Изследователският център, който спечели Нобелова награда с откритието си на изцяло нови елементарни частици, обяви, че има намерение да се разрасне.
Европейската организация за ядрени изследвания (CERN) вече разполага с най-големия и мощен ускорител на частици в света, познат на всички ни като Големия адронен колайдер.
Чрез него през 2012-а беше открита елементарна частица, наречена Хигс бозон - кръстена на откривателя си Питър Хигс.
Оттогава последваха много открития. Учените в CERN успяха да достигнат най-високата предизвикана от човек температура, наблюдаваха рядък случай на разпадане на атома до елементарни частици, както и откриха още една елементарна частица - 3P бозон. Специалистите обаче са на мнение, че ни липсват още много познания за Вселената.
Настоящата теория за движението на частиците се нарича Стандартен модел и е едно от най-големите постижения на XX-ти век в областта на физиката. Само че тя има своите пропуски. Някои галактики се въртят по-бързо от други, без това да има конкретно обяснение. Освен това се оказва, че разширяването на Космоса се случва по-бързо, а не, както се предполагаше, все по-бавно.
Освен това Стандартният модел не включва в себе си гравитацията. Това означава, че явно протичат по-дълбоки процеси, в които участват все още неоткрити и неизследвани частици. Към момента учените се провалят да открият тези частици.
За да стигнем до все още недостъпните аспекти на Вселената, физиците имат нужда от ново, по-голямо съоръжение.
Настоящият адронен колайдер е с диаметър 26,7 км, а неговият бъдещ събрат може да достигне диаметър от над 99 км, тоест да обиколи целия град Женева.
Ускорителят на частица има нужда от мащабните си размери, за да накара атомите да се движат със скорост, близка до тази на светлината, преди да се сблъскат. Самите сблъсъци помагат на учените да разберат в дълбочина законите на физиката.
Бъдещият циркулярен колайдер ще има по-мощен механизъм и по-дълъг тунел и ще позволи да бъдат наблюдавани частици, които са невидими за настоящите технологии. Сегашният колайдер ще продължи дейността си поне до 2035-а, но заместникът му ще е толкова масивен, че е по-добре проектирането му да започне отсега.
Концепцията за адронния колайдер е създадена през 1984-а и е одобрена 10 години по-късно.
През 2009-а той започва дейността си. Тогава е предвидено да функционира поне седем десетилетия. Концептуалният дизайн на бъдещия ускорител, който CERN показа тази седмица, отнема пет години и в разработката му взимат участие 1300 учени.
Големият адронен колайдер вече предостави на учените много материал за работа, но им остави и доста мистерии. Затова изследователите все още искат да научат повече за антиматерията и повече за тъмната материя и къде тя може да бъде открита, както и защо Хигс бозонът е чувствително по-лек, отколкото са предполагали. Загадките за възникването на Вселената също все още нямат отговор. На такива въпроси може да отговори само по-голямо съоръжение.
В дизайна на бъдещия колайдер се виждат няколко от аспектите на съоръжението. Има го огромният тунел, който ще позволи на тънките нишки от частици да се движат достатъчно бързо и без нужда някой да ги насочва. След това идва колайдерът на частици, наречени лептони. Потенциално той би могъл да даде на физиците по-точни параметри на Хигс бозона и другите частици, които те се опитват да разучат.
Има и друг, още по-голям адронен колайдер, който ще е в състояние да сблъсква елементарните частици с дори още по-голяма енергия.
Според информацията от CERN, строежът на самия тунел ще струва около 5 млрд. евро, а други 4 млрд. евро са за колайдера на лептони, който трябва да започне да функционира през 2040-а.
Допълнителни 15 млрд. евро ще отидат за довършването на адронния колайдер, който трябва да заработи около 2050-а. Настоящият ускорител на елементарни частици премина през сходни етапи на разработка.
Авторите на проекта са наясно с астрономическите суми, които той ще коства. Те ще срещнат съпротива сред редицата специалисти, които предпочитат тези средства да бъдат вложени в медицински изследвания или в борбата с климатичните промени, защото парите за CERN идват от неговите 22 държави членки, както и от всеки, който използва съоръженията на организацията.
Но физиците, които разчитат на тези инструменти, смятат, че инвестицията си заслужава.
Това все пак ще помогне на човечеството да разшири познанията си за Вселената и нейното възникване. Според директора на CERN - проф. Фабиола Джаноти - предложеният дизайн за бъдещия колайдер има потенциала да обогати знанията ни в областта на фундаменталната физика и дори да спомогне за напредъка в технологиите, които имат широко влияние върху обществото.
