Да си поемем дълбоко въздух и да обобщим накратко ужаса от фактите около двете убийства през последните дни! Вие как бихте го събрали в едно просто изречение? В моята глава е това: Децата убиват.
В момента е арестувано едно деветнадесетгодишно момче, сериозно заподозряно в извършването на убийството на Георги в Борисовата градина през юни 2015 година. С времето и гражданския си опит се научих, че наистина всеки е невинен до доказване на противното, затова няма да го посоча с пръст и да го нарека „убиец". Всъщност ще ми е трудно да го нарека така и дори, ако съответните органи го направят, защото знам, че не винаги и само лошите хора стават убийци. Освен това имам деца на възраст, близка до тази на арестувания Йоан Матев към момента на убийството - седемнадесет години.
Убийство обаче има. Георги го няма, а кадрите с лежащото му безжизнено тяло на пейката сред дърветата не са филм. Точно както не е и част от телевизионна кримка масовото полицейско издирване на слабото, високо момче, засечено от камерите в близост до местопрестъплението да бяга минути след намушкването на Георги. Търсенето му не беше нито част от измислен сюжет, нито социален експеримент. Беше си реална полицейска работа, извършена, както чувам да говорят специалистите, „като по учебник". Тук всъщност започвам да се озадачавам.
Кадрите с издирвания във връзка с престъплението ги вижда целокупният български народ. Той и без това наброява горе-долу жителите на един по-голям европейски град, така че вероятността хора да разпознаят момчето на тях не е малка. Като се има предвид, че все пак събитието се случва в кажи-речи едномилионна София, а притичващият пред камерите младеж е в онази възраст, в която съвременните деца имат и огромен кръг виртуални познанства, просто не е за вярване как абсолютно никой не го разпознава.
След залавянето му от полицията обаче този факт се разби напълно. Защото се оказа, че образът на Йоан е бил дешифриран от почти всички от близкото му или по-далечно обкръжение. И всички те - учители, съученици, познати и приятели - са си замълчали.
Като майка няма как да виня родителите на заподозрения Йоан за това, че не са вдигнали телефона на полицията и бодро не са съобщили „Ей, на ония кадри май е синът ни!". Мога само бегло да си представя през какво си минали и минават те в този момент. Не искам да бъркам и в още една чувствителна рана - фактът, че другият им син вероятно не е издържал на напрежението и е свидетелствал срещу брат си.
Нека всеки от нас си помисли добре какво би направил в подобна ситуация и дали нервите му биха издържали да живее ден след ден с една такава лъжа, пък дори, когато тя се отнася до член на семейството ти. После да съди кой е по-големият грях - да прикриваш евентуален убиец или да предадеш брат си.
Най-големият ужас около тези последни разкрития по случая в Борисовата градина отпреди година и осем месеца е огромната, превърнала се в норма безотговорност. Безотговорност към другите, към законите, към справедливостта, към истината, към човешкия живот. Ако се докаже, че Йоан е убиецът на Георги, следва той да го е намушкал с онзи нож, хвърлен после в канавката наблизо.
Това означава, че едно седемнадесетгодишно дете ходи въоръжено със смъртоносен нож дори и когато отива на тренировка по тенис в юнска, делнична сутрин. Учебникарска истина, че излезе ли нож на сцената, все ще се намери къде да се забие. В този случай, уви, в тялото на друго дете. Без никаква причина, вероятно ей така, „без да искам". Може би някакво момчешко спречкване и опъване на тиранти, може би непреценена заплаха или моментна загуба на представа какво се случва в този съвсем реален момент.
Ножът обаче е бил там, също така съвсем реален. Бил е част от ежедневната момчешка екипировка на един седемнадесетгодишен хлапак, който в един момент просто го е използвал по предназначение. Носел го е със себе си, защото със сигурност е вярвал, че той му е необходим. Бил е убеден, че живее в среда, в която всеки миг и навсякъде може да бъде атакуван и трябва да се отбранява.
