Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Родопите и нейните тайни: Дяволската пътека, която определено ще ви предизвика

Дяволската пътека е едно от не чак толкова популярните места в Родопите, което наистина си заслужава да видите. 
Интересното при този маршрут е, че се движи кръгообразно и се дели на два маршрута - Голям и Малък кръг. Ние ви препоръчваме да минете по малкия, защото е живописен и достатъчно екстремен. 
По Малкия кръг може да се тръгне от две места – откъм село Борино или откъм Буйновското ждрело, като по целия път има табели и маркировка, с които лесно ще се ориентирате и без нуждата от GPS (всъщност на повечето места телефонът ви няма да има обхват). Снимка: Webcafe
Дяволската пътека е едно от не чак толкова популярните места в Родопите, което наистина си заслужава да видите.

Интересното при този маршрут е, че се движи кръгообразно и се дели на два маршрута - Голям и Малък кръг. Ние ви препоръчваме да минете по малкия, защото е живописен и достатъчно екстремен.

По Малкия кръг може да се тръгне от две места – откъм село Борино или откъм Буйновското ждрело, като по целия път има табели и маркировка, с които лесно ще се ориентирате и без нуждата от GPS (всъщност на повечето места телефонът ви няма да има обхват).
Препоръчваме ви да тръгнете откъм селото, защото ще започнете разходката си доста по-приятно по равна и изпълнена със зеленина пътека, която ще ви настрои за следващия етап от маршрута. Началото ѝ се намира малко преди Борино, където има и достатъчно голям паркинг да оставите колата си. Снимка: Webcafe
Препоръчваме ви да тръгнете откъм селото, защото ще започнете разходката си доста по-приятно по равна и изпълнена със зеленина пътека, която ще ви настрои за следващия етап от маршрута. Началото ѝ се намира малко преди Борино, където има и достатъчно голям паркинг да оставите колата си.
Там веднага ще бъдете посрещнати от доста любезни хора, които ще ви предложат да ви откарат с бус до другия край на пътеката, за да започнете изкачването оттам. Пригответе се за настойчиво убеждаване в трудността на Малкия кръг, с който по думите им почти никой не се справя. 
Идеята, естествено, е да ви вземат едни пари. Но помнете, че няма да е по-лесно да преминете Дяволската пътека от обратната ѝ страна. Затова не се връзвайте и тръгвайте смело по пътеката откъм селото. Снимка: Webcafe
Там веднага ще бъдете посрещнати от доста любезни хора, които ще ви предложат да ви откарат с бус до другия край на пътеката, за да започнете изкачването оттам. Пригответе се за настойчиво убеждаване в трудността на Малкия кръг, с който по думите им почти никой не се справя.

Идеята, естествено, е да ви вземат едни пари. Но помнете, че няма да е по-лесно да преминете Дяволската пътека от обратната ѝ страна. Затова не се връзвайте и тръгвайте смело по пътеката откъм селото.
В продължение на километър и половина пътеката е равна и много приятна за ходене. В края ѝ ще стигнете до Златната върба, където през миналия век случайно са открити 157 турски монети. Точно след нея идва същината на маршрута, а слизането по няколкото дървени стълби води до свода на Дяволския мост. Снимка: Webcafe
В продължение на километър и половина пътеката е равна и много приятна за ходене. В края ѝ ще стигнете до Златната върба, където през миналия век случайно са открити 157 турски монети. Точно след нея идва същината на маршрута, а слизането по няколкото дървени стълби води до свода на Дяволския мост.
Това е и най-интересното на тази част от маршрута, тъй като преминава през тясното ждрело на река Чатак дере и по красивите скални форми на неговото протежение, показвайки множеството скрити и открити водопади. 
Спрете и се огледайте хубаво, защото гледката наистина си заслужава. Снимка: Webcafe
Това е и най-интересното на тази част от маршрута, тъй като преминава през тясното ждрело на река Чатак дере и по красивите скални форми на неговото протежение, показвайки множеството скрити и открити водопади.

