Тримата цесекари

Бяха тежки времена за едно футболно кралство на Балканите. Сред преспи и виелици, елитните цесекарски части се разпадаха. Свирепият кардинал Дуцильо продаваше един по един, преданите цесекари в робство.

Добродушният крал на цесекарите Пенев Първи се беше превърнал в безгласна буква. Тъкмо успееше да научи името на някой от елитните си бойци и него го пращаха я към Корейското, я към Румънското, я към Анадолското царство. Войската се разпадаше. Интриги тресяха цесекарските палати.

Най-тежко беше положението на Тримата цесекари - Янчос, Трифонис и Стоянис. Придворният лекар на кардинал Дуцильо им беше дал забранена отвара против поява на кокоши трън, която включвала опасната съставка „пернишко чудо" и тримата смели армейци бяха пратени на каторга.

От някогашната славна дружина на принц Радукан бяха останали шепа обезверени юноши, които никой вече не вземаше на сериозно. Дори опитната милейди Николета не се интересуваше от подобни.

Хората шушукаха, че зад всичко това стои дългият мустак на хитрия Чингиз Тодор. Той искаше да отслаби враговете си и да предприеме завоевателен поход из Европа. Алчният кардинал Дуцильо пък се интересуваше само от злато. Нищо добро не чакаше храбрите цесекари. Дори тренировъчният им балон за дуели се спука и стана на попара.

По същото време, на стотици километри от цесекарските дворци, един младеж се молеше на баща си, стария боклукчия Титан: „Тате, пусни ме да замина за столицата, искам и аз да стана цесекар!".

„Но ти си сакат по рождение, сине мой, Д'Артитан! И никога през живота си не си ритал топка!", контрира го бащата. „Нищо, те и такива взимат на проби. Все пак ще им изляза без дори една жълтица, а селекцията за нови цесекари нещо е зациклила".

Дълго мисли цяла нощ бившият цесекар Титан. Детето му не ставаше за елитните цесекарски части. Единият му крак беше значително по-къс от другия и се налагаше дори да носи лява дамска обувка с висок ток.

Призори бащата Титан прати вест до добродушния крал на цесекарите Пенев Първи. В писмото си той го молеше да вземе на проби неговия син Д'Артитан. Пенев Първи моментално отговори, момчето да идва, че вероломният херцог Гонзо всеки момент се очаква да нападне отслабената армия на цесекарите.

И така, младият и сакат Д'Артитан стана цесекар. Той пристигна в Столицата и моментално подписа договор. Започнаха да го обучават чрез сериозни тренировки, водени лично от крал Пенев Първи. Той нито веднъж не му нацели точното име, но пък го пускаше като ляв външно-вътрешен отдясно, да атакува по време на защитни действия, централно по фланга.

Д'Артитан обаче мечтаеше само за едно. Да се срещне с Тримата цесекари. И да ги освободи от каторгата, а после заедно да победят всички вражески части. Един ден той получи бележка, че Тримата Цесекари са затворени в едно мазе, където ги хранеха само с розови хапчета и ги пояха със сироп за кашлица.

И докато нашият герой се луташе да търси Тримата цесекари, сраженията бяха отложени с една седмица, заради лоши атмосферни условия. Кардинал Дуцильо използва момента и разпродаде и последните цесекари, за да довърши окончателно елитния армейски отряд.

Така и стана!

На обезверените фенски поданици на крал Пенев Първи им остана единствено да се молят Д'Артитан да намери Тримата цесекари и заедно да възвърнат славата на великата цесекарска гвардия.

Но това щеше да се случи в следващата книга - „20 години по-късно"!

#1 Гери 18.02.2012 в 13:54:42

Не са ми познати всички действащи лица, защото нямам понятие от БГ футбол, но въпреки това беше много забавно! Браво!

#2 dimko pantev 19.02.2012 в 16:36:49

ТЪЖНО АМА ВЯРНО !!

Новините

Най-четените