Такава представа сме му създали ние, възрастните, ние, дето сме изградили това „наше" общество. Защото всички мълчаливо си знаем, че заради едно засичане на пътя от съседната кола някой може да извади бухалка и на светофара да ти разбие главата. Защото сме наясно, че във входа могат да те нападнат и изнасилят, на спирката може да те набият за удоволствие, а ако вкъщи мъжът плесне два-три шамара на жена си, това са си „семейни работи" и „техни си неща".
Знаем си и си мълчим.
Затова и не е чудно, че близо двеста души, разпознали издирвания от полицията заподозрян на видеозаписа, са предпочели да си затраят. Не от страх, а от тотален, безотговорен непукизъм и пълно капсулиране в една държава, която непрекъснато обвиняваме за това, което е. Въпреки че ние сме създателите на това общество от лицемерни непукисти, които тихинко си кютат в позата „не ме засяга". Докато следващият път ножът не се забие в тялото на техен близък. Чак тогава почва да боли.
Обществения непукизъм обвинявам и за другото детско престъпление - смъртта на единадесетгодишното момиченце вследствие на ритник в корема от неин съученик. Всъщност и тази причина ще се потвърди или отхвърли едва след преценката на съдебна медицина, но съмнение, че детският бой е в основата и на тази детска смърт, едва ли има.
Сигурна съм, че това ученическо спречкване е изглеждало като и е било едно от многото. И мен съученици са ме скубали и били в училище, просто късметът явно е бил на моя страна и ей ме на - оцеляла съм. Когато чух новината за смъртта на детето и ритника в корема му от друго дете по телевизията обаче, се сетих за един известен социален експеримент, който дълго се въртеше в социалната мрежа.
В Италия караха десетина-единадесетгодишни момчета да ударят едно момиче на тяхната възраст. Без причина, просто ей така, защото един възрастен им казва. Всички те - тези малки, будни момчурляци - категорично отказаха. Предпочетоха да застанат срещу авторитета на възрастния, вместо да вдигнат ръка срещу момичето. Ценностите им бяха подредени правилно, дори и на тази крехка възраст.
Тук ни се губят на нас нещата.
Губят ни се ценностите, които изповядваме и които оставяме децата ни да научават от нас. Губят ни се постъпките, чрез които ги учим да живеят едни с други. Няма ни ги базисните добродетели - думите, вместо юмруците, търпението вместо гнева, споделянето вместо агресията, извинението, вместо нападението, животът вместо смъртта.
Онова дете, изритало момиченцето в корема, също е жертва на това, което сме му предоставили като среда. Убедена съм, че то не е искало да убие. Просто е постъпило така, както е видяло да се постъпва. И тепърва му предстои да изживее живота си в осъзнаване на това, което се е случило. От тази предстояща среща със себе си със сигурност ще се родят много други бесове. И те отново ще бъда част от това общество.
Лошото е, че стореното е сторено. Убийствата са факт и са поредните детски престъпления, чиято тежест трябва да осъзнаем като отчаян крясък нещо да се промени. Да се промени отвътре, от нас самите. Като ей сега прегърнем детето си и му кажем, че го обичаме. Като правим ежедневно малки, добри жестове един за друг. Като спрем да се избиваме с думи и дела. Като по човешки показваме всеки ден на малките хора, които отглеждаме, че най-голямата ценност, която притежаваме, е животът.
Оттам нататък можем само да се надяваме и с всички сили да се молим утре в неисканата роля на убиец да не се окажем самите ние или... собственото ни дете, което толкова обичаме. Защото и децата убиват.