Спрете и се огледайте хубаво, защото гледката наистина си заслужава.
Продължението на Малкия кръг е също истинско предизвикателство. Изкачването по хълма на Тепе баир към заслона на билото на Буйновското ждрело е доста стръмен. Почти през цялото време пътеката преминава през гората, но имайте предвид, че заради голямата денивелация се върви бавно. Снимка: Webcafe
Продължението на Малкия кръг е също истинско предизвикателство. Изкачването по хълма на Тепе баир към заслона на билото на Буйновското ждрело е доста стръмен. Почти през цялото време пътеката преминава през гората, но имайте предвид, че заради голямата денивелация се върви бавно.
През цялото време има много указателни табели, така че няма как да се изгубите. Но не разчитайте много на посоченото време за изминаване на даден участък от цялата Дяволска пътека, защото все пак скоростта на всеки е различна. Снимка: Webcafe
През цялото време има много указателни табели, така че няма как да се изгубите. Но не разчитайте много на посоченото време за изминаване на даден участък от цялата Дяволска пътека, защото все пак скоростта на всеки е различна.
След изкачването ще стигнете до приятно местенце за почивка – стабилен заслон с пейки, масички и каменно барбекю, ако сте ентусиасти да си приготвите нещо на скара. Снимка: Webcafe
След изкачването ще стигнете до приятно местенце за почивка – стабилен заслон с пейки, масички и каменно барбекю, ако сте ентусиасти да си приготвите нещо на скара.
Оттам може да видите прекрасни гледки, включително и панорамната площадка Орлово око, намираща се на отсрещната скала. Снимка: Webcafe
Оттам може да видите прекрасни гледки, включително и панорамната площадка Орлово око, намираща се на отсрещната скала.
След като сте събрали сили следва една доста приятна част от Дяволската пътека, която се минава лесно и води до едно от най-очарователните места по пътя – Дървото на Орфей. Наречено е така, защото разклоненията на клоните му се оформят като лира. 
 Малко по-надолу от нея се минава по красива зелена ливада, чудесна за пикник, тъй като има няколко беседки. Снимка: Webcafe
След като сте събрали сили следва една доста приятна част от Дяволската пътека, която се минава лесно и води до едно от най-очарователните места по пътя – Дървото на Орфей. Наречено е така, защото разклоненията на клоните му се оформят като лира.

Малко по-надолу от нея се минава по красива зелена ливада, чудесна за пикник, тъй като има няколко беседки.
Спускането към началото на Малкия кръг отново е леко екстремно, но знаейки, че стигате отново до онази приятна равна пътека, от която сте тръгнали, всичко изглежда някак по лесно. Снимка: Webcafe
Спускането към началото на Малкия кръг отново е леко екстремно, но знаейки, че стигате отново до онази приятна равна пътека, от която сте тръгнали, всичко изглежда някак по лесно.
И последен съвет: През цялото време не забравяйте да се оглеждате около себе си (естествено в моментите, когато не се налага да си гледате в краката), защото природата на тава място е наистина уникална. Снимка: Webcafe
И последен съвет: През цялото време не забравяйте да се оглеждате около себе си (естествено в моментите, когато не се налага да си гледате в краката), защото природата на тава място е наистина уникална.

Великолепието и уютът на Родопите успява винаги да впечатли всеки, който е решил да я опознае.

Със студените си потоци и хладната борова сянка във вековните си гори, тази планина е идеалното място за усамотение, ако имате нужда да си починете от лудницата на големия град.

Освен пататника и домашното сладко от боровинки, които в населените места там могат да бъдат открити в изобилие, Родопите крият в себе си безкрайно красиви места, които си заслужава да бъдат видени поне веднъж в живота.

Такава е Дяволската пътека в близост до село Борино, разположено в западната част на планината.

Макар и малко екстремен, този маршрут е чудесна възможност да се запознаете от близо с разнообразната природа в местността, да предизвикате себе си със стръмните спускания и изкачвания по ждрелото на река Чатак дере и най-хубавото - да се полюбувате на гледките, разкриващи се на най-неочаквани места по целия път.

Въпреки че се води екопътека, маршрутът предлага доста предизвикателства, а ако имате страх от високо, имайте предвид, че ще трябва да се изправите поне няколко пъти срещу него.

Криволичещите дървени стъпала ще качат адреналина ви, затова не ви съветваме да тръгвате с каквито и да е обувки. Кецове и гуменки с гладка подметка не са никак добра идея.

В най-ниската си точка Дяволската пътека се намира на 945 метра надморска височина, разположена съвсем близо до изхода към Буйновското ждрело. Най-високата е на билото на Тепе баир на височина от 1356 метра. Това е и причината общата денивелация от слизането и качването да е около 800 метра, което не е за подценяване.

Интересното на този маршрут е, че се движи в кръг.

Затова и когато стигнете на място, ще видите две възможности за обхождането му - Голям кръг, който е с дължина малко над 10 км, и Малък кръг - дълъг значително по-кратките 3,8 км.

Така всеки може да избира според възможностите и желанията си, но ние препоръчваме по-съкратения вариант, който обаче в никакъв случай няма да ви ощети откъм преживявания.

Част от Дяволската пътека можете да видите в галерията ни и сами да прецените дали да се впуснете в това приключение или не.

Най-четените