Представете си, че живеете в град, където всеки сантиметър обществено пространство е портал към различен свят. Вместо местен парк, имате ролева арена, където гражданите са облечени като участници в "Сървайвър" на лов за островен глиган. Кметството на града е и арена за електронни спортове, където хората посещават курсове по видеоигри вместо лятно училище. Геймърите биха умрели щастливи, ако можеха да се събудят в този виртуален свят.
Не се налага да си го представяте: градчето се нарича Тайху Мърмейд Смол Таун.
Разположено в периферията на Шанхай, това градче е буквално Западният свят на виртуалната реалност, създаден по решение на местните власти. Тайху ще има пет зони за ролева игра с живи участници, 48000 кв.м. арена и 71 200 търговска територия и цифров индустриален парк за инженери, учени и лаборатории за изследвания и разработки.
Още два града - Дон Ху и Бейдо Бей ВР Вилидж - са стартирали подобни проекти, като предлагат на предприемачите стимули като офиси без плащане на наеми, апартаменти и стартов капитал. Тайху ще струва над $20 млрд. юана ($3 млрд.), и е част от по-мащабна тенденция за изнасяне на разработките извън и без това оживените икономически зони на Шенжен и Шанхай и пренасянето им на запад.
В този аспект Китай подготвя страната за бъдещето като обвързва цели градове с различни изгряващи технологии - ход, който е колкото маркетингов, толкова и политически. "Новите технологии от рода на изкуствения интелект и виртуалната реалност се развиват скокообразно", каза китайският президент Си Дзинпин в речта си на срещата на Г20 през 2016 г., и те ще са решаващи за изграждането на "иновативно световно общество." Си спази думата си и увеличи възможностите за финансиране в тези региони, като дори надмина САЩ във финансирането на изследванията на изкуствения интелект. Ако Китай успее да овладее пазара, ще има сериозно предимство пред всички останали държави.
Тази надпревара вече е започнала. Поглъщането на Oculus VR от Facebook през 2014 срещу $3 млрд. стартира виртуална международна надпревара, като САЩ и Китай поведоха отрано.
Новите "виртуални градове" на Китай демонстрират отдадеността им на тази надпревара, но въпросът е дали те ще имат успех. Например технологията, необходима за базиран на локация гейминг на арени, която обещават в Тайху, още не е готова. Доколкото дори една сериозна промяна на хардуера може да доведе до драстично пренасочване в бранша, ангажирането с инфраструктурни проекти за милиони долари е доста трудна задача.
Нужни са не само пари, за да проработи тази стратегия: трябват и хора. Големи проекти като тези имат нужда от умения за създаване на сюжети и гама от интердисциплинарни таланти, които да обмислят как да изглеждат тези градове.
Напълно функциониращ такъв град има нужда от цяла армия от визуални творци, изследователи, дизайнери, архитекти, автори на сюжети и цял куп други специалности, които вероятно дори още не са създадени. "Визуалните инженери" на Disney идват от 140 различни области на специализация. Водещи базирани на локация нови гейминг компании като THE VOID, Spaces и Nomadic са ръководени от мениджъри от DreamWorks, Pixar, Google и Industrial Light & Magic.
Допълнителен важен аспект е и хардуерът. Въпреки че някои от тези "виртуални градове" вече са дебютирали, нито един от тях официално не си партнира с някой водещ производител на устройства за виртуална реалност; HTC Vive се фокусира върху по-мащабни национални цели, а притежаваният от Facebook Oculus Rift е забранен в Китай.
Според президентът на HTC Vive за Китай, Алвин Грейлин Уонг, HTC са си партнирали с Националния съвет по туризма на Китай за популяризация на виртуалната реалност в Китай, но нямат връзки с тези конкретни проекти на градско ниво. Уонг е скептичен, че те имат бъдеще: "Хората, които са ангажирани в тези проекти, не са непременно експерти по виртуална реалност и използват технологията основно за продажба на повече недвижими имоти или развитие на бизнес интересите си," коментира той. "Но ако хората не мислят как тази технология се вписва в ежедневния живот, вероятно няма да решат свързаните с нея проблеми."
Реалността на тези градове в момента е много далеч от това, което те обещават. Повечето от тях са само празни зали с устройства да виртуална реалност, разпръснати из тях. "Това е много повече шум, отколкото реалност в момента," заявява Уонг. "Да се опитваме да посвещаваме всеки аспект от живота на VR технологията според мен е твърде рано. Може би след 10 години или повече ще има малко повече смисъл."
Китайските "виртуални градове" не са единствените специфични за конкретен бранш градове от този род. Подобни проекти се провеждат и с "дронови градове", и високотехнологичните изследвания и разработки се задълбочават в Линган Ню Сити, обхващащ 133 кв.км и струващ $5.6 млрд. сателитен град край Шанхай.
Уейд Шепърд, автор на книгата "Призрачните градове на Китай", изучава моделите на развитие на Китай през последното десетилетие. Той е забелязал нова тенденция, в която правителството инвестира в базова инфраструктура, след което кани нишови пазари, специализиращи се в разработката на един тип индустрия. "Много от тези градове са любими проекти на местните власти, и те искат да получат внимание за тях, така че се стремят те да са различни, да са екстремни," коментира Шепърд.
Това често означава, че местните власти се налага да обещават много от самото начало, за да се задвижат проектите, и да се надяват те да привлекат подходящите хора впоследствие. Например този модел беше използван за създаването на Китайския медицински град, разположен на 30 кв.км северно от река Яндзъ между Шанхай и Нанджин. Районът се считаше за затънтен през 2005 г., но благодарение на политики, които позволяват на местни фармацевтични компании да прескочат много бюрократични нива, те могат да представят разработените от тях лекарства директно пред китайския регулаторен орган по лекарствени средства CFDA.
"Проектите на държавно ниво реално не биват оставяни да се провалят," коментира Шепърд.
Предприемачите и инвеститорите знаят, че проектите ще бъдат успешни, защото централната власт няма да допусне те да се провалят, така че инвестират и в крайна сметка ги правят успешни." Десет години по-късно, този призрачен град бавно се изпълва с представители на бизнеса.
Все още е твърде рано да преценим дали Тайху Мърмейд Смол Таун ще набере необходимата инерция, за да оцелее. Но ако местните власти въведат политики, които да привлекат и задържат технически и творчески таланти, Китай може да затвърди контрола си над все по-виртуалния свят.