Макако, За кой ли път пиша тук, че номенклатурните и партийни деятели бяха поне в 3/4 наследници на бившата дребна боржуазия /едра не сме имали никога/. Те чакаха търпеливо няколко десетки години, докато дойде техния час. И го дочакаха. Какво последва след това - всички знаем - т.нар. "преход". Казваш, че той бил неуспешен. Лекомислено от твоя страна, Макако. Кажи ми една страна, където "преходът" е бил успешен, но не за 0.5% от населението, а за цялото население и държава. Преди да отговориш, ще те подсетя, че вече 30-на години целият свят е в преход и нещо не се виждат индикации той да е свършил. И още нещо - напоследък си все недоволен нещо бе, Макако? Защо така МА, КАКО?
Смехът е нещо хубаво, Како, но понякога е обект на наблюдение с изключитлно изострено внимание от страна на психиатри. А те, обикновено, не се смеят.
Dear Ivan: И под него един, по собствените му думи, двуметров рус "викинг", първо дебел, после не толкова дебел, първо недоспивал си, после понаспал се, и с поне 10 велики професии, усвоени за година и половина в някаква телевизия. Абе Улав Палме --- Понеже знам, че говориш за мен, само да уточня някои неща - нито съм двуметров, нито съм рус, нито съм дебел, нито съм работил година и половина в телевизия, нито съм усвоил всичките си умения там. В смисъл, ако ще ме коментираш, поне го прави на базата на това, което пиша. Не е толкова трудно. За човек, който държи всички да знаят, че е много по-стойностен от "милениалите", си твърде, твърде невнимателен читател. Разбира се, това е напълно в рамките на възможното за екземпляр, който с гордост споделя, че краде найлонови торбички от супермаркета. Културна работа, дума да няма.
Ти откъде знаеш дали за торбичките е верно? Утре може да ти кажа, че крада мерцедеси --- Викаш, лъжеш за нещата, които правиш с гордост? Дообре... Нема лошо. Лошото - донейде - е да разпространяваш - и това, явно, от чисто слабоумие - невярна информация за други хора. Не че ми е проблем, де. Слабоумието си е твое.
Иване, Изглежда не съм се изразил правилно. Под "едра" имах пред вид богати фамилии, чието родословно дърво може да се проследи поне няколко века назад и чиито богатства и капитали са в такива мащаби, че да влияят не само върху националната, но и на международната политика. Според мен не сме имали такива, просто защото не е имало време да се развият, както и да се наложат в конкуренцията на такива от други държави. А като споменаваш Буров - той самият казва, че в България нито една банка не може да съществува, без "да е на зоб" при някоя западна. Този за мен е един от малкото, които са разбирали как да се изгради силна икономика, но за съжаление често е оставал неразбран. Сигурно си чувал за предложението му да бъдат освободени от данъци пчеларите. И след като Парламента отхвърля това предложение, той се прибира и псува на майка като хамалин. Защото освобождавайки от данък пчеларите, означава увеличаване на това производство. На свой ред това означава увеличаване броя на пчелите, а на свой ред това пък означава увеличаване добива на ябълки, круши, череши, сливи ... и т.н.
@Dox, дойдохме си на думата сега остава да изясним кое от изреденото в пост #96 е евро-атлантическа ценност и кое е късен соц. упадък. За границите не знам къде си ходил, но дори само гледката от магистралата е различна когато пресечеш сръбската граница в посока Загреб (да не говорим за Словения и по-нататък) и ГКПП Калотина в посока София - културата не може да остане незабелязана. Да не казвам че при посещение в РФ един от въпросите които ми зададоха беше: "А у вас (т.е. България) дома благоустроение?" С други думи ми питаха дали имаме ВиК или чешмата е на двора. Причината за този въпрос беше, че извън най-големите градове, хората преобладаващо живеят в типичните руски къщи с чешма-помпа на двора. Ако ти се занимава, изследвай българската история след турското робство, колко неща са заимствани от Запада (Европа) и колко от Изток (Русия). И за да спазя добрия тон, ще дам препратка към основополагащите Евро-Атлантически ценности с уточнението, че това е само малка част, в които аз лично съм възпитал 4-те си деца. http://www.echr.coe.int/Documents/Convention_BUL.pdf
explorer @ 129 Россию умом не понять, аршином не измерить.