Професор Джаноти определи самия проект като невероятно постижение.
А както казва носителят на Нобеловата награда Питър Хигс (да, същият, на когото е кръстен бозонът), засегнали сме повърхността, но има много накъде да дълбаем откъм знания.
Гравитационното взаимодействие на частиците не зависи от тяхната маса. Такава връзка не е линейна, защото материатя съществува в много и различни състояния. А Хигс бозона няма нищо общо със сблъсъка между две ядра. Такъв сблъсък разжада само разпад, а в разпада началния мометн е най-силен, и не може да се получи момент по-силен от началния.
Големият хадронен кълайдър е голямо инженерно постижение на безсмисленото любопитство от сорта на ``дайте да пръснем милиарди, за да построим мастодонт, в който да блъскаме частици една о друга и да видим какво ще стане''. Ако пък ние тук отблъснем за момент вредни мисли за пране на пари, когато иде реч за такива суми, изхарчени да се построи подобен паметник на безумието, и отчетем, че подобен, понякога по смислен, но понякога и твърде пагубен, както в случая на Чернобил, е емпиричният подход на работника в завода, то може да се озовем по-близо до истината. Въпреки че и за прането кой ти казва. Та, на работника му хрумва ``я, да взема аз да туря тая добавка към разтвора, щото интуицията така ми говори, или, да взема да помръдна тоя параметър, та да видим дали няма да интензифицираме процеса и така да спечелим социалистическото съревнование и, кой знае, да грабнем преходното знаменце''. Ама, че после гръм бил последвал и радиоактивизирал половин Европа от това, или че нямало нужда Европа да си прахосва милиардите заради прищевките на някого си, а могло да ги използва за истинска наука, а че и за други неотложни работи, това няма значение за напористия несръчен любопитко или перач, каквато и да му е work description-а на патологичния ентусиаст. А, като казах наука, не само въпросният инженерен хадронокълайдърски напън, но и подходът ``проба-грешка'', на който е основан, няма нищо общо с науката. За да им нещо общо с науката, нуждата от подобни експерименти трябва да има по-дълбоко основание, отколкото основанието, продиктувано единствено от желанието ``да видим какво ще стане''. Разбира се, за да изглежда наукообразно, та да баламоса нелепите бюрократи, държащи кесията с парите, перачите отдавна са си изработили ключ, който отваря всяка бюрократска врата, когато се чуе думата ``наука''. Споменаването на името ``Айнщайн'' е ключът, който отваря всеки бюрократски скрин, държащ златото на народите. Отвориш ли пък този скрин с паролата ``Айнщайн'', златото потича към към всяка перачница, каквито и глупости да съдържа тя. Обаче, за съжаление на така добре устроилите се инсекти, смучещи до насита богатствата на народите, се е пръкнала неизбежна противоотрова, в лицето на този катастрофален аргумент: http://voiceofreasoninthedesert.org/. Няма друг проблем от такъв мащаб, като днешната фалшива физика и отрочетата й хадронни кълайдъри и какво ли не, който така категорично да бъде оборен от един единствен аргумент. Това е несравнимо с нищо друго щастливо обстоятелство за справяне с толкова дълбоко навлязъл вредител, какъвто е днешната т.нар. ``Голяма Наука''. Аргументът в http://voiceofreasoninthedesert.org/ убива в зародиш всякакви халюцинации за космология и тъмната й материя, черните й дупки, големият й взрив, струнните й теории, физиката й на високите енергии и каквото още ти хрумне, свързано с Лоренцови трансформации. А, като ги няма такива измишльотини, няма и какво да тества и доказва хадронен кълайдър. Построяването му, както казах, е единствено един нелеп инженерен експеримент от чернобилски тип. Тежко и горко на Европа, ако чернобилската пепел ще продължи да се сипе на главата й под далеч по-перфидни форми на хадронни кълайдъри и да я убива мисловно чрез подобни интелектуално радиоактивни уродства.
Между другото, аргументът, представен в http://voiceofreasoninthedesert.org/, освен че е единственият наистина съществен, неподлежащ на съмнение, аргумент, който може да се представи по темата, е и тест за интелигентност. Онзи, който иначе е интелигентен, но точно този аргумент даден в линка не го разбира, прави следното: или си мълчи, или идва с въпроси, за да получи разяснения.