи планината на Кайманските острови, където е станал и злополучния инцидент. Това обаче е било само началото на неговото пътуване, посочва проф. Хър. Той вярва, че неврo-вграденото проектиране ще се използва отвъд подмяната на крайници и ще позволи човечеството да открие възможности, които "из основи да предефинират човешкия потенциал".
Според Хър още през XXI в. дизайнерите ще "разширят" нервните системи на хората в мощни екзоскелети, които да можем да контролираме и усещаме с умовете си.