Братчед, че то винаги си е имало правоимащи и правонямащи в България. И преди ВСВ и след. Каскетаджиите в БКП са гледали преди 09.44 как живее буржоазията, а след ликвидирането й се възползват и те по каскетаджийски естествено. А и някои хора отпреди, след 09.44 оцеляват някак си разхвърляни по села и малки градове. Какетаджиите знаят, че не могат да достигнат нивото им, и затова не търпят конкуренция, и са особено безмислотни и жестоки. Защото са прости. Тук там някои изключения са използвали някои хора, но в повечето случаси простотия е взимала връх. И още карат по този си начин, щото друг не знаят. Дребните душици са си дребни във всичко.
Россия тут не причем. Чел съм срещи с Буров, Атанас Буров. Доколкото знам е имал и брат Иван Буров. Поназнайвам нещо и за братя Вазови - двама генерали, политик, търговец и писател. Преди 09.44 сме имали личности, и водачи. Хора които са знаели как да движат нещата. Наложени отвън обстоятелства - Хитлер и Сталин не позволяват нещо за себе си да направим. Няма и да се допусне да вдигнем глава. Сегашните тикви, кратуни, компири и рапони са по-зле и от тогавашните каскетаджии. Идея си нямат как се води държава. Праска се на парче, и никаква мисъл за последствията. Така се води колония, не държава. И децата им си мислят че всичко им е позволено, че могат да безчинстват и някой да им покрива издънките. И все нищо не били направили, и все невиднни. Битият бит, еваният - еван. Е да да ама не. Все някой ден дървения господ ще дойде и при тях. Не им минава през канчетата и толкова по-зле за тях.
129 explorer | 02.03.201711:36 @Dox, дойдохме си на думата Усмивка сега остава да изясним кое от изреденото в пост #96 е евро-атлантическа ценност и кое е късен соц. упадък. И за да спазя добрия тон, ще дам препратка към основополагащите Евро-Атлантически ценности с уточнението, че това е само малка част, в които аз лично съм възпитал 4-те си деца. http://www.echr.coe.int/Documents/Convention_BUL.pdf ----------------------- Взе да пишеш големи глупости. Децата се възпитават в ценности,а правата им се полагат.Дори не правиш разлика между „права“ и „ценности“.Правата на човека са универсални, те принадлежат на всички хора във всички ситуации, независимо от общественото им положение. Докато някои морални права се придобиват, правата на човека са му изначално присъщи, и всеки се ражда надарен с тези права. Правата на човека са неотчуждаеми, което означава, че човек не може да бъде лишен от тях, и че не може доброволно да се откаже от тях, докато от другите морални права той може по своя воля да се откаже частично или пълно, временно или завинаги. Правата на човека не само са различни от някои морални ценности, но и често могат да влизат в конфликт с тях. Въпреки че съществува право на участие в управлението, правата на човека не са синоним на демокрацията, тъкмо обратното, те ограничават свободата на вземане на политически решения, като защитават правата на малцинствата и индивидите. Въпреки че формират базата на правовия ред, правата на човека не съвпадат със законността и понякога могат да влязат в конфликт с приетите по надлежния ред закони. Независимо от съществуването на право на социално благосъстояние, правата на човека не са синоним на социалното равенство, преразпределянето е само едно от средствата за реализирането на главната цел на социалните права, която е свързана повече с базовата социална осигуреност, отколкото с равенството на жизнените условия. Ценностите, които са важни цели на обществената политика като икономическия прогрес, общото благо, равенството и социалната справедливост, се реализират с различни от тези на правата на човека средства.
>Россию умом не понять, аршином не измерить. Точно този премъдър лаф чудесно илюстрира политиката, с която се контролира руското стадо - като тотално отречеш полезността на всяка логическа мисъл и емпирично познание, превръщаш народа си в лесно управляема тълпа, водена от "усещания" (тоест, напълно подвластна на популизъм), и убедена, че няма смисъл да се мисли логично или да се наблюдават факти. Ниска продължителността на живота, високи нива на детска смъртност, алкохолизъм, разводи, престъпност и прочие? Няма нужда да се прави каквото и да било, ако убедиш народа си, че това са просто числа без смисъл. Надъхай ги, че Россия е могъща като бомбардираш болници в Сирия, и те ще са доволни. Ама военните разходи се увеличавали, а няма пари за пенсии? Пффт, това са просто числа, усещането за могъщество няма цена! И докато е доволно ясно защо този лаф е толкова популярен сред руснаците - те са индоктринирани в него от политици, които не могат или не желаят да им набавят измеримо по-добър живот - съвсем не е ясно защо и ти го повтаряш като папагал, защо и ти си се поддал на тази евтина манипулация, чиято единствена цел е да те убеди, че няма никакъв смисъл да използваш това, което те разграничава от всяко друго животно - даденият ти по рождение интелект и умение да разсъждаваш за света около себе си като се базираш на наблюдения върху него.
>Дори не правиш разлика между „права“ и „ценности“ Всъщност ти си този, който явно не може да погледне нещата отвъд повърхността, и вижда единствено различни думи - "права" и "ценности". Правата в Конвенцията, не са дадени свисше, не са извлечени чрез логически разсъждения от преки наблюдения върху вселената, не са дори необяснени закони, които измерваемо управляват света, определят електронната плътност в атомите или спина на елементарните частици. Не. Правата в Конвенцията са измислени, написани и одобрени от хора, и следователно отразяват и са пряко следствие на техните човешки ценности и точно нищо друго. >правата на човека са му изначално присъщи, и всеки се ражда надарен с тези права Пълни глупости. Разбирам, че ти се иска да имаше "присъщи" права, с които си роден, вместо единствено такива, които са ти дадени от другите хора като следствие от социалния контракт, но нямаш. Никой не се ражда с права. Раждаш се гол и силно уязвим. Всичко друго е следствие на взаимни разбирателства в човешкото общество, чиято единствена цел е общото благо.
Mako, кога съм реферирал американската декларация за независимост, твърдял съм каквото и да било за нея, споменавал съм дали ми харесва, и как дори е релевантна когато досега сме говорили за Европейската конвенция за правата на човека? Чудесно би било да посочиш двуличието ми ако хем бях я защитавал, хем бях твърдял, че човек не се ражда с права. Не я защитавам, не я харесвам, не мисля, че е еквивалентна на декларацията за правата, не мисля, че тонът й изобщо е подходящ за днешните времена, и като цяло мисля, че е единствено ценна като исторически документ, на възможно грешната интерпретация на чиито цели можем да базираме конкретни закони в модерното общество. Апропо, помпозно-религиозният популистки тон на декларацията е бил необходим за времената, в които е писана, защото е предвидена за типа хора най-силно представен в тогавашното общество (а и вероятно в сегашното) - хора със силно ограничени когнитивни способности и обременени от социални предубеждения мозъци, които вместо образование са имали религиозна култура. С други думи, глупаци. Спести ми обидените си коментари. Дали се чувстваш лично засегнат от думите ми не може да ме интересува по-малко.
Не ми е особено ясно защо държиш да се оприличаваш с кравешко лайно и няма да коментирам дали го мисля за подходящо.
Свински /146/, Ма ти в модерното общество ли си бе? Ей-и-и-и-и! И как е там? Носите ли модерни дрехи! А топла вода в чешмите има ли? А като тече .... как тече? Модерно ли или само така .... обикновено? И .... да, всеки го е срам да зададе този въпрос, но .... лайната, дето ги серете модерни ли са? И по-важното - по модерен начин ли ги серете или по познатия на всички до сега? Извинявам се много за тези въпроси, но .... нашите читатели се интересуват, нали разбираш?!?